Наскоро вниманието ми в Instagram привлече следният пост на млада жена с очевидно тежка форма на инвалидизация „Неща, които на хората с увреждания им е писнало да чуват“:
Какво не ти е наред?
Много си забавен за човек, който е в количка
Ако бях на твое място, щях да се гръмна
Ти си истинско вдъхновение
Ще се моля за теб
И също:
Абе вие, хора, можете ли изобщо да правите секс?
Към дългия списък с думи завършващи на -изъм като капитализъм, феминизъм, парапланеризъм и т.н. в последно време място си пробива път и терминът „ейбълизъм“. Нормално е да не знаете какво значи, особено ако не попадате в социалната категория, която която българският народ така цветисто, но и коравосърдечно описва с израза „куцо, кьораво и сакато“. Но ако все пак ви е любопитно, ейбълизмът (ableism) е вид дискриминация, базирана на социални предразсъдъци, насочена срещу хората с увреждания, която се изразява както в нарушаване и/или пренебрегване на правата им, така и в уронване на достойнството им.
Дори в хиперкоректните социални общества, където грижата за хората в неравностойно положение е издигната в култ, дискриминацията я има. Макар и потисната – като прозявка по време на отегчителна бизнес среща или пръдня в асансьора. Но когато си човек с трайно физическо увреждане, от много малък осъзнаваш, че, макар и да се държат добре и възпитано с теб и да ти отстъпват място в градския транспорт и на опашката в супера, винаги ще си от другата страна на невидимата демаркационна линия, която разделя „валидните“ от „не-валидните“.
Вижте още: Долу ейджизма! Да сритаме задника на голямото, лошо остаряване
Рано или късно свикваш с това, че хората или те зяпат втренчено, или гледат през теб. Научаваш се да разграничаваш емпатията от съжалението и невинното невежество – от арогантната глупост. И не че не ти идва да им забиеш един, когато изръсят някоя от гореспоменатите глупости, обаче оставаш видимо спокоен и се държиш като миловидния, безопасен „инвалид“, какъвто очакват, че си. И отговаряш търпеливо на всичките им въпроси, защото ти си една малка Wikipedia на четири колела, която не само ще обясни кой от четирите типа spina bifida има, но и, ако е в настроение, ще им довери, че сексът му е любимото занимание. И чак след него идва голфът и разходките по плажа.
Едно от най-упоритите стереотипни схващания за хората с увреждания е, че са асексуални.
Че нито могат, нито пък им се прави секс. Изобщо имат ли полови органи?! Ами имат и си ги ползват по предназначение. И това, че някой не е в състояние да направи позата от страница 102 ot „Кама Сутра“, съвсем не значи че „там долу“ биологичният механизъм е прецакан. На хората с увредени двигателни способности им се прави секс също толкова много и толкова често, колкото и на чичо Чарли Шийн… когато не е зает с поркане. Тъжен факт е обаче, че заради фокусирането върху медицинските и социални предизвикателства, пред които са изправени те в нашето ейбълистко общество, темата за сексуалното им здраве не се смята за релевантна. И затова просто бива мързеливо и дискретно замитана под килима. Така де, има ли значение, че човек разполага с работещ клитор при положение, че не може да изкачи сам и две стъпала!
Някои от вас, драги ми читатели, сигурно се намират в положение „сексът при хората с увреждания е дело на самите хора с увреждания“. Затова може би ще намерите някои от моите съвети за полезни. Ако ли не, пратете ме да пия една студена вода.
Тренирайте мозъка си да ви доставя оргазми
Побеляло от старост и крайно посредствено е разбирането, че само сексът от типа „пенис-в-отверстие“ се брои за истински секс. Питайте Моника Люински – тя знае, че това съвсем не е така. Сексът не се ограничава само до съприкосновение на гениталии, уста и гърло. Ето ви въпрос като за 10 хиляди лева в „Стани богат“: Кой е най-потентният сексуален орган в човешкото тяло? Клиторът? Да – за който го търси и намира. Вагината? Определено. Пенисът? Много ясно. Имаме и вдигната космата мъжка ръка от задните редове. Простата, казвате? Чудесно предположение! Всъщност на този въпрос няма грешен отговор, защото всяка част от човешкото тяло може да бъде проводник на удоволствие. Само че то, удоволствието, което изпитваме от секса, реално се произвежда в недрата на един орган, който не се намира под кръста. Мозъкът е мястото, където се случва чудото, където се ражда оргазмът.
Вижте още: Множественият оргазъм – истина или фейк
Ако недъгът ви е такъв, че не може да използвате половите си органи за правене на секс, тогава по-добре научете мозъка си как да ви го доставя. Вслушайте се добре в тялото си, разучете какво го възбужда и приучете мозъка да включва в работен режим тези сексуални „депа“, когато имате нужда. Това се постига посредством различни техники: дишане, релаксация, визуализация, медитация. Мечтайте, фантазирайте, искайте да ви докосват, целуват, да ви обгрижват и, защо не, да ви облизват.
Така че ако мозъкът не е трениран, клиторът и пенисът не важат!
Вие не сте вашия недъг
Уви, социалната стигма, че хората с физически увреждания и особено тези, които използват помощни средства за придвижване, не стават за гаджета, защото са… „ами-и-и…странни“ и никога не излизат добре на снимките в Instagram (дори с филтър!), кара много от тях да развият чувство за непълноценност и негативна самооценка. Разбира се, да сме привлечени от здрави и красиви индивиди е заложено в човешката природа, но това не значи, че няма изключение от правилото. Както казваше една моя леля, „даже Брад Пит не се харесва на всяка жена“. Мисълта ми е, че сексът и любовта не са непременно заключени в примитивното ДНК сандъче на homo sapiens и неговата единствената мисия на тази земя не е да намери възможно най-подходящия, ergo най-здравия и най-съвместим физически партньор, за да се размножи.
Вижте още: Мит ли е красотата?
Съжалявам, че ще разочаровам момичетата и момчетата, които неуморно рекламират по социалните медии изваяните си във фитнеса и с пилатес тела, обаче истината е такава, че да си секси и желан не е въпрос на обезмазнен глутеус и хиалуронови устни. Сексапилът идва от друго място – необяснимо и потайно, което не непременно се намира между бузите на задника. Сексапилът е усещането за човека срещу вас, магиятa, която се отключва само от този, който притежава правилния ключ. На този, който си знае стойността и изпитва самоуважение, не му се налага да се крие като мишок зад физическото си увреждане, за да живее пълноценно. Както и да се ч*кa пълноценно!
Сексуално сурогатство и има ли то почва у нас?
Наясно съм, че гореказаните фрази за повдигане на духа и самочувствието сигурно са прозвучали леко банално и като изсмукани от пръстите на някои, обаче в своя защита ще кажа, че наистина вярвам, че сексапилът работи по неведоми пътища божии. И ще дам само един пример. Имам приятел с детска церебрална парализа, който за последните шест месеца е правил повече секс, отколкото Бритни Спиърс и новият ѝ съпруг… взети заето и поотделно.
Вижте още: Какво е общото между Бритни Спиърс и хиляди българи
Ако обаче сте от хората, които са прекалено притеснителни или пък им се струва унизително да си потърсят интимен партньор по някой от „нормалните“ начини, а именно в бара, библиотеката или Tinder, то някои разбират поръчването на секс като услуга наравно с поръчването на суши. Нито е срамно, нито е ненормално. Един Хю Грант го хванаха да си купува орален секс и то не в уюта на дома му, а на обществен паркинг, за бога!
А на тези, които не одобряват какви ги вършат Джулия Робъртс и Аштън Къчър съответно в „Хубава жена“ и „Професия жиголо“ и не биха си ги поръчали вкъщи, веднага казвам каква е алтернативата. В някои страни се предлага специална социална услуга за хора с увредено психологическо или физическо здраве, известна като партньорско или сексуално сурогатство. Причината, поради която законът разграничава тази дейност от проституцията, е, че я определя като форма на медицинска терапия, при която с помощта на професионален партньор-заместител клиентът-пациент преодолява своята неопитност или несигурност в сексуалното общуване. Предимствата на ползването на тази услуга са много: професионално отношение, дискретност, гарантирани резултати.
Лошата новина е, че трябва да се преместите в Нидерландия, Израел, Австралия или друга държава, в която се предлага. За съжаление, в България този тип сексуална услуга е толкова позната и практикувана, колкото и сексът с косатки. Няма смисъл дори да правите проучване. Ако изпишете „сексуално сурогатство“ в интернет търсачката, ще ви излязат най-вече материали за чужденки, които нелегално износват бебета наляво и надясно, както и за медицинските рискове да дадеш матката си под наем.
И последно, но не на последно място… Не подценявайте секс играчките!
Даже няма нужда да си поръчвате скъпи такива по интернет. Импровизирайте с подръчни средства (но не чак до степен, че да се окажете в спешното!). В крайна сметка сексът със себе си може да бъде също толкова задоволителен, ако не и в пъти повече, отколкото сексът с партньор.
И помнете, че най-голямата услуга, която може да си направите в тоя, колкото и ш**aн да ви се струва, живот, е да заявявате нуждата си от секс и да правите секс – когато искате и с когото поискате.
Е, само не и с Папата. Сещате се защо.
Вижте още:
Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно
