Захранването – мисията възможна

| от Лора Младенова |

И добре да живее една майка, идва моментът за първото захранване на бебето. Обикновено това се случва около шестия месец.

С напредването на цивилизацията и на науката, разбираме все повече за този някога почти изцяло интуитивен процес от отглеждането и развитието на детето. Нараства броят на алтернативите, всяка със своите индивидуални плюсове и минуси. И макар този напредък да е много положителен, заедно с това расте и броят на въпросите, които родителят може да си зададе и на колебанията, които може да възникнат.

И педиатри, и роднини, и приятели с опит в родителството ще бъдат винаги готови да изложат своята гледна точка, мнението и личния си опит, но тези възгледи вероятно също ще се различават един от друг. Понякога това може да създаде у родителя усещане, че каквото и решение да вземе, то е погрешно и не е най-доброто, на което е способен. Това обаче не е така, макар и да е нормално човек да изпитва колебания, особено ако се сблъсква с родителството за първи път.

В края на деня младите майка и баща са тези, които избират на кого и на какво да се доверят. С колкото повече безпристрастна и обективна информация и с колкото повече наблюдения върху индивидуалните нужди и характер на детето, както и върху възможностите на семейството, разполагат, толкова по-аргументиран и спокоен ще може да бъде техният избор.

И така, ето ги и основните типове захранване, които се прилагат към момента:

Най-съвременният и алтернативен метод е захранването, водено от бебето.

При него детето е този, който определя видът и количеството на изядената храна. Бебето се поставя в удобна и безопасна поза и самостоятелно опознава предложените от родителя видове храна, избира предпочитаната и я консумира с ръце.

Методът изключва познатото от детството на самите съвременни родители захранване с предварително приготвени пюрета и каши. Напротив, включените лакомства са приготвени директно на парчета, разбира се, с безопасен размер и форма.

Най-подходящи за началото на този тип захранване са продукти, подготвени на резени, така че детето да може да ги държи в юмруче, да ги облизва, осмуква и по този начин опознава.

Често притеснение на родителите е, че бебето няма да успее да се справи съвсем само, но обикновено остават изненадани от проявения от негова страна интерес и интуитивните му умения. Дори още преди да имат зъби, бебетата се справят с предъвкването на по-меките храни чрез венците си.

Като значително предимство на този метод за захранване неговите привърженици изтъкват факта, че той по неповторим начин развива двигателната култура на децата още от съвсем ранна възраст, както и усета за нуждите на тялото и организма му. А с отмирането на старата култура на детските ясли, позната като „докато не си изядеш всичко в чинията, няма да станеш от масата“, притежаването на такава способност става все по-ключово и всъщност ни е от полза през целия ни живот, затова е огромен бонус за нас самите, ако сме я усвоили от малки.

„Захранването, водено от бебето, е най-логичното продължение на кърменето на поискване. При него трябва да имаш доверие не единствено на себе си, но и на самото дете, а за да се случи това, трябва да го наблюдаваш и да изследваш реакциите му – като например това, към която от храните на масата проявява видим интерес, когато възрастните се хранят, дали може да седи стабилно, дали вече е преодоляло рефлекса си да избутва предмети от устата си“, споделя Виктория, която преди вече цяла година успешно се е спряла на този модел на хранене и е доволна от резултатите. Признава, обаче, че това захранване изисква търпение, воля, време и здрави нерви.

„В началото храната предимно се мачкаше и хвърляше, възприемаше се на игра“, разказва тя. С напредването на времето, обаче, нараства и интересът у детето, и неговите умения.

При всички свои преимущества, никой метод не е всеобщо приложим и не е панацея. За по-злояди деца, които трайно, категорично и системно отказват да се хранят например, този тип захранване може да не се окаже най-правилното решение.

Негов абсолютен антипод е педиатричното захранване, при което родителят контролира храненето и решава с какво, кога и по колко ще се храни бебето по схема за постепенно въвеждане на различни типове храни, препоръчана от детски лекар.

Педиатричното захранване започва с еднокомпонентни, гладки и добре пасирани храни, иначе казано същите тези пюрета и каши, от които захранването, водено от бебето, бяга с 200 км/ч. Родителят стартира опитите за захранване със съвсем малки количества, например 1-2 лъжички, които постепенно увеличава с времето.

Това захранване, както и предходното, се случва плавно, то не замества млечното хранене или кърменето отведнъж и изцяо преди бебето да е привикнало и да бъде готово за такъв нов етап. Тук по-едрите частици и дъвченето обаче също идват на по-късен етап, постепенно поне месец-два след стартирането на захранването.

Очакванията при педиатричното захранване са, че около навършването на година детето вече ще може спокойно да седи на масата и да се храни заедно със своето семейство.

А рисковете са, че… Това може да не се случи толкова бързо, колкото се очаква. Възможно е чак до 3-4 годинки, детето да реагира по-пасивно и да иска да бъде хранено с лъжичка.

Има и още нещо: ако родителят изцяло държи контрола над храненето на детето, е възможно той неволно да го заучи да приема повече количества от избраните ястия, отколкото на бебето всъщност му е нужно. Макар до преди няколко години това да е проблем, който се подминава по-скоро с лека ръка, той всъщност е не по-малко опасен от недохранването, тъй като може да предразположи към изграждане на погрешна хранителна култура и доведе до разстройства като анорексия или булимия в по-късна възраст.

Ако не се злоупотребява с количествата обаче, педиатричното захранване може да бъде доста щадящо за стомаха на детето, както и полезно от гледна точка на това, че даваните храни са съобразени с възрастта му.

Рая споделя, че се е спряла на този метод на захранване, но без да го спазва напълно стриктно, опитвайки се все пак да се ръководи и от нуждите и предпочитанията на бебето си, които наблюдава с течение на захранването. Макар и да предпочита да приготвя пюретата на дъщеря си самостоятелно, все пак я улеснява това, че готовите храни с обозначен хранителен състав също са много достъпни, а поради възможността за контрол над приеманите количества може да бъде сигурна, че детето си набавя нужните за развитието му вещества.

За последния начин, а именно педагогическото захранване, може би може да се твърди, че в най-голяма степен комбинира позитивните аспекти на предходните два.

Основната философия тук е, че родителят и бебето съвместно упражняват контрол върху храненето. Всъщност детето се захранва със същите храни, които яде и неговото семейство, като се започва с малки дози и количествата се увеличават постепенно.

Разбира се, препоръчителна е консултация със специалист по отношение на тези хранителни съставки, които е добре да се избягват в съвсем ранна възраст.

Родителят предлага от приготвената за себе си храна, а детето решава дали и какво ще приеме. Съвсем в началото дозите са съвсем минимални, могат да бъдат с размер на троха или оризово зърно. Постепенното им нарастване се определя от това кои храни са вече познати и бебето е привикнало с тях. Насърчава се, поне изначално то да бъде с другите на масата, но да не седи самостоятелно, а да бъде в скута на майката, дори е желателно захранването да се извършва паралелно с кърменето, ако то още продължава.

Когато бебето изгуби интерес към храната и започне да играе с нея, е добре да не остава на масата заедно с другите, за да може да различи културата на ядене от игровата култура.

За разлика от предходните два вида захранване, педагогическото е много по-подходящо за деца, които са кърмени, а не на изкуствено хранене, понеже при изкуственото хранене то ще спре да си набавя нужните за растежа му вещества по-бързо, отколкото се предвижда да започне да ги наваксва чрез дозите от яденето на родителите.

Основно удобство е това, че този тип захранване не изисква приготовлението на допълнителни ястия, а детето лесно и бързо свиква с храненето на масата, заедно с останалите членове на семейството си.

Можем да забележим, че всеки един от начините на захранване съдържа аспекти, които взаимно се изключват с някои от тези на другите два. Това е така, защото всеки от тях залага на различни приоритети във философията на храненето и на развитието и отглеждането на детето.

Този избор е съществен, но това не значи, че съществуват универсални изначално правилни или изначално грешни решения. Напротив, колкото по-съобразен е той с възможностите на родителите и индивидуалните специфики на характера, апетита и нуждите на бебето, толкова по-успешен за всички би бил крайният му резултат.

И няма пречка ефективни практики да бъдат комбинирани, нито пък моделът да подлежи на промяна с времето.

Защото не по-малко съществено за физическото и емоционално развитие на всяко дете, както и за генералното му отношение към храната и храненето, е това захранването му да се случва в спокойна и хармонична среда, без принуда от страна на родителя и без проява и от двете страни на нерви, които биха могли да травмират бебето за в бъдеще, а всъщност могат да бъдат спестени.

Вижте още:

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

 
 


Повече информация Виж всички