Какво е общото между Бритни Спиърс и хиляди българи

| от Лора Младенова |

„Искам живота си обратно!“

Това заяви наскоро американската поп звезда Бритни Спиърс пред съда в Лос Анджелис, призовавайки за прекратяване на злоупотребата с нейните финанси и личен живот.

Ние, милениалите, помним Бритни като MTV икона от времето, когато за мнозина кабелната телевизия все още беше лукс – края на миналия век и зората на новото хилядолетие. Дори да не сме били почитатели на певицата, изгряла от шоу програмата „Клуб Мики Маус“, музикалната индустрия се е погрижила текстовете на някогашните й хитове Baby One More Time, Overprotected и Toxic да се залостват автоматично в ума ни всеки път, когато радиото ни върне към познатата мелодия.

По ирония на съдбата, вече 13 години самата Бритни има всички поводи да се чувства като бебе още веднъж и същевременно да няма правото да има още свои собствени деца поради това, че е… прекалено защитена. По един вероятно токсичен начин.

Към момента, кариерата на певицата е в ръцете на законни попечители в споразумение, подобно на института на запрещението у нас, познато в САЩ буквално като „консерваторство“. Тя е поставена под запрещение от 2008 г., когато се получава тежка криза на менталното здраве. Одобреното от съда споразумение дава на баща й, Джейми Спиърс, контрол върху нейното имение, финансовите й дела и други аспекти от живота й. На по-късен етап, след възстановяването си, певицата се опитва да освободи баща си от ролята. Масово движение на почитателите й, известно като кампанията #FreeBritney, иска певицата да си възвърне автономията над делата си. Продължителният юридически спор привлича наново общественото внимание през 2021 г. след излизането на документалния филма „Framing Britney Spears“, чийто фокус е конфликтът около попечителството на звездата.

Запрещението се определя от съд като мярка спрямо лица, които не могат да вземат собствени решения, например тези с деменция или други психични заболявания.

Разбира се, правната уредба на България и тази в Съединените щати търпят редица различия. Попечителството на Спиърс например е разделено на две части – едната се отнася до нейните имоти и финансови дела, а другата касае личността й и личните й избори. Съгласно това правно споразумение, от 2008-а насам, певицата не контролира собствените си финанси.

Изпълнителката започна да проявява признаци на неадекватност година по-рано, когато приключва разводът й с Кевин Федърлайн и тя губи попечителството над двете деца от брака им. Поредица от публични инциденти пораждат загриженост за психичното й благосъстояние, като например моментът, в който тя си бръсне главата в пристъп на истерия или друг близък във времето случай, когато напада с чадър фотограф в автомобила му.

По-късно тя е приета два пъти в болница за временна психиатрична оценка, включително след инцидент, при който се твърди, че е отказала да предаде синовете си на баща им и се е противопоставила на полицията.

Джейми Спиърс първоначално отговаря и за двете части от попечителството на дъщеря си, но по здравословни причини отстъпва като попечител по личните й въпроси през 2019-а. Джоди Монтгомъри, специалист по социални грижи, го заменя временно, но Бритни настоява това да се узакони като перманентно положение.

Поверителни съдебни записи, разпространени от „Ню Йорк Таймс“, показват, че поп звездата е изразила сериозно противопоставяне на попечителството по-рано, отколкото американските медии съобщават. Записите показват също и че установеното правно положение ограничава аспекти от нейния живот, вариращи от това с кого излиза, до избора на цвят за кухненските шкафове. Според експертиза на вещо лице от 2016, тя чувства, че „попечителството се е превърнало в потискащ и контролиращ инструмент срещу нея“. Попечителството налага непосилно голям контрол, споделя Спиърс според запис на разговор. Въпреки това, попечителството й е удължено до месец септември 2021 г.

През годините, в които е под попечителство, Бритни не може да се оплаче от недостиг на работа: тя издава три албума и прави многобройни телевизионни участия, включително и като съдия в американския X-Factor. Но кариерата не е всичко. В дългоочакваното изслушване в съдебната зала в Лос Анджелис звездата поиска съдията да прекрати „оскърбителното“ попечителство, в резултат на което не й е позволено да се омъжи или да има повече деца. Певицата е принудена да приема контрацептивни средства против волята си. „Искам да сложа край на това попечителство без допълнителни оценки“, завършва Спиърс емоционалното си обръщение пред съда.

Но да се върнем у нас.

Какво всъщност е общото между изпълнителката и над 7000 души в България?

В България мярката запрещение лишава лицето от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на друг. Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица, които отговарят на две условия: да е налице болестно състояние, което да засяга интелекта, психиката и/или волята на човека; и страдащият от болестното състояние да не разбира значението на постъпките си. В следствие на тези два фактора се приема, че съответното лице има намалена възможност да се грижи за своя начин на живот.

Правната уредба се съдържа в чл. 5 на Закона за лицата и семейството от 1949-а и според мнозина е морално остаряла, особено предвид факта, че според ратифицираната от България преди близо десетилетие Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, следва да бъде гарантирана тяхната равнопоставеност пред закона. Към момента е спорно дали и доколко правната рамка отговаря на тази конвенция.

При лицата, поставени под ограничено запрещение, важни решения, свързани с финансите и имуществено им състояние, както и с лечението им, се взимат със съгласието на назначения им попечител.

При по-тежката форма на пълно запрещение, на лицето е назначен настойник, който взима тези решения самостоятелно, тоест вместо него.

Поставените под запрещение не могат да упражняват правата си, например да работят, да сключват брак, да гласуват. Особено силно се усеща това при хората, които са настанени в институция, – те нямат възможност да избират свободно храната и облеклото си, нямат достъп до собствени средства, нито получават информация за естеството на лечението си.

През ноември миналата година у нас стартира национална кампания с цел да насърчи нов начин на мислене по отношение на мярката запрещение. Вярно е, че са налице легални механизми за вдигане на запрещението, но вярно е и че съществува масово недоволство сред засегнатите от мярката и техните близки по отношение на това доколко възможността за възвръщане на гражданските и човешки свободи наистина е практически приложима.

България е единствената държава в ЕС, в която се прилага институтът на запрещението.

Не бива да се абсолютизира обаче и критиката към него. Макар и вероятно неотговарящ на нуждите на съвремието, институтът е възникнал и създаден с цел защита, а не ограничаване на правата на хората, които не могат да се грижат сами за себе си. Защита от измами, злоупотреби и посегателства, понякога, за съжаление, защита и от тяхното собствено вредно поведение.

Във всеки случай е индивидуално доколко едно лице би могло да разбира значението на действията си и да изразява осъзнато собствена воля. Индивидуално е и дали състоянието им, довело до запрещение, е трайно и константно или търпи подобрение или влошаване във времето.

Тъжно е да има хора, живеещи в затвора на правен институт, но тях ги има. Тъжно е и друго – че има хора със съзнанието и възможността да взимат решения колкото невръстно бебе. Но тях също ги има и те се нуждаят от правна закрила.

Вместо обобщения, вероятно индивидуалният подход и оценката на всеки отделен случай като самостоятелен прецедент би спомогнала за изясняването на действителната фактическа ситуация при всеки отделен случай. Извън емоционалната оценка, психическото състояние на човек и възможността му да взима решения и да предприема логични действия са факти, а не мнения. И преди да търсим премахването на закона, на първо място би било добре да мислим в посока неговото осъвременяване и реформиране, за да може той да бъде адекватен, възможен и лесен за оттегляне при отпадане на необходимостта от него – и все пак да го има в подкрепа на хората, които имат тази нужда.

Още от Лора Младенова:

Помощ: познавам домашен насилник!

Откога стана срамно да пътуваме?

Омразна реч ли е всяка обида?

Защо законодателната защита на животните реално не работи

Как да сменя името си, ако то е… ужасно

 

 
 


Повече информация Виж всички