След година и половина жестока пандемия и огромен брой загинали, България категорично се насочи към единствения логичен път на развитие при все по-тревожното, несигурно, недоверчиво и дезинформирано население по тези земи – а именно назад. Или най-малкото назад в интелектуалното си развитие чрез копирането на вярвания, съпоставими с онези от мътните времена на предосвобожденска България, когато хората са ядели доматите зелени, защото са смятали, че червените домати за отровни (исторически факт).
Много хора регресираха мисловно дори още по-назад – към суеверните времена на Средновековието, когато и учени, и неуки, и благородници, и селяни са се предпазвали с чесън от чума и са лекували холера със светена вода.
Човек трудно би повярвал, че съвременни човеци, които имат възможността всеки ден да носят чисти дрехи, имат достъп до лекарства, водят се задължително завършили основно образование, могат да пътуват свободно, по подразбиране имат баня у дома си и достъп до чиста вода и храна, и най-важното: стискат в ръка един огромен прозорец към света – необятния интернет, сведен до сматрфона им – може да ви убеждават с часове, че… хм, във ваксините срещу COVID-19 има наночастици.
Че ваксинацията срещу коронавируса е част от огромен заговор, който цели да им имплантира чипове за подслушване.
Че пандемия НЯМА.
Че смъртта на 18 950 българи за една година е абсолютна измислица.
Че има едно лекарство, което предпазва от коронавирус, но трябва да се взема само сутрин и на гладно.
Че от ваксини са умрели повече хора, отколкото от COVID-19.
Че от ваксинацията печелят само фармацевтичните компании, а обикновеният човек губи. Ако ги попитате какво точно губи, ще ви изброят: ваксините водят до стерилитет, кръвоизливи, съсиреци, може да ви отровят кръвта. Или най-малкото „не са полезни“ и „не са с доказана ефективност“, затова нека си ги спестим.
Интересното е, че дори и когато близки и познати на такива хора се окажат в болницата в ужасно тежко състояние, причинено несъмнено от COVID-19, мисленето им си остава достатъчно ретроградно, за да ги накара единствено да „чукат на дърво“, да вържат червен конец на ръката и да се кръстят да не ги застига. Но ваксина?!? Как така те ще позволят някой си да ги боцка?!?!
И така се стигна до парадокса, че българи, които в детството си са били ваксинирани по задължителния имунизационен календар, както и техните възрастни родители, които някога не са поставяли под въпрос защитните свойства на многокомпонентните ваксини срещу хепатит Б, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, срещу хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, срещу пневмококови инфекции, както и БЦЖ ваксината и комбинираната ваксина срещу морбили, рубеола и паротит – внезапно решиха, че ваксините срещу COVID-19 са изпратени от Дявола, за да ги подчинят на чужда воля. За да им вземат човешката сила. Да ги направят инвалиди. Да ги убият.
Този регрес в критичното мислене на уж цивилизовани хора, е труден за асимилиране дори съпоставимо с поведението на останалия свят. Да, антиваксърски настроения има навсякъде, но данните за България са категорични: последна по ваксинация в ЕС и първа по смъртност от COVID-19.
А червената лампа не светва и не светва.
Нито отново стремително покачващият се брой заразени и починали, нито тревожните новини за локдауни, нито заплахите за въвеждане на места за достъп единствено на ваксинирани, могат да променят нагласите на нашенеца, който все така на тълпи изпраща лятото на Слънчака, бута се в мола, влиза в магазините без маска и се обижда, че някой искал да му се намесва в самобитното съществуване.
Всичко това е подклаждано от стабилна пропаганда, понякога и чрез организации, свързани с доказано руско финансиране.
Политици и здравни власти, обзети от също толкова мистериозна мисловна регресия, месеци наред не вземат адекватни мерки за ваксинационната кампания. Липсва реклама, липсва пример, липсват позитивни послания. Наясно с предоминиращите антиваксърски настроения в страната, няма общественик, който да се изправи ясно и да призове: ваксинирайте се, защото това е единственият вариант да спрем пандемията.
В годината на неспирни избори, вкопчилите се във властта не желаят да рискуват да загубят и без това крехкото си одобрение. Служебното правителство не смее да направи нещо по-сериозно от предишното управление – все пак през ноември предстоят президентски избори. Пари за разяснителни кампании очевидно не се предвиждат.
Като подплашено стадо овце, българският народ върви слепешката към пропастта, със спрял разум, със запушени сетива, със самоубийствена самоувереност.
Докато на скъпоценните, но все пак безплатни и достъпни за всички ваксини – единственият доказан метод за борба със заразата – им изтича срока на годност…
