Една от всеки пет жени развива следродилна депресия, когато стане майка. Това е състояние, което сериозно засяга мислите, емоциите и изобщо съществуването на жената, която наскоро е родила. Този вид депресия се отразява негативно и върху психическото здраве на партньора, както и на детето.
Вижте:
10 тревожни признака на следродилната депресия
Но какво се случва, когато следродилната депресия се съчетае с общата тревожност, свързана с пандемията от коронавирус?
В статия за The Conversation канадският психиатър Райън Ван Лейшаут разсъждава именно върху ограничените възможности на жените със следродилна депресия да потърсят помощ, докато трае кризата с COVID-19.
Като специалист от изследователския център за следродилни психични разстройства към университета Маккастър в Онтарио, той дава полезни съвети на новите майки как да се справят с притесненията и тревогите си в тази ситуация. В крайна сметка психиатърът успява да посочи и позитивите, които изолацията може да има върху съвместния живот на двойката – а те не са за подценяване, когато става дума за подкрепа на новата майка.
По принцип първите месеци след раждането са предизвикателство и при нормални обстоятелства, какво остава в разгара на глобална пандемия.Но при засилени притеснения за здравето, при строгите мерки за физическа дистанция и хигиена, при изискванията за задължително носене на маски, а не на последно място – и при неизменното отчуждаване между хората – депресивното състояние на майката сериозно може да се влоши.
Въпреки тези предизвикателства, има няколко стъпки, които майките със следродилна депресия могат да предприемат, за да подобрят психическото си състояние и да преминат здрави през пандемията.
Увеличаване на рисковите фактори
Следродилната депресия е резултат от редица биологични, психологически и социални рискови фактори, всеки от които може да бъде сериозно усилен по време на пандемия.
Много от жените в следродилна депресия изпитват силна тревожност около COVID-19. Те се притесняват и как ще се справят вкъщи с детето, а може би и с другите деца. Въпреки че препоръчките за дистанция са важни, за да се контролира разпространението на вируса, те ограничават достъпа до някои от най-добрите средства на жените, за да се борят със следродилната депресия: например тренировките, общуването с близки и личния разговор със специалисти. Трудният достъп до болнична помощ в първите седмици и месеци от раждането може съвсем да отчая майката, която се бори със следродилна депресия. Към това се добавя и предизвикателството да се справя с новороденото в тясното пространство на дома си в постоянното присъствие на партньора си.
Въпреки тези предизвикателства, има много начини жените в следродилна депресия да намалят влиянието на COVID-19 върху своето психическо здраве. В момента много доктори и терапевти провеждат телефонни и онлайн консултации, а интернет предлага лесен достъп до специалисти във всички области. Но основното което жените трябва да осъзнаят е, че
трябва да се грижат много повече за себе си, независимо от изискванията на бебето.
Ясното осъзнаване на промените в начина на живот помага на жените да оптимизират психическото си здраве и да се възстановят.
Много е важно от първия ден вкъщи след раждането, те да започнат да създават рутина в ежедневието си, доколкото бебето позволява това. А в тази рутина, трябва да се опитат да сложат и сериозен фокус върху себе си и собствените си нужди. Райън Ван Лейшаут предлага майките да следват принципите за здравословно хранене, упражнения, сън, време за себе си и подкрепа (NEST-S principles – Nutrition, Exercise, Sleep, Time for Self, Supports).
Това може да се изразява в съвсем дребни действия: например да си вземат ежедневно душ, да се опитват да се обличат, колкото се може по-добре, да проветряват често, да вдигат щорите, за да влезе светлина, да се излагат колкото се може повече на въздух, пък било то и на балкона.
Когато става дума за хранене, е добре майките да си изградят максимално добър хранителен режим, при който регулярно да се хранят 3 пъти на ден – и винаги да имат достъп до допълнителна храна, ако има нужда. В никакъв случай да не забравят да пият много вода – хидратацията е ключова за доброто функциониране на мозъка.
Времето за упражнения може да бъде истинско предзвикателство, когато си затворен между 4 стени, но си струва да се постави като приоритет. Физическите упражнения, които са приятни, кратки и лесни за правене, например ходенето, са най-добрите. Ако жените могат да си позволят разходки на вън – още по-добре – стига да се спазват препоръките за физическа дистанция.
Що се отнася до добрия сън – той е ключов при борбата със следродилната депресия, но често е и най-трудно достижимата необходимост, когато си с малко бебе. Ако успеете да спите, докато бебето спи, ако можете да си делите нощните хранения с партньора 50 на 50 и да спазвате добри хигиенни практики за сън (например рутина при лягане, избягване на алкохол и кофеин следобед) – това ще бъде от полза.
Според изследванията майките прекарват повече от 164,5 часа седмично в директен и индиректен контакт с бебето.
В много случаи бебето има нужда от тях, дори когато спи. Практически личното време на майката се оказва, че в един момент се свежда до около 30 минути на ден! Поддържането на добро психическо състояние изисква в тези 30 минути дневно майките да се занимават с неща, които им доставят удоволствие и ги стимулират – например четене на книга, разходка.
Техниките за почивка може да включват дълбокото дишане, което се практикува в йога и при медитация. Полезна е и техниката за прогресивно отпускане на мускулите. Тези техники вършат чудеса при майките, които са изпълнени с тревожност.
COVID-19 поставя уникални бариери пред всички нас, но за новите майки пандемията ограничава възможностите им да потърсят помощ и подкрепа.
Както вече писахме, новите майки имат най-много нужда от своите майки, но какво да правим, когато по-възрастните трябва да спазват строга карантина? Парнтьорът е най-важният източник на подкрепа, но какво да правим, ако той липсва или не може да се прибере от чужбина или провинцията, заради затворените граници и затрудненото предвижване между градовете? Приятелите? Те са в карантина, а всеки достъп до други хора извън семейството е рисков.
И все пак новите майки трябва да намерят накой, на когото да се доверят и на когото да разчитат през този рисков период. Ако майката страда от следродилна депресия през този период, са нужни необичайни и креативни решения. Телефонните разговори и видеоконферентните връзки с приятелите и семейството могат да помогнат, точно както помагат и поставянето на цели и отстояването на личното и социалното време.
Всъщност ако партньорът е у дома, COVID-19 предоставя уникална възможност той да поеме голяма част от грижата за новороденото. Това е и тест за отношенията и уважението във връзката. Партньорите са много важни при практическата помощ с бебето, например при смяната на пелените и нощните хранения. Но те могат да поемат и голяма част от домашните задължения. Мъжете могат да оказват и психогическа подкрепа като изслушват и разбират уморената майка, без да се опитват панически да „решат“ проблемите й.
Може би най-важното от всичко е, да се знае, че следродилната депресия е състояние, което обикновено преминава, което се поддава на терапия и здравословен режим на живот. Точно като и COVID-19, това състояние е временно. А ключът към възстановяването е в грижата за себе си, в споделянето на отговорностите и разбирането от страна на партньора и околните.
С повече грижа за психическото здраве, майката, а и цялото семейство, ще излязат по-сплотени и силни от тази криза.
