Възможно ли е да се разделите или разведете с партньора по собствено желание и въпреки това да страдате повече от него?
Обикновено се приема, че хората, които инициират раздялата, не страдат толкова много, колкото изоставените. В действителност не е така – може да обичаш много някой и въпреки това да искаш да прекратиш връзката. И след това да са ти необходими буквално години да се възстановиш. Така е, защото всеки се справя по различен начин с тъгата от разрушената връзка и това е напълно нормално.
Пред Elite Daily двама експерта по разделите предлагат различни стратегии за справяне с „ефекта на разбитото сърце“ след скъсването, когато раздялата е била по твое желание.
Челси Лии Трескот и Лий Уилсън имат голям психологически опит по въпросите на връзките и разделите. И двамата единодушно твърдят, чеонзи, с когото са скъсали, има шанс да преживее по-бързо негативните емоции след раздялата, отколкото онзи, който е иницирал края на връзката. Този, който е поел отговорността, е възможно по-дълго да се справя с последствията от решението си. Защо е така?
Отчасти отговорът е прост – защото онзи, с когото са скъсали, обикновено получава повече подкрепа от близки, приятели и роднини, отколкото онзи, който е пожелал да сложи край. За скъсалия често се смята, че не страда. „Нямаше да иска да се разделят, ако му пукаше толкова“, коравосърдечно коментират страничните на връзката хора.
„В очите на приятелите, пожелалият раздялата следва да бъде щастлив от скъсването.В крайна сметка нали той е искал да е свободен“, коментрира Челси Лии Трескот. „Това неразбиране често води до това, че инициаторът на скъсването e оставен сам да се оправя с последствията от решението си, при това в изолация“.
Да имаш куража да скъсаш се свързва по-скоро с липса на истински чувства и изглежда сякаш не ти пука толкова за връзката. Като резултат инициаторът се чувства още по-зле, борейки се със собствената си съвест, докато неговите усилия да се възстанови от загубата, се подценяват.
СпоредЛий Уилсън, който в практиката си през последните 20 години е виждал хиляди случаи на раздели, да се чувстваш тъжен след края на едни отношения е повече от нормално, независимо дали си обмислял дълго своето решение или си го взел внезапно.
А за това как ще се възстановиш, най-голяма роля играе това какъв характер си. За емпатичните личности разделите са много по-трудни, отколкото за по-резервираните емоционално личности. Емпатите усещат не само своята болка, но и онова, което са причинили на другия, предприемайки раздялата, и това прави тъгата и дискомфорта им двойни. От друга страна да ти пука истински за чувствата на човека, с когото си бил дълго време, е напълно здраво емоционално поведение, освен ако не се стига до крайности.
Лий Уилсънсмята още, че ако сте инвестирали във връзката чувства, общ бит и общи ценности, е много трудно раздялата да не се превърне в емоционална травма. Ако усещате, че този човек е бил най-важният за вас през последните години, тогава е в реда на нещата да чувствате разочарование и тъга от края на отношенията.
„Само защото сте приключили първи връзката, не означава, че не сте инвестирали в нея себе си или не сте вярвали, че тя ще продължи вечно“, добавя Трескот. „Също така не означава, че чувствата ви не са дълбоки и тъгата не е силна“.
Едно от най-добрите неща, които можете да направите, за да преодолеете тъгата след раздялата, е да се заобиколите с любимите си хора.
Уилсън препоръчва да грабнете телефона, да разгледате контактите си и на минутата да си уредите голям брой обеди, излизания по барове, разходки и всякакви социални срещи с приятели и роднини. Добре прекараното време с тях ще ви разсея малко от болката, но и също така ще ви напомни, че извън връзката си имате и други хора, които могат да ви осигурят любов.
Но не очаквайте от близките да знаят какво точно се случва с вас.
„Приятелите могат да мислят, че сте добре, защото сте излязли от връзка, в която е имало проблем. Но вие трябва да сте искрени със себе си и другите и да си признаете колко трудна е раздялата. Ако никой не е на ваша страна и не ви разбира, поемете инициативата в свои ръце и започнете да каните хората на местата, на които ви се ходи“.
Много е възможно вашите приятели да не са наясно какво точно преживявате и да не могат да помогнат, затова трябва да им посочите, че за вас е най-добре да не мислите за раздялата. Имате нужда от посещения на места, които да не напомнят за бившия. Може да е нуждаете и от пътуване, от сериозен разговор, от напиване.Известно разсейване ще дойде много добре, но внимавайте да не прекалите със забавленията. Защото всъщност ви чака много работа, докато преработите всички свои чувства след раздялата.
Важно е да разсъждавате за връзката, съветва Уилсън, да се учите от нея и да обмислите дали аргументите ви за приключването й са били правилни.
Това разсъждение може да има формата на терапия, на дневник или на разговор с приятели. И може да е много полезно, когато започнат угризенията дали си постъпил правилно. Във всички случаи най-лошото е да се връщате назад. Припомнете си основното: защо инициирахте раздялата? Както и това, че напускайки връзката, искахте да мислите за своите собствени нужди, както и за тези на бившия – което означава, че вероятно е правилното нещо.
„Много хора остават във връзки, които отдавна са се изчерпали, не защото обичат партньора, ами защото техният страх и зависимост ги държат в тези отношения“, казва Уилсън. „Последствията от това да оставаш във връзка, защото е удобно, комфортно или прекалено трудно да напуснеш или да скъсаш с някого, за да не му разбиеш сърцето – всъщност са много по-лоши за самочувствието, отколкото да напуснеш, докато все още има любов“.
Също така, ако ви е прекалено трудно да понесете тъгата, си напомнете, че това е временно състояние.
„Тъгата е по-близо до заздравяванетона сърцето, отколкото гневът“, смятат психолозите.„Ако бяхте останали във връзката по-дълго от необходимото, вероятно щяхте да развиете гняв към себе си, партньора си и генерално към любовта. Но ако напуснете преди гневът да се освободи, ще имате още само един етап на мъка, през който да преминете. Отдайте се на тъгата с увереността, че болезнените чувства ще се омекотят и ще отминат, колкото по-малко им се противопоставятеи колкото по-търпеливи сте.“
Трескот също така препоръчва да се съсредоточим върхунашия кураж, който се е изисквал, за да скъсаме, въпреки чувствата си: „Когато погледнете през тази призма, ще видите, че раздялата е всъщност тест за вашата вътрешна сила, почтеност и безстрашие.“
Дори да звучи нелогично, психолозите препоръчват да приемете с отворено сърце тъгата.
Защо?
Защото тя е индикатор, че си позволявате да сте уязвими.
А когато една врата се затваря – друга се отваря. И ако можем да я отворим толкова широко, че в нея отново да влезе същата по сила любов и привързаност, каквато е съществувала и в предишната връзка, изведнъж ще се окаже, че всичко е наред – и ще бъдем излекувани.
