Ревността е отвратително, мъчително чувство, чиито измерения при силен пристъп са почти физически. Възможно е да усетим ефекта от пристъпа на ревност с цялото си тяло, тъй като буквално ни „разрязва“, а сърцето ни прескача и изпадаме в неконтролируема тревожност.
Освен вътрешна болка, съмненията, подклаждани от ревността, може да породят делюзии, в които предателското поведение на човека до нас започва да ни изглежда като изведено до крайност. От това следват реакции на тялото като при силен стрес. Ние сякаш се подготвяме предварително за последващо сътресение и започваме да работим на режим за вариант, в който сме готови „да научим истината“.
Докато пристъпите на силна, неконтролируема ревност, описани по-нагоре, имат ясно изразена симптоматика, то умерената ревност се характеризира с по-слаби реакции. Но ако метафорично я приравним с болест, независимо слаба, или силна, тя може да се превърне и в хронична и да започне да се изразява в общо недоверие към партньора, в колебание във връзката, в силна несигурност в поведението, в компулсивно или контролиращо държание.
Ревността в романтичните отношения се захранва от проблемите в комуникацията, трудностите с доверието, от самата същност на отношенията: ако една връзка е несигурна, е много по-вероятно в нея да се настанят усещания за ревност.
Хранителна среда за ревността е и ниското самочувствие, усещането за самота, както и неспособността да се съхраняват здравите лични граници при интимните отношения.
Това притеснително чувство за несигурност относно връзката и паническият страх от загубата на партньора и от несправедливото разпределение на любовта, издава нашето притежателно поведение към половинката.
„Дали не ме лъже, че се е виждал с приятели?“, „Защо се прибира толкова късно?“, „Нима наистина има толкова работа, колкото твърди, или излиза и с някоя друга?“, „Дали не ми изневерява с бившата си?“, „Защо не се обажда?“…
Възможно е за ревността да има първопричина: тя може да почива върху действителни случаи със скриване или изопачаване на истината от страна на партньора, или пък да е следствие на разкрита изневяра, която продължава да подклажда поводи за притеснение и недоверие.
Възможно е и самият ревнуващ да е изневерил и това да рефлектира в неконтролируем страх, че „ще му се върне“.
Във всички случаи ревността показва, че връзката е минирана с проблеми на доверието, с проблеми в комуникацията или че единият, или и двамата партньори, не са изчистили миналото си.
Какво да правите?
Можете да ровите във Фейсбука на половинката, можете да претърсите телефона му (ако го е заключил подозренията стават още по-големи). Но дори и нищо да не намерите, притесненията ви може да останат – ами ако е заключил съобщенията за изневяра в таен чат?
Най-неприятното е, че при пристъп на ревност, имате два варианта: да обвините своя партньор в нещо, което може и да не е направил, и да си скапете взаимно деня, или да замълчите и да продължите да се потискате вътрешно. И в двата случая се намирате на неприятно и неуютно място вътрешно в себе си.
Действително, няма нищо забавно в ревността. Тя скапва отношенията, подлудява ни, изпълва ни с подозрения и като цяло минира любовта ни по начин, който няма нищо общо със свободното изразяване на желания и чувства.
Проблемът е, че ревността е много трудна за контролиране.
Въпреки очевидната й вреда в отношенията, въпреки че нарушава самочувствието, въпреки, че ни дисбалансира, може да се окажем безсилни да спрем натрапчивите мисли, импулсивните действия и контролиращата реч.
Има ли все пак нещо, което можем да направим, за да спрем да ревнуваме и да се самоизмъчваме? Ето няколко неща, които може и да помогнат:
1. Пребройте до десет преди да реагирате и премислете добре ситуацията
Не е забавно да установите, че човекът до вас праща флиртаджийски съобщения на някого. Нито да установите, че си чати доста интимно с някоя друга. Няма нищо хубаво и в това да разберете, че чисто и просто ви е изневерил с бившата.
Но ако пристъпите на ревност идват без никаква видима причина, най-добре си поемете дълбоко дъх и си помислете защо се чувствате така.
Пребройте до десет. Има ли смисъл да си скапвате деня с подозрения? След като премислите добре, може да изразите внимателно ревността си на човека до себе си, като обясните защо не се чувствате добре, както и с някакво свое поведение е подсилил съмненията ви.
2. Доверете се на интуицията си
Разбира се, това е в случай, че наистина ревността е безпочвена. Но ако действително имате някакви сериозни причини да подозирате партньора, заради някаква негова история, заради флиртове или заради негови тайни приятелства, които той ви спестява, тогава е най-добре директно да насочите проблема чрез разговор. Във всички случаи усещанията ще ви покажат дали преекспонирате или наистина нещо не е наред във връзката. Ако успеете да изясните проблема по уважителен и спокоен начин, връзката ви ще продължи да има шансове.
3. Работете върху доверието си
Доверието е в основата на здравата, щастлива и удовлетворяваща връзка. А да се преодолее ревността, трябва да се достигне до здравословни нива на доверие.
Като двойка изграждате доверие като:
– Не се лъжете един друг;
– Показвате, че носите отговорност за действията си;
– Изваждате ползи от съществуващото съмнение, на база на които заздравявате отношенията си;
– Изразявате спокойно чувствата си;
– Не се държите така, както не искате да се държат с вас, т.е. не правите онова, което не искате да ви направят;
– Показвате, че сте достъпни и се държите надеждно;
Разбира се, това поведение трябва да бъде и от двете страни, за да може връзката да просперира.
4. Възпитавайте любов към себе си
Ревността често извира от проблеми със самочувствието. Може да не се чувствате достойни за нечия безусловна привързаност или пък някой да е предал доверието ви в миналото и затова ви е неудобно да се раздавате емоционално. Независимо какъв е проблемът, здравословните връзки се случват, когато има високи нива на самоуважение и любов към себе си. Когато имате повече самочувствие, можете да преодолеете по-лесно ревността. Опитвайте се да засилвате самоуважението си като прекарвате повече време заедно или като се научите да цените собствената си компания, да се отнасяте добре с тялото си и да се самоусъвършенствате.
5. Изразявайте ясно чувствата и емоциите си
Онова, което вие и вашият партньор смятате, че е нормално и подходящо като поведение във връзката, може да бъде абсолютно различно и за двама ви, затова е важно да изразявате своите чувства открито.
Да изразявате добре своите чувства е важна стъпка при преодоляване на ревността. Да сте наясно какви действия и поведение ще наранят вашия партньор и обратното ще ви помогне да изградите здравословна връзка, основана на уважение.
6. Обмислете дали нямате нужда от терапия
Ако усещате, че ревността ви излиза извън контрол или нанася вреда на връзката ви, помислете дали да не отидете на терапия. Може би тя се дължи на нещо, случило се в миналото – в или извън вашите отношения. Възможно е да сте имали травматично детство или някой, на когото сте вярвали, да ви е наранил емоционално, словесно или физически. Независимо какво е, терапията може да помогне. Помислете си дали да няма да ви е полезна и терапия за двойки, особено ако вашият партньор има история с изневяра във или извън отношенията ви.
Психотерапевтът може да ви помогне да изградите механизми за справяне с гнева и ревността. А може и да ви увери, че всичко е наред с вас – и действително имате причина за ревност.
7. Коригирайте очакванията си за връзката
Възможно е да преодолеете ревността, като коригирате своите очаквания към връзката. Ако тези очаквания са били нереалистични, може би трябва да помислите дали не залагате твърде много на отношения, които носят болка. А може да се опитате да проявите разбиране към партньора, като се успокоите, че стига той да не извършва физическа изневяра, в крайна сметка няма за какво да се тревожите особено. Да настроите своите очаквания, не означава да намалите стандартите си. Не бъдете с някой, който ви кара да се чувствате зле.
8. Изразявайте ревността си по здравословен начин
Важно е да се знае, че изразена по правилния начин, ревността не е нещо непременно лошо. Тя може да помогне на двойките:
– да демонстрират повече признателност един към друг и да не се възприемат за даденост
– да увеличат обичта и привързаността си
– да се самоусъвършенстват
– да се стараят повече за щастието на двойката
– да разберат, че нещо не е наред в отношенията и да ги коригират
Но начинът, по който изразявате ревността си, е решаващ фактор за това колко тя ще помогне за общия ви живот. Ако избухвате и крещите на партньора си, шансовете за положителна развръзка не са големи. Но ако с уважение изразявате своите притеснения, двамата може да използвате ревността, за да укрепите любовта си.
Ревността може и да е обсесивно чувство, но трябва да се научите да я контролирате, преди да обземе и разруши връзката ви.
