„Държи се като другото дете в семейството“ – сред майките на малки деца често се чуват такива оплаквания към мъжа им. Понякога тези оплаквания са преекспонирани и са резултат от родителски бърнаут, скарване или неразбирателство, но друг път са съвсем основателни.
Например когато майката е завела детето на ясла или на градина, след това е била на работа, след което е взела детето, за да се прибере да сготви и да оправи, преди да го сложи за сън. През цялото това време нейният благоверен е играл на плейстейшъна, защото не е бил на работа. Но дори е забравил да пусне пералнята. И изобщо не се е сетил да нареди мръсните съдове в съдомиялната. Или да измие пода.
Такива ситуации са изнервящи и показват сериозен дисбаланс в отношенията.
Но ако си мислите, че проблемът е в появата на децата (както много хора, за съжаление, разсъждават), всъщност съвсем не е така.
Проблемът с „отглеждането“ на партньора си е бил там от самото начало, още преди да се появи поколението. Но с деца битът е по-труден и се изисква отговорността и на двамата родители.
Затова и ясно изгрява истината, че сме се обвързали с незрял мъж, който не умее да се грижи за никой друг, освен за себе си. А понякога и за себе си не умее.
Включително търсят проблема в себе си. И в неговата собствена майка.
„Прекалено много го обгрижвам, затова така се е отпуснал“, „Ами нали го щадя, че наскоро си загуби работата“, „Той не беше такъв – сега, като има много отговорности – се отпусна“, „Майка му е виновна – така го е възпитала“…
Ама наистина ли?
Вижте още:
Налага ли се постоянно да организирате мъжа си и да го молите да свърши основни неща? Налага ли се постоянно да „минавате след него“ и да оправяте? А струва ли ви се, че романтичната ви връзка е натежала от някакъв товар и от нея не е останало нито романтичното, нито… връзката? А усещате ли, че нямате никакво желание и настроение за секс с мъжа си? Ами, не е случайно – много малко са жените, които нямат против интимни отношения с мъже, които се държат като малки хаотични момченца…
Ако дори само някои от тези форми на поведение са налице от ваша страна – спрете да се самообвинявате. Може би пък момченцето, с което имате връзка, би могло също да поеме своята отговорност за динамиката на отношенията ви… А в крайна сметка и за бъдещето на връзката.
Ето признаците:
Ако се налага винаги да вземате сами дребните решения в ежедневието и сте единствените, които действат, когато трябва да се вземат важните решения за връзката, дома, семейството… И ако не чувствате нужда (а и той не проявява особен интерес да участва), и дори не ви се иска да го питате и информирате за каквото и да е – значи си имате още едно дете, вместо партньор.
Забелязвате, че се оправяте със задачи и отговорности, които би трябвало да бъдат негови, включително финансови, домашни и организационни. Не е много приятно. А може би и съвсем не е нужно…
Имате навика да давате съвети или инструкции на партньора си за това как да живее, без той дори да ви е молил за вашето мнение. Това може, а и изглежда като покровителствено поведение. И в крайна сметка наистина води до това, че той се чувства недооценен и некомпетентен.
Често наблюдавате и критикувате поведението на мъжа до себе си по начин, който се усеща като контролиращ или прекалено критичен. Това може да включва коментиране на навиците, външния вид или взаимодействието с другите. Но дали за това е виновна неговата пасивност или поведението произтича от нуждата ви да контролирате и да оформяте половинката според идеалния си образ? Трудно е да се каже, но проблемът е налице.
До степен, че поставяте неговите нужди над вашите собствени. Това може да доведе до допълнително усещане за бърнаут и негодувание срещу него. И до ужасното усещане, че той хич и не оценява вашите усилия.
Ако се улавяте в подобно поведение, е много важно да поговорите с човека, с когото живеете и с когото се очаква, че сте РАВНОПОСТАВЕНИ в тази връзка.
Уверете се, че всеки един от вас получава достатъчно психическо пространство, за да изрази как се чувства. Много е важно да обсъдите нещата по спокоен и отворен начин. И да се изслушвате. Опитайте се да уточните как и дали ще продължите да живеете заедно.
Ако сте наясно, че сте се превърнала в родител на мъжа си, но не се чувствате достатъчно способна да промените това, може би е време да потърсите професионална помощ. Един опитен семеен терапевт ще ви помогне – най-малкото давайки ви страничен поглед на ситуацията и поставяйки реална оценка на състоянието на отношенията ви.
Вижте още:
