Въпреки стереотипа за обратното, не само мъжете се отегчават от моногамията. Традиционното разбиране е, че жените копнеят за ексклузивни отношения повече от мъжете, и то има своите основания в някои тези на социалната антропология, но изследванията на женското желание разкриват, че жените са също толкова склонни да се отегчат от моногамията, колкото и мъжете. Ако не и още по-склонни.
Повечето от това, което сме приели като чиста монета за женската сексуалност, е невярно.
Започвайки с две основни твърдения: че мъжете имат по-силно либидо от жените и че мъжете се затрудняват да бъдат в моногамна връзка повече от жените.
Флиртът, ухажването и тръпката от общуването в началния етап на една връзка, както и взаимното привличане с някой нов човек, будят небивала еуфория. Ако сте били само с един партньор за известно време, хормоните и химикалите, участващи в началната фаза (допамин, адреналин, норепинефрин), които ви дават това страстно, възбудено чувство, от което понякога не можете да ядете или да спите, естествено започват да намаляват. След няколко месеца те се заместват от хормони на привързаност (окситоцин и вазопресин), които ви помагат да се чувствате по-стабилни, спокойни и свързани с човека до себе си.
Какво става по-нататък и откъде идва усещането за изтърканост?
Прекомерното познаване и липсата на новост играят голяма роля в романтичните връзки и застоят в тях, особено за жени в хетеросексуални моногамни връзки. Институционализирането на връзката, прекомерната фамилиарност и десексуализацията на ролите в дългосрочното моногамно партньорство постепенно потиска желанието у жените и те губят първичното си привличане към партньора, независимо колко го обичат всъщност.
С времето си отива и „тръпката“.
Тръпка – това не е нищо повече от усещането за мистерия и неувереност в началото на една връзка. Звучи малко токсично, но всъщност може да се обясни с факта, че желанието процъфтява, когато има достатъчно място за растеж на очакването и копнежа.
Да правите всичко като двойка, в която всеки знае всички тайни на другия и да сте емоционално заплетени дотолкова, че вече да не знаете кои нужди или чувства са ваши и кои – на партньора ви, убива тази мистерия. Индивидуалността и свободата могат да бъдат задушени тотално с цел постигането на емоционална и физическа вярност.
За да се поддържа „тръпката“ обаче е добре да не забравяте, че сте отделни личности със свое пространство. Правите ли всичко с партньора си? По-добре е да насърчите отделни дейности и интереси – това ще ви помогне да се свързвате един с друг, а няма да ви попречи.
И ако тази причина е общовалидна, независимо от пола на човек, следващата си е характерна преимуществено за жените:
На нас, жените, по-рядко ни се случва да сме задоволени и удовлетворени от секса с партньора си.
Може да е трудно за жените да поискат това, от което се нуждаят и желаят в леглото – от една страна заради стигмата върху проактивността на жената в секса, от друга, защото попкултурата от столетия насам е ориентирана практически около мъжкото удоволствие. Конкретно порнографията пък създава тежки заблуди относно това какво изобщо харесва на жените и какво им е необходимо и достатъчно, за да изпитват удоволствие от секса.
Ако тя чувства, че с човека до нея не са на една и съща страница, нито пък отворени за изследване на нови идеи или динамика в леглото, може да се отегчи, да се отдръпне емоционално или да помисли за задоволяване на тези нужди другаде. Тя също може да изпитва нужда „от повече“, но може да не знае как да изрази това или може да се страхува от отхвърляне или негативна реакция от ваша страна. Или пък, въпреки че го изразява, да не среща разбиране.
Комедийният наратив как жената си търси причини да отказва секс и поради това мъжът си „го търси“ другаде е показателен за масовото възприятие по темата – жената задоволява мъжа и е отговорна, ако не го прави, докато нейното удоволствие и желанията ѝ в леглото са относително ирелевантни, и рядко се споменават, дори с хумористичен уклон, като причина за нежеланието ѝ.
И още нещо… точно както и мъжа, жената има силна нужда да се чувства желана, видяна, чута и привлекателна.
За съжаление, и двамата партньори в улегналата моногамна връзка са склонни да забравят това, особено след появата на деца, и започва да изглежда, че приемат другия като даденост. С времето нарастват и отговорностите на човек – в работа, по отношение на роднините, на личното здраве, на грижата за дома, за детето. А най-лошото е, че понякога човек започва да асоциира партньора си с неприятните си житейски задължения. При жените това е дори по-характерно, защото все още масово битува такова разделение, при което тежестта за работата у дома пада върху жената. От това се трупа негодувание с времето, както и усещане, че не си желана от човека до себе си като сексуален партньор, а по-скоро приемана като необходимо удобство. При такова усещане е естествено човек да потърси вълнението и интимността, за които мечтае, с някой друг, който няма нищо общо със семейния живот или ежедневието, за да се почувства жив, обновен и свързан със своята индивидуалност, с поривите си, с любопитството си. И това търсене невинаги ще се случи по правилния за връзката начин.
Когато сте въоръжени с разбирането, че жените (също като мъжете) могат да се отегчат в моногамните връзки, това може всъщност да е трамплин, а не паник бутон за по-честни разговори относно отношенията, сексуалното удовлетворение и развитието на желанията. Ако жената е дистанцирана или по-малко ангажирана, сега е идеалният момент да се свържете отново, като ѝ кажете, че я слушате, че я виждате, оценявате я и все още я желаете. Ако тя не получава удовлетворение на тези свои нужди, тя може да загуби интерес с течение на времето и да потърси или приеме внимание от някой друг.
Вижте още:
