13 неща от живота, които COVID-19 промени за миг

| от Mama Mia |

Допреди половин месец никой не го очакваше, че 1,7 млрд. души в над 50 страни по целия свят ще се окажат затворени вкъщи в принудителна или в доброволна изолация. Безпрецедентната по мащаба си в историята на човечеството карантина блокира огромна част от бизнеса, спря повечето полети по света, затвори границите…

А само месец назад се смеехме на китайското правителство, което постави огромния град Ухан под карантина! Сега вече на никой не му е до смях.

В България извънредното положение беше въведено на 13 март и се очаква да продължи до 13 април. Междувременно домакинствата изпаднаха първоначално в шок, после бяха обхванати от паника, която постепенно отстъпи място на изненадата. Тази „пауза“ в животите ни обаче изглежда има за цел да ни подготви за бъдещето. А то е ясно: стъпваме в нова епоха. И ако досега сме се готвели за тази епоха донякъде неосъзнато, то коронавирусът ни показа, че понякога бъдещето нахлува внезапно. Така се оказа, че пандемията от COVID-19 буквално за миг промени поне 13 аспекта на нашия живот.

Колко дълго ще продължат промените и как ще „нормализираме“ положението след това, е рано да се каже. Междувременно ни се налага да живеем в различен свят. Най-много ни шокира първоначално промяната в

перспективите и плановете

Най-трудно за повечето хора е да приемат рухването на плановете си. Никой не очакваше в навечерието на Нова година, че през 2020-а всичките му желания ще бъдат затруднени от нещо толкова глобално. И който успя да се придържа към плановете през януари и февруари, през март внезапно се събуди с „пръст в устата“.

Отменени бяха пътувания, годежи, сватби, бизнес начинания, планове за влизане във форма, премиери, представяния, празненства, събирания, а в по-глобален план се провалиха бизнес начинания, финансови сделки, частни и държавни инвестиционни намерения. Отмениха се олимпиади, първенства, всякакви големи общонародни мероприятия.

Перспективите се стесниха във всички отношения: лични, семейни, парични, но и обществени, държавни, глобални.

Плановете се смениха. И докато за едни „всичко отиде по дяволите“, то други вече приемат временната пауза в живота си за нещо полезно и нужно. За тях това е време, което ще отсее наистина нужното от ненужното, ще ни покаже къде бяхме разпиляни, какво не направихме като хората и кое в живота ни наистина е устойчиво и гъвкаво. Във всички случаи след като се окопитим от тази криза, ще трябва да продължим на чисто…

Разходите

Насилствената пауза в онова, което доскоро наричахме „нормален“ живот, доведе до доста финансови притеснения както сред инвеститорите на международните пазари, така и в домакинствата.

В личен план много семейства изведнъж се оказаха затънали в кредити, без ясна перспектива за работата си. Затова и навсякъде започнаха да се оптимизират преди всичко разходите. И докато бизнесите временно поне отрязаха заплатите на служителите си, то домакинствата орязаха парите за „глупостите“ – например цигарите, хубавото вино, глезенето с храна от ресторанти и други.

За сметка на това нараснаха разходите в аптеката и хранителните стоки, а спестяванията започнаха да се топят.

Работата

никога не е била в толкова голяма степен дистанционна, колкото сега. Новите технологии позволяват на голяма част от хората да не загубят работните си места, докато са под карантина. Всъщност COVID-19 със сигурност представлява своеобразен тест на това как и доколко сме готови да се възползваме от силата на мрежата. В най-голяма степен най-интересно е какво се случва с

образованието.

Виртуалната класна стая навлезе в живите на учениците буквално с взлом, без да пита кой е готов. Естествено, големият експеримент с виртуалното образование засега оставя твърде много деца без достъп изобщо до уроци, защото съвсем не всички могат да си позволят устройства, на които да се свързват с учителите. Но нека не забравяме, че това е просто един голям обществен тест, който изключително ясно ще покаже къде точно са пропуските в цялата образователна система. Фактът обаче е, че няма връщане назад: образованието ще става все по-виртуално и всички учебни заведения трябва да се съобразят с този факт.

Интернет

се променя. Никога досега в световен план трафикът не е бил толкова интензивен. Именно този трафик през следващите години ще направи неизбежна нуждата от въвеждането на 5G мрежата. Едно е ясно: ние сме в края на епохата на 4G-то. И може да се каже, че сме в зората на новата виртуална епоха. С една дума: още нищо не сме видели от силата на интернет да свързва. Какво обаче се случва с

общуването?

Няма и две седмици в изолация, а много хора вече бяха принудени да отпразнуват рожденните си дни виртуално, да присъстват на работни срещи виртуално, да комуникират основно виртуално през чата с любимите си хора и добрите си приятели и дори да правят виртуален секс. Общуването никога досега не е било толкова дистанционно и това неминуемо води до неподозирани последици. Не един и двама души прекарват половината от своите дни у дома, комуникирайки, но без да виждат на живо никой. Въпросът е, дали след толкова дни на изолация, няма да се увеличи агорафобията, няма да забравим как се общува всъщност и да забравим, че хората имат освен визия, и телесна миризма, истински цвят на кожата, и феромони, притежават емпатия и харизма, които нито един екран не може да предаде… Ще можем ли да се погледнем след всичко това в очите на живо? Със сигурност

психическото здраве

ще пострада от принудителната изолация. Но, както казва психологът Марина Стойчовска в интервю за mamamia, хората имат механизми да се справят. А и ще е интересно да видим как ще компенсираме в крайна сметка всичките дни на изолация, когато пандемията приключи. Някои вече замислят мащабни празненства. Дано. Защото COVID-19 всъщност промени и фокуса върху

забавленията.

Четенето на книги се върна на мода, както и всичките онези начини за прекарване на времето, които доскоро бяха любими по-скоро на интровертите: настолните игри, реденето на пъзели, стриймването на филми, гледането на телевизия, слушането на музика… Изобщо всичко, което може да се прави от дома, включително инсталирането на палатка на балкона, за да може да излъжем донякъде себе си, че сме сред природата. Дори да е лъжа, все пак непрекъснатото седене в къщи на толкова много хора обещава след пандемията да се озовем в един по-екологичен свят.

Околната среда

със сигурност ще е благодарна на милионите хора, които и днес не се качиха на автомобилите си, за да отидат на работа. Вече се отчита ефектът от по-чистия въздух в градовете. Любимите на всички паметници на културата също могат за миг поне да си отдъхнат от огромния наплив на туристи. А небето изведнъж престана да бъде прорязвано от толкова много самолети. Намаленото производство пък може би ще даде и глътка въздух на световния океан, задушен от пластмаса. В комбинация всичко това ще се отрази добре на онова, заради което всъщност си седим вкъщи, а именно:

здравето.

Да, масово заприличахме на някакви извънземни с тези маски и гумени ръкавици, но за сметка на това имаме надежда, че като обещества ще успеем да преборим гадната пандемия. Разбира се, цената е, че дългото седене вкъщи може би ще изнежи голяма част от населението. Проблем е и блокираната здравна система заради вируса, което пречи на провеждането на профилактични прегледи и със сигурност ще има негативен ефект за хората с различни заболявания през следващите месеци. Доста народ със сигурност ще се обездвижи сериозно, а който страда от затълстяване, надали ще успее да отслабне точно сега. И все пак драмата да не отидеш на фитнес е не по-голяма, отколкото това, че не можеш да отидеш на кино, театър, изложба или концерт.

Културата

пак ще е най-големият губещ от всичко това. В държави като нашата тя и без това отнася всичко първа. В световен план се опитват да заместят културния вакум с виртуални обиколки на големи музеи и със стриймове на симфонични концерти и театрални представления. Но в сравнение с живото усещане на сценичните изкуства, всичко това е ерзац. Да, хубаво е да можеш да се разходиш из Ермитажа виртуално, но съвсем друго си е да чуеш скърцането на паркета, когато ходиш из залите.

Но все пак има един аспект от човешката култура, който в момента преживява истински ренесанс и това е

храненето.

Хората започнаха отново да си готвят у дома и кулинарията се оказа жизнено важен елемент, който ни крепи в това да запазим човешкото в условията на социална изолация. Готвенето събужда сетивата и ни връща към вкуса – онова сетиво, което сякаш остава на второ място сред всички визуални стимули, които получаваме ежедневно през мрежата. Но за да задоволим вкусовите си потребности, са ни необходими продукти. И ето и последното, което COVID-19 промени:

пазаруването.

Пред това да гледат пластмасовите прегради, зад които са поставени продавачите в Lidl, или да се редят на опашка, за да закупят небходимите продукти, много хора предпочитат да пазаруват онлайн.

Неслучайно онлайн търговията отбелязва подем, като много онлайн магазини практически не смогват с поръчките. Вече дори на малките деца е ясно, че бъдещето на търговията също е в мрежата и скоро няма да ни се налага да излизаме дори до магазина.

Да ни пази Господ от следващата пандемия! При нея ще ни залинеят изцяло краката! На човека на бъдещето ще са му необходими само пръсти, за да пипа по екрана и очи, за да вижда какво се случва онлайн.

Затова и най-голямото предизвикателство е просто да останем хора и да не се превръщаме в придатъци на мрежата.

Може би това е най-ценният урок, на който ще ни научи COVID-19.