Жените са от Венера, мъжете от Русе (пълна нецензурирана версия)

| от Никола Крумов |

Жените искат от нас себераздаване. Мислят ни за олигофрени, защото харесваме мач, пиене и мощни деколтета-цунамита. Техните мании са други – книги, шоколад и външен вид.

Аз примерно имам силно желание да се самораздам за любимата.

Вечерта съм й приготвил яйца по панагюрски и салата боб. Прибира се. Ако е в добро настроение – само гледай – измива си набързо чатала, пие две ракии и после те праща при Господ с тялото си. Ако обаче на работа някой я е изнервил, следва: „Ти, може ли да си толкова шашув, да пържиш яйца в тенджера, окапал си с мазнина навсякъде, тая печка пак аз трябва да я чистя и защо, по дяволите, си намокрил банята.” Отвръщам, че съм се къпал, а тя казва, че било просташко човек да се къпе надвечер.

Тегля й една майна и си наливам. Тя седи на дивана и се цупи. Тук един умен мъж трябва да претегли ситуацията. Обичаш ли я или не я обичаш.

Ако е второто, оставаш си тъй небрежняк. Аз обаче си обичам приятелката. Гледам футбол. Сякаш на себе си казвам: „Тоа па Райън Гигс да го слага на жената на брат си”. Никакво внимание… но знам, че я чопли. Накрая не издържа и с хладен глас ме пита: „Как тъй?” Разказвам й. Почва да излиза от комата. Смее се, но сдържано.

Безпричинното сърдене е друг аспект на женското поведение. Гледате си телевизия мирно, но внезапно в нея протича необратим метаболитен процес, оказващ влияние на духовната й същност. Две от чакрите й ослепяват, другите не виждат. Поглежда ме… разбирам какво ще стане, но нямам време за реакция – „

Ти защо си ми разбъркал щипките за пране?” Директен мат без шах. Гледам като козунак в опера.

Отвръщам, че съм нямал работа с глупавите й щипки, а тя – „Нормално… интересуваш се само от себе си, никога не правим нещата заедно.” Отиде… Тук по-неопитните люде биха тръгнали да спорят. Но това е безполезно. Трябва да я изненадате на момента.

Един път казах, че ще си правя чай. Моята така се ококори, че за малко да й изпадне едното око под шкафа. Мъж чай пие – елен скумрия пържи. Все още злобна ме пита дали съм болен. Рекох „Не.” Естествено решава, че я лъжа. Изстрелва се на комета – одеяла, термометри (три вида), фервексове, застава на котлона и ми прави греяна ракия. В действията ѝ личи искрена тревожност. Открива ми температура – студен съм на кален чакъл. Пия, а тя решава да ме топли с малкия си организъм. Опипвам я… Съешаваме се… Щастлива е. Лошотията в главата й е преминала.

Жените имат много силно развито чувство за справедливост. Те не търпят шикалкавене или любимият им да обижда беззащитни хора и животни (без голямо куче). Помнят предателствата, преструвайки се, че прощават. Искат да почешеш гордостта им с мечи лапи, но светкавично усещат, ако ги лъжеш.

Отиваме с половинката в един клуб заедно с друга двойка. Тоя мълчи като някой тостер, аз разправям щуротии от недалечното си минало. Момичетата падат от смях, държейки с две ръце матките си, та да не изпаднат из тях. Минава страшна девойка. Отбелязвам, че бих я ебал с удоволствие. Преминава втора – още по-красива. Казвам, че така ще й изпържа мозъка, хляб да види, за мен да мисли, в Кауфланд да влезе, мен да си спомня. Приятелката на моята не издържа и ме обявява за боклук – как можело да съм толкова прост и несъобразителен, защо съм унижавал Нора пред всички. Любимата доволно заметна косата си, а аз рекох – „Като имаш Ферари, няма нищо лошо да обсъждаш Опелите.” Тая се изчекна от кеф и ме обяви за рицар (даже за стадо от рицари).

Сексът винаги е бил интересна тема за кавги – особено при многогодишните двойки.

Аз моята кога не й се сношава, мога да я разпозная от асансьорна шахта. Ако я замоля, ще пусне, но такива жалки изпълнения са загуба на време и самочувствие. Трябва да я запалиш по някакъв начин. Подмазването е тъпо, а купуването на подаръци до време – парите впечатляват момичетата, но губиш искреността им в леглото. Ако не й се оножда тая вечер, а ти си накострежен – измисли нещо.

Най-лесно е да почнеш да злословиш за някоя нейна непоносима приятелка или колежка. Обаче е наложително наистина да ги мислиш тия работи, иначе ще те разобличи. Кажи примерно, че никога не би низал такъв глиган като омразната й другарка. Кажи, че оная е вярно хубава, но без да искаш, си видял вълна на лицето й плюс неподходяща сланина връз тялото. Добави, че е рядко малоумна. Така твоето момиче ще разбере, че играете в един отбор. Зъбчатките в главата й ще се наместят и тя ще прояви солидарност с нечистите ти желания.

Природата на жените е неразбираема, но със старание и фантазия, можеш да се залепиш за мозъчната им лигавица. Жените са от Венера, мъжете от Русе.

*Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook.