Как и от кого е създаден един от символите на Коледа?
През 1900 г. Ервин Перци I, занаятчия, който изработвал и ремонтирал хирургически инструменти за местни лекари във Виена, бил натоварен със задачата да създаде евтино решение за усилване на светлината в операционните зали на болниците.
Той намерил вдъхновение за задачата си в инструмент, използван от местните обущари: стъклена сфера, пълна с вода, която действала като лупа.
Поставил крушка на Едисон и добавил към течността различни отразяващи материали, които биха могли да помогнат за увеличаване на силата на светлината - включително бели частици, наподобяващи сняг, които се носели наоколо.
Първоначално той изсипал грис в стъкления глобус и открил, че се създава атмосферен ефект, подобен на снеговалеж.
Негов приятел изработвал малки калаени модели на базиликата Мариацел - местен религиозен обект южно от Виена.
Така му хрумнала идеята да комбинира двете. Поставил миниатюрната калаена църква в дървената основа на стъкления глобус, пълен с вода и бели восъчни частици - и така се родил първият снежен глобус.
Скоро играчката се превръща в основна коледна украса и остава обичана и до днес.
Изобретението получава патент и огромна популярност, а Перци започва да предлага и други модели.
До 1908 г. той става известен, дори получава специална награда от император Франц Йосиф като австрийски производител на играчки.
Снежната топка на Перци се разпространява в цяла Европа и до 20-те години на миналия век изобретателят дори започва да изнася артикули за Индия.
По онова време Перци не е предполагал, че това импровизирано приспособление неволно ще се превърне в една от най-обичаните настолни украси и символ на Коледа, който ще завладее света.
След Първата световна война и последвалата икономическа депресия, продажбите бързо намаляват.
Ситуацията не се подобрява и по време на Втората световна война.
За сметка на това, след нейния край, когато войниците се завръщат у дома, снежният глобус си връща популярността, разказва собственикът на оригиналната виенска фабрика и музей за снежни глобуси Ервин Перци III.
По думите му идеята в глобуса да се сложи коледно дърво е била на баща му, Ервин Перци II.
Механик, който поправял мотоциклети и пишещи машини, той често работел и с баща си в малката работилница, препълнена със снежни глобуси.
Постепенно той поема семейния бизнес през 40-те години на миналия век и пренася снежните глобуси на баща си в нова ера.
Именно той представя три нови модела снежни глобуси - коледна елха, снежен човек и Дядо Коледа - на международния панаир на играчките в Нюрнберг, Германия, през 1955 г.
"Купуваха снежните ни кълба, сякаш бяха нещо за ядене!", възкликва Перзи III, разказвайки историята за успеха на баща си. През 70-те години на миналия век самият той помогнал за разрастването на компанията, наречена Die Original Wiener Schneekugel (Vienna Original Snowglobe) до глобален феномен, особено след като живял няколко години в Япония.
Днес компанията се ръководи от жена - Сабине Перци II, дъщеря на Ервин Перци III, поема семейния бизнес през юли 2020 г.
Тя има и собствен принос - по време на пандемията изобретява снежния глобус с ролка тоалетна хартия, който придобива огромна популярност.
"Когато видях, че дори пекарните започнаха да правят торти под формата на тоалетна хартия, си помислих - да, можем да правим и това", казва тя.
Точната формула за изкуствен сняг е строго пазена семейна тайна.
Патентованата смес от восък и пластмаса придава на оригиналния виенски снежен глобус неговия характерен по-дълготраен ефект, който наподобява валежът на сняг.
Тайна е и как моделите се озовават в стъклената топка.
За почитателите на снежните глобуси всичко друго остава кич или "калпаво подобие" - единствено оригиналът е достоен за славата си.
Днес компанията произвежда приблизително 300 000 снежни глобуси годишно.
Ервин Перци III продължава да разработва нови модели за каталога - вече с компютър и 3D принтер. Компанията процъфтява и бъдещето е едновременно светло и доходоносно - и всичко благодарение на Коледа!
