Религиозното обучение всъщност върви срещу вярата
"Отче, прости им, те не знаят какво правят", беше първото, което ми хрумна по повод дискусиите за предмета "Религия и добродетели".
После си помислих, че всъщност добре знаят и е целенасочено. И че съм благодарна, че мен в моето образование ме е отминала "тази горчива чаша".
Често ми идват наум препратки към цитати или истории от Библията в определени житейски ситуации, всъщност рядко минава ден, в който изобщо да не се сетя за Библията. Тя е едно от тези четива, които помагат да си обясниш философията на живота и манталитета на хората. Стига да гледаш на живота философски и манталитетът на хората да те интересува.
Образованието по религия изобщо не е спешен въпрос. По-сериозният проблем:
Таква четива впрочем са и Коранът, и Ведите, и на "На изток от рая", и "Време секънд хенд", и "Трима другари", и "Времеубежище", а ако щеш и "Хари Потър". Общото между тях? Никое не е непогрешимо и не дава готови предписания. Все пак са писани от хора, а и за живота няма готови предписания. Освен добродетелта, но какво значи "добродетел"? Попитайте сто души и ще получите минимум сто различни отговора.
Колко щеше да е лесно, ако имаше готови предписания, а?
Другото общо между текстовете е, че е нужно да се четат с разбиране и желание. Когато си готов за тях. Когато сам си стигнал до тях.
Ценно е да потърсиш вътре отговори. По-ценно е да потърсиш въпроси. Никой преразказ и ничии сдъвкани изводи не биха били справедливи към същината на четивата. Още по-малко ако се представят под някаква догматична форма на задължителност.
Изучавах световни религии в университета - като факултативна специализация и поради личен интерес. Вярвам както в наличието на по-висш смисъл и разум от човешкия, така и в ползата от запознаването на всяка личност с религиите - най-малкото за да може по-лесно да си обясни развитието на обществата и конфликтите вътре в тях и между тях. Включително и с днешна дата.
Не вярвам обаче нито във формата на целеното религиозно обучение, нито в ползите то да се случва на ученическа възраст.
Това не би било обучение по религии, а по гледната точка на МОН и съответстващите политически обвързаности на всеки негов състав. Или по гледната точка на някой конкретен учител, а тя може да бъде всякаква.
Ролята на религиите в еволюцията на цивилизациите е противоречива, но обективна. Тя почива на факти и те не са еднозначни.
Изграждани ли са общности на взаимопомощ и подкрепа? Да.
Избивани ли са милиони хора по мъчителен начин? Също да.
Проповядвано ли е, че убийството, алчността и създаването на изкуствени кумири са грехове? Да.
Ограничавана ли е човешката свобода, включително тази да обича, създавани ли са деспотични йерархии, промотирани ли са едни общности за сметка на други? О, да.
Всичко това са факти, независимо как ги оценява човек лично за себе си. Аз не си избирам така ли да бъдат в зависимост от това в кои ми харесва да вярвам. Те са такива, въпреки всяка възможна моя персонална вяра.
Вярата, от друга страна, е абсолютно субективна и индивидуална.
Всички религиозни избори трябва да бъдат индивидуални:
Пространството, където "и царят ходи сам", не е тоалетната, вярата е.
Има толкова на брой различни вери, колкото има и хора.
Двама души могат да стоят един до друг в храма си и да се молят на коренно различни представи за божествено, при това за коренно различни неща. Единият - за материално благополучие, другият - за смаляване на превеса на материалното. Единият - да срази враговете си, другият - да им прости и да ги обича. Кой казва кое е вярното? Ако ще и да ми се обиди Янка Такева - не е тя, струва ми се.
Вярата е необятна в хоризонтите и измеренията си.
Всяко нейно преподаване от конкретен индивид я смалява до неговите субективни понятия и до неговите собствени хоризонти. А на ролята на религиите в исторически и геополитически план придава значение неговият субективен оценъчен елемент.
Клетите ученици, които ще бъдат потърпевши от това да преживяване, ще са изправени пред общо три опции:
Първата - да повярват и възприемат безрезервно нечия чужда перспектива, която може "само" да смали и стесни понятията им, а може да дори да ги радикализира и направи фанатични.
От онези непълнолетни биячи с черни суичъри "С нами богъ", които обикалят по улиците тежко и страшно да търсят някой различен неверник да го бият на групички в кьошето или метростанцията.
Втората - да се отвратят от идеята за религия генерално и да я намразят преди да са я опознали. Съответно да възприемат с подбив и присмех вярващите и да се оформи още една пукнатина в така или иначе набразденото от твърде много бръчки чело на общественото разделение.
Третата - да станат напълно индиферентни, какъвто става човек към карстовите извори и находищата на каолин, когато има неприятен учител по география, и да искат просто да им се маха от главата това.
Може би някъде някой ще има късмета да му се падне учител като моя по литература, който един понеделник дойде на работа и попита "Хей, ученици, някой снощи гледа ли "Зеленият път" по bTV? Искате ли да си поговорим дали и как тази история може да се съпостави с наратива за Иисус и двамата разбойници от двете му страни на кръста?".
Колко души ще го имат? И колко учители няма да ги санкционират за съпоставката между Стивън Кинг и Йоан?
Парадоксално звучи, но ми се струва, че религиозното обучение всъщност върви срещу вярата.
Децата имат безспорна нужда от добродетели, да. Такъв един добродетел е развиването на критично мислене, не наливането с фуния на готови изводи по толкова лична и същевременно толкова обществено значима тема.
Мисля си, че можем да им помогнем другояче.
Като например да излизат от училище, знаейки как се пишат CV и мотивационно писмо, как се попълва данъчна декларация, как да се адаптират към технологичния прогрес и как при нужда да се предпазват от него, пред кои институции да подават сигнали по различни въпроси.
Да познават разликите между мажоритарна и пропорционална избирателна система, разликата между следовател и прокурор, основните конституционни принципи.
Да са наясно, че на теория разделение на властите не означава Борисов да се сдърпа с Пеевски, и кои са причините на практика точно това да означава.
О, да - и да са наясно, че държавите се състоят от хора. Като тях.
И нямаме врагове, които да мразим на държавно ниво, приятели, които да следваме дори когато грешат, нито покровители, на които да се мазним коленопреклонно.
Докато се разхождах и слушах музика снощи, започна песента "Wind of Change" и си спомних, че в осми клас се учихме да я пеем в час по музика.
Съмнявам се, че децата продължават да я учат, интуицията ми сочи, че вятърът на промяната е обърнал посоката си. И ме е страх, че не след дълго ще пеят "Катюша".
Още по темата:
