Мъжката и женската болка са с различна биохимия
Ако жената се разболее, много възможно е никой освен нея да не забележи.
Ако обаче мъжът в семейството е болен - ще разберат всички, задължително и майка му, баба му, съседката, колегите, а може би и аптекарката, продавачката в магазина...
От една страна, жената е по-склонна да премълчи и да пренебрегне болката, а мъжът - напротив.
От друга, може би просто мъжът и жената говорят за различни неща?
Болката е сложен проблем, който се влияе от биологични, психологически, културни, социални и още много други фактори.
Изследванията на невробиолозите от последните 10-15 години показват, че една и съща болка може да се предава по различни молекулярни механизми при мъже и при жени.
Това означава не просто различна "чувствителност", а различна биохимия на болката.
Често срещан е митът, че жените просто се справят по-добре с болката от мъжете, но истината е по-сложна. Жените всъщност са по-чувствителни към болката - съобщават за по-интензивно усещане за болка и имат по-ниска толерантност към нея от мъжете.
Разликите в това как мъжете и жените изпитват болка се свеждат до комбинация от биологични, хормонални и генетични фактори.
Изследванията показват, че колебанията в нивата на естроген и прогестерон могат да повишат чувствителността към болка, докато тестостеронът намалява интензивността ѝ. Ето защо състояния като мигрена, фибромиалгия и синдром на раздразнените черва са по-чести при жените.
Дори в контролирани лабораторни условия, когато мъжете и жените са изложени на един и същ стимул за болезнени усещания, като студ, топлина или натиск, жените показват по-високо ниво на болка.
Жените обработват болката по различен начин, което може да ни направи по-склонни да изпитваме хронична болка, установяват учените.
Съвсем наскоро изследователите са установили, че дори сензорните неврони, разположени в кожата, мускулите, ставите и вътрешните органи, които изпращат сигнали за болка до мозъка, функционират различно при мъжете и жените.
Половите различия при възприемането на болката не са просто по-силни или по-слаби - те се дължат на напълно различни схеми на свързване, казва Шон Маки, ръководител на отдела по медицина на болката в Станфордския университет.
"Когато хората гледат изображения на мъж и жена, които изпитват еднаква болка и показват идентични изражения на лицето, те са склонни да оценят болката на жената като по-слаба.
Жените с остри оплаквания от болка в спешното отделение е по-малко вероятно да получат болкоуспокояващи и често са принудени да чакат по-дълго, за да стигнат до лекар.
Общопрактикуващите лекари приемат оплакванията на жените от болка по-малко сериозно.
На мъжете по-често се предписват болкоуспокояващи, докато на жените се дават успокоителни", казва изследователката на болката Есмералда Блейни Дейвидсън.
Емпатията играе по-голяма роля в преживяването на болка при жените, обяснява тя.
"Когато една жена види някой друг да страда, тя самата чувства по-малко лични болежки, отколкото би почувствал един мъж. Смятаме, че тя оставя собствената си болка настрана за момент", казва още експертът.
Интересен факт е, че в миналото обезболяващите лекарства рядко са били тествани върху жени.
Дори в изследвания върху животни само 8% от тестовите екземпляри са били женски.
"Сега, когато знаем, че има биологични различия, изследователите включват както мъжки, така и женски индивиди. Но продължавам да се чудя дали лекарства, които не са действали при мъжете, биха били ефикасни при жените. Голяма част от тях са се озовали в кошчето, само защото никой не си е направил труда да проучи това", казва Блейни Дейвидсън.
Все пак, болката е относителна и не може да бъде измерена обективно.
Много неща се случват на индивидуално ниво и оказват значително влияние върху това как сигналите за болка се интерпретират. Добрата новина е, че като научаваме повече за разликите при обработката на болката, това може да доведе до по-добри лечения.
Според скорошно проучване, почти една на всеки четири жени съобщава, че е била третирана "несправедливо или с неуважение" от лекарите си.
Когато търсите помощ от лекар, бъдете подготвена - направете списък на всичките си симптоми и въпроси, които да зададете.
Говорете честно и не омаловажавайте тежестта на симптомите. Помолете приятел или член на семейството да дойде с вас, ако чувствате притеснение или тревожност.
Намерете правилния лекар.
Ако вашият лекар ви кара да се чувствате пренебрегнати или неудобно - многократно или дори само веднъж - не се страхувайте да потърсите друг.
Не страдайте мълчаливо, съветват експертите.
