Ако слушаме съветите на списанията и вярваме на Холивуд, красивите жени не би трябвало да се чувстват самотни, би трябвало да са харесвани от всички, да бъдат ухажвани и да се радват на невиждан успех и интерес от страна на мъжете.
Действителността обаче е малко по-различна. В крайна сметка се оказва, че голям брой много красиви жени изобщо нямат успех в любовта, трудно си намират партньор и остават без достатъчно житейски опит в продължителните отношения. За разлика от други жени с доста по-скромен външен вид.
На какво би могъл да се дължи подобен парадокс?
В изследване на този въпрос се впуска Кристиян Тийл – психолог по връзките, в текст за немскоезичното издание на World Crunch.
Общоприетият отговор на въпроса със самотата на много красивите жени, е че те по-трудно намират партньор, защото няма достатъчно красиви мъже.
Но според психолога, в крайна сметка се оказва, че дори не е точно външният вид, който има решаващо значение за успеха на отношенията.
Приказките и митовете подхранват илюзията, че красотата е силен коз в любовта, че красивата принцеса би трябвало да има неизброим брой обожатели. Тази постановка се подхранва и от женските списания, които убеждават, че външният вид е изключително важен и приканват към редовни тренировки и купуване на невероятен парфюм, ползване на ежедневен грим, поддържане на добре оформени интимни части, безупречен маникюр и прическа…
„Но колкото по-дълго работя като консултант на самотни хора, толкова по-ясно ми става, че значението на външния вид в търсенето на партньор е драстично преувеличено“, пише Тийл.
„Въпреки шума, вдиган от козметичната индустрия, е факт, че повечето усилия да изглеждаме още по-красиви са в известен смисъл губене на време. И все пак забелязвам и какъв огромен натиск се оказва върху жените да се сравняват с високите козметични стандарти“.
Според него „около 90% от жените се съмняват в красотата си и много от тях са изградили представа за себе си като за грозно пате. Това важи за всички възрасти и нива на образование, както и за жени със средна външност и за такива, които по всички обективни показатели са красиви“.
Да, теорията за естетическата равностойност най-вероятно е напълно вярна.
Хората обикновено избират партньори, които са им приблизително равностойни в естетическо отношение и това се потвърждава от множество проучвания. Тъй като повечето хора имат среден външен вид, за тях е по-лесно да си намерят партньори, отколкото за много добре или изключително добре изглеждащите хора, при които изборът е по-малък.
Изключително красивата жена рядко ще срещне своя еквивалент от мъжки пол, защото наистина красивите мъже са много малко. А мъжете, които тя привлича, често са от типаж, който тя не смята, че е достоен за нея. Много от тези мъже не се интересуват от нейния ум („Тя е толкова умна!“) или от това коя е тя („Подходящи ли сме един за друг?“), а по-скоро са привлечени от нея заради външния ѝ вид („Еха, колко е красива!“). В това отношение красотата може да е колкото сила, толкова и прокоба.
„Тъй като толкова много жени са усвоили мита за красивата жена, на която всички се възхищават, те често сами не разбират провала си в любовта. Говоря от опит с клиентка, която изглежда като топмодел, но е напълно сама. Тя ми разказа колко рядко мъжете всъщност се интересуват от нея“, пише Тийл.
„Това не ме изненадва. Говорил съм с много мъже по този въпрос и резултатът е доста еднозначен: като цяло те не желаят да излизат с жена, която ги превъзхожда значително по отношение на външния вид. Мъжете искат да се чувстват равнопоставени, затова изключително красивите жени често просто са отписвани от играта“.
Според него интернет предлага голяма свобода в това отношение, а и колкото по-привлекателна е една жена, толкова повече трябва да разширява радиуса си на търсене. Понякога не е достатъчно населеното място – село или дори голям град, в който жената живее. Често се налага търсенето на партньор да се разшири и до други държави.
Колкото и добре да изглеждате, ако сте скучна и бездушна, перфектният външен вид изобщо няма да ви помогне в отношенията. От значение е цялостното излъчване, пише Тийл.
Привлекателността на даден човек се диктува от цяла съвкупност от елементи, като външният вид е само един от многото критерии. „Изражението на лицето, жестовете, гласът, позата, това, което хората казват, и – което често е много по-важно – как го казват, са част от тази цялостна същност“.
Аурата, която някой излъчва, е пряко свързана с това доколко е удовлетворен от живота си.
Така че много по-важно от зашеметяващата рокля или прическа е например дали една жена е наистина доволна от живота си. Дали се радва на работата си. Дали има добри приятели. Дали излъчва увереност и удовлетворение.
Удовлетвореността от живота, вътрешният мир и спокойствието – това са нещата, които наистина имат значение, когато си търсите партньор, заключва психологът.
Вижте още:
