„Уау, колко добре изглеждаш, все едно не си раждала!“. Майките на новородени чуват този поздрав редовно, ако кърменето, безсънните нощи и постоянните родителски грижи и задължения ги накарат за нула време да свалят натрупаните килца в рамките само на няклко седмици или месеца. Дори понякога да звучи като приятен стимул, такъв комплимент е доста повърхностен. При това не само защото за пореден път напомня, че според масовата култура има точно и само един конкретен начин да изглеждаш добре, и Бог да ти е на помощ, ако се отклониш от него. Възстановяването на тялото след раждане има много повече сложни аспекти от свалянето на килограми, натрупани по време на бременността. Проблеми като пролапс на матката или неволно изпускане на урина са много по-разпространени, отколкото се подозира или говори публично, вероятно защото темата е деликатна и обвързана с индивидуално чувство за срам.
Въпреки че не винаги е симптоматичен, пролапсът на тазовите органи сам по себе си засяга до 90% от жените след раждане. Уринарната инконтиненция, която може да бъде причинена от прекалено стегнато тазово дъно или при увреждане на нервите, се среща при около една трета. Диастазата, при която коремните мускули, които се разделят, за да направят място за растящия корем, все още не са се сплели обратно – нещо, което може да накара корема да изглежда като изпъкнал и да причини болка, запек и изтичане на урина, както и да затрудни ходенето или повдигането на тежки предмети – засяга около 60%. И дори при липса на специфични травми по време на бременност или раждане, драстичните физиологични промени, които се случват по време на бременност, при раждане и след раждане – от хормоните, които казват на тялото да задържа мастните депа, до натиска върху тазовото дъно, до изсмукването на хранителни вещества от организма на майката за хранене на плод или кърмаче – означава, че е необходимо време за възстановяване и излекуване.
В даден момент след раждането обаче, повечето жени откриват, че посланието към тях не е да си починат и да се възстановят.
Друго е – да си върнат фигурата от преди бременността. В медиите телата на знаменитостите след раждане се обсъждат до последната подробност въз основа на това дали са отслабнали или не, без значение с какви други състояния може да се е сблъскал човекът. Рекламните карета бъкат от изобилие на всякакви диетични и фитнес програми, насочени към майките, сравнително малко от тях, ръководени от експерти по следродилно здраве. Приятели, семейство и дори колеги често коментират външния вид на майката. При татковците не се обръща същото внимание, средно телосложение например е напълно окей, а някои от тях дори участват с шеговити снимки на собственото си изпъкнално коремче в семейната фотосесия от бременността.
За някои майки натискът да отслабнат бързо, съчетан с неадекватна медицинска подкрепа и грижи след раждането, може да бъде токсична, дори опасна комбинация – такава, която може да влоши физическите травми при раждане и да затрудни заздравяването. Освен това може да окаже влияние върху психическото и физическото здраве в един от най-уязвимите, лишени от сън, емоционално бурни периоди от живота.
Да станеш майка означава повече от навлизане в нов етап от живота. Това е трансформация на живота, манталитета, дори на идентичността.
За много жени вероятно за първи път се случва да бъдат напълно отговорни за малък, уязвим човек – човек, който се нуждае от тях почти постоянно. Също така може да е първият път, когато не работят, не са в постоянен контакт със социалната си среда или стават финансово зависими от партньора си. Особено в държави без подходящи политики за отпуск по майчинство или грижи за деца, те може да се борят със значителен финансов стрес. И когато или ако се върнат към кариерата си, майките често изпитват натиск да представят образа, че майчинството не ги е променило – често за да избегнат да бъдат наказвани за изборите си – тоест кариерните им перспективи, възнагражденията им и отношението към тях да пострадат от майчинството. Това се случва на практика, въпреки че е добре известно, че да станеш родител не само засяга приоритетите на хората и прави дейности като оставането овъртайм след работа или тимйбилдингите през уикенда невъзможни, но дори променя и мозъка. Всичко това се случва, разбира се, във време, когато много жени са по-изтощени от всякога. Те се възстановяват физически от бременността и раждането. И повече от една четвърт от тях изпитват проблеми с психичното здраве като следродилна депресия или посттравматично стресово разстройство.
И все пак на върха на всички тези вездесъщи стресови фактори, майките се борят със стреса да се „възстановят“. Много култури, особено в западните общества, оказват огромен натиск върху жените след раждане да изглеждат така, сякаш бременността, раждането и майчинството никога не са се случвали – и то бързо. От тези жени се изисква непрекъснато да доказват, че бременността и раждането не са променили нито телата, нито поведението им. Такава реалност е непостижима за мнозина, и все пак повечето жени тласкат телата си до самия ръб на стреса и изтощението, за да отговорят на очакванията към себе си. Някои започват да тренират едва една седмица след раждането, докато все още имат засилено кървене, и след това закономерно са имали усложнения с шийката на матката и пролапса на матката. Други изтощават тялото си до краен предел, като намаляват калорийния си прием, независимо от факта, че кърмят и всъщност се нуждаят от повече калории.
Дори при бременности и раждания без никакви усложнения тялото се променя много.
Много от физиологичните промени означават, че връщането към енергични упражнения или намаляването на калориите трябва да се предприеме с повишено внимание и след консултация със специалист. Някои физически трансформации са трайни и няма да се върнат обратно в изходна позиция, затова няма нищо срамно или нередно в това човек да продължи да живее с тях.
Най-очевидният проблем, а и първият, за който се сещаме, е наддаването на тегло по време на бременност. Хормоните на бременната жена я карат да трупа излишъци. Мастните депа, които се образуват около корема, имат функцията да защитят матката и плода, който расте в нея. Междувременно мускулите както на корема, така и на тазовото дъно са разтегнати почти до дебелината на хартия. Носенето на плода и стресът от вагиналното раждане увеличават тежестта и натиска върху тазовото дъно. Дори костите се движат: по време на бременност тазът се накланя и става средно с около 2,5 см по-широк. Много жени също се подлагат на обичайните процедури и наранявания, които могат да възникнат в резултат на бременност и раждане – не само пролапс на тазовите органи и диастаза на ректите, но заздравяване от секцио или от разкъсване на перинеума например. Това може да отнеме повече време, отколкото се казва на много жени: шест седмици след секцио повечето белези от цезарово сечение не са зараснали напълно и коремната фасция, която държи органите и мускулите на място, е възвърнала по-малко от 60% от първоначалната си здравина.
Всички тези промени и възможни резултати, казват експерти, означават, че идеята, че жените могат физиологично да се върнат към тялото си отпреди бременността в рамките на седмици след раждането, е в най-добрия случай неточна, а в най-лошия рискова. Културата на очаквания за бързо отслабване, бързо връщане на работа, бързо влизане в час и вкарване в стереотипа за винаги усмихнатата и мултифункционална майка е пагубна за жените.
Въпреки тези реалности посланието, с което се сблъскват жените след раждането, е ясно: възстановете тялото си и го направете възможно най-бързо.
Акцентът върху загубата на тегло след раждането произтича от редица фактори. Но в основата си културата на отскок извира от нашите идеи за модерно майчинство като цяло, твърди Софи Брок, социолог, изучаващ майчинството в Сидни, Австралия. Майките са подчинени на определени социални правила и очаквания по начини,с които жените, които не са майки, не се сблъскват. Културният натиск за „възстановяване“ е пример за това. От майките се очаква да могат да изтрият всяко физическо доказателство, че някога са имали деца, като същевременно посвещават изцяло на децата си – докато се опитват да отговорят на тези конкуриращи се форми на натиск и изисквания за това какво означава да си перфектна майка/съпруга/работник. В сблъсъка на конкуриращи се стереотипни идеали обаче няма как да постигнеш „достатъчност“.
Културата на култ към знаменитости е едновременно симптом и причина за горното явление. Някои знаменитости, като моделът Емили Ратайковски, изглежда са имали плосък корем само дни след раждането. Други „звези“ споделят публично подробности за своята загуба на тегло – от диети до фитнес план. И когато знаменитостите не са се върнали незабавно към телата си преди бебето, медиите често насочват вниманието към тези жени като различни или като изключение. Този постоянен фокус означава, че следродилните тела си остават тема на разговор – понякога се превръщат в център на общественото мнение, независимо от контекста, в който са представени тези статии. Към момента например певицата Риана е хвалена от едни и критикувана от други за това, че все още не е свалила килограмите си от бременността – и двата подхода за погрешни и вредни, защото поставят тялото на една майка в светлината на прожекторите.
Защо това изобщо е тема на разговор?
Някои експерти смятат, че макар да произхожда от преобладаващо белите западни общества, културата на бързо връщане към тялото от преди раждането е станала глобална. Сураби Вейч, физиотерапевт и треньор по фитнес след раждане, базирана в Торонто, Канада, казва, че все повече среща в работата си натиск за отслабване, изпитван от клиенти от всички етноси и националности. Според Вейч, това произлиза от културата на превъзходството на бялата раса, където европоцентричните стандарти за красота са норма. Стереотипът вече засяга белите жени, азиатските жени, индийските жени, черните жени. Когато родената в Индия Вейч е била дете, тя казва, че е било по-добре да си малко по-пищна, да си по-закръглена… Днес, когато Индия е усвоила повече от западните идеали, съществува този натиск да бъдеш слаба на всяка цена, да имаш плоски коремни мускули. Тя добавя, че е наблюдавала това и при други азиатски култури, като например при корейските, китайските и японските жени, с които работи.
Продуктовият маркетинг също играе огромна роля в създаването на натиск.
Социалните медии и Google са затрупани от реклами за тренировъчни класове и диетични планове, насочени към майките. Има дори конкретни продукти, тип добавки, чайове, стягащо бельо и подобни, които са позиционирани като „магически решения“ за възстановяване на фигурата от преди бебето. Популряните коремни ленти и корсети, които се предлагат с подобна цел, не само няма да редуцират теглото или да вкарат мускулатаурата обратно във форма, но и крият риск от потенциално увеличение на пролапса.
Дори когато съзнателно отказваме да приемем тази култура, тя пак си проправя път към нас. Вездесъщите съобщения, които ни заливат отвсякъде, са с еднакво съдържание, и това се случва именно по време на по-затворения и еднообразен живот в балона на майчинството. Тази токсична култура достига до нас, включително и през невинните комплименти или въпроси на близките ни, като „уау, колко бързо си отслабнала, браво“, „правиш ли някаква диета сега“, „започнахте ли вече пак да правите секс“ и т.н. Разбира се, влиянието варира според това на какви медии и на какви социални контакти сме изложени, както и на собственото ни умение да изграждаме имунитет срещу очакванията на „хората“, на „другите“ на „обществото“.
Първите месеци с малко бебе у дома са достатъчно трудни и объркващи и без вечния натиск. Обаче медиите просто бълват статия след статия със заглавие тип „Уау! Шок! Вижте тези знаменитости изглеждат страхотно само няколко седмици след раждането“. Но най-лошите коментари са от „нормалните“ хора, а не от знаменитости, които казват „Аз отслабнах – и ти трябва“, „Всичко е въпрос на желание“, „Всичко е въпрос на организация“. Нито статиите, нито този род коментари помагат на състояния като следродилната депресия, напротив, влошават ги.
А има и още нещо: при много жени, независимо колко спортуват или спазват диета, телата им няма да се върнат към състоянието, в което са били преди бременността.
И това е нормално. Донякъде следродилният период е трансформация за тялото, каквато е пубертетът. След пубертета обаче никой не очаква тялото ни да изглежда, както когато сме били на десет години. (Е, освен може би модните списания от 90-те години!). Истината е, че повечето жени никога няма да изглеждат точно по начина, по който са изглеждали след раждането. В рамките на деветте месеца бременност жените получават редица комплименти, включително и изцяло лицеремни такива, на тема колко са сияещи и и прекрасни. След раждането обаче тази тенденция рязко спира и сякаш жената трябва да изглежда и да се държи все едно тези девет месеца никога не ги е имало. Тази рязка смяна в начина, по който те третират, вреди както на физическото, така и на психическото здраве. Понякога на подкрепящите съпрузи или партньори им се налага да скрият кантара у дома или да убеждават непрестанно жената до себе си с думи и жестове, че продължават да я намират за привлекателна и сексапилна, както и да я възспират от нездравословно за самата нея поведение. И това е добрият вариант. Защото в лошия те също се превръщат в част от стереотипа.
Може би не знаете как да изразите подкрепа, похвала или комплимент към жена, която е родила. Вярно, трудно е. Особено ако вие не сте жена, или ако сте жена, но не сте раждала. Комплиментите за външен вид винаги крият доза риск, защото те съдържат една имплицитно заложена представа кой външен вид е приемлив, и кой – не. Затова следващия път, когато искате да изразите подкрепа, пробвайте с нещо по-лесно и по-общовалидно и подкрепящо. Например, попитайте „как си, имаш ли нужда от нещо“.
*По BBC.
Вижте още:
