Бракът ми е по-важен за мен от децата

| от Стела Христова |

За пръв път чух това от майка си като тийнейджър и бях шокирана, истински шокирана. Как така, ние, децата, няма да сме нейният приоритет? Тя поясни, че човекът, когото е избрала заради личността му в този живот, е баща ми. Баща ми е и човекът, с когото тя очаква да остарее и да прекара щастливо идните десетилетия от живота си, докато ние с брат ми поемаме по своите пътища и изграждаме свой отделен живот. Добави, че така е естествено и нормално да бъде.

Години по-късно, когато моите деца вече бяха проходили, със семейни приятели по излети и почивки сме обсъждали родителството, брака и най-добрите възпитателни методи, докато малките си играят. Не беше необичайно приятелите ми да ми се оплакват под сурдинк от липса на интимност или връзка с партньорите си. В същото време те проповядваха важността на родителството, ориентирано изцяло към детето, и как едва ли не само чрез него човек може да отгледа здрави и силни деца.

Излизанията с човека до тях се споменаваха между другото, мимохдом, обикновено като още едно нещо, което просто да се отметне от списъка със задачи. По-високите приоритет имаха уговорките за игра, предучилищната подготовка и осигуряването на здравословна и органична храна за децата. Бракът беше мисъл, оставена на заден план, и повечето ми приятели вярваха, че щом децата им напуснат дома, чак тогава ще имат време за половинките си. Стори ми се странно как очакваха да прекарат 18+ години, фокусирани върху децата си, и един ден да се събудят с празно гнездо, готови да имат пълноценна и възнаграждаваща връзка с партньора си.

За мен никога не е било така и обикновено  всички са шокирани да го чуят – както бях и аз, щом за пръв път го чух от мама.

Всеки път, когато изразявах убеждението си, че подходът, ориентиран към брака, е по-здравословен от подхода, ориентиран към децата, приятелите ми ми казваха, че греша и че децата ми ще страдат, защото поставям техните желания след нуждите на брака си. Но аз нямах проблеми с интимността или комуникацията и съпругът ми беше точно толкова силно инвестиран в децата ни, колкото и аз, не си ги отглеждах сама. 

Това, което те не разбираха, е, че поставянето на брака ми на първо място не означава, че пренебрегвам децата си. Означава друго – че съпругът ми и аз сме създали здрава основа, върху която да градим семейството си. Децата се нуждаят от стабилна среда, за да процъфтяват и като поддържаме брака си, успяхме по-добре да дадем и на тях вида подкрепа и спокойствие, от която се нуждаят, за да станат независими, уверени и сигурни личности.

Най-важно за мен е, че децата ни не са причината аз и той да сме заедно. Нали знаете – онези нещастни двойки, които отказват да се разделят „заради децата“?

Имаме си вътрешен хумор, обичаме да правим неща заедно, имаме общи хобита, работим към едни и същи житейски цели и сме си най-големите мажоретки един на друг, когато имаме нужда някой да подкрепи рискована идея или инициатива на другия.

Винаги съм знаела, че дните ми на активно майчинство са преброени. От деня, в който се родиха моите момчета, те потепенно се учат да живеят без мен. Това е моята задача, на това трябва да ги науча. Близо 15 години вече съм майка и съм обичала почти всеки момент (като изключим повръщането и счупените кости), но в един момент моето активно майчинство ще приключи.

И това е добре. Нормално е. И е здравословно за всички участници.

Той обаче ще бъде до мен дълго след като момчетата отлетят и не искам един ден да се събудя и да не познавам човека, който спи в леглото ми. Твърде много от моите приятелки майки от класовете на синовете ми са се развели или се насочват в тази посока сега, когато имат тийнейджъри и деца в колежа. Отново и отново те разказват едно и също – че улисани в родителството не само са загубили браковете си, но и себе си. Те не знаят кои са, ако не са майки във всеки един момент. Има причина за големия брой на разводите на хора на средна възраст и подозирам, че има много общо с този проблем.

Това, че имам семейство, ориентирано към брака, не означава, че не съм ангажирана като майка. Бил съм на всички мачове, концерти и пиеси, които моите момчета са имали. Винаги съм им била фен номер едно. Също така съм била аниматор, учител, треньор, готвач и шофьор на споделено пътуване за тях, при това с удоволствие. Аз съм и стената зад гърба им, когато се разочароват. Никой в ​​семейството ми не се състезава за време, защото със съпруга ми създадохме среда, в която нуждите на всички са удовлетворени. Имаме време за възрастни и време за деца и сме много ясни и за двете. Когато очакванията са определени и изпълнени, всички са по-щастливи.

Той и аз може да не изоставяме всичко, за да направим това, което децата ни искат, и то на момента, но винаги се уверяваме, че нуждите на всички са напълно задоволени – не само на момчетата, но и нашите, и всички се чувстваме по-добре от това. Но това, което повече от всичко ми казва, че ориентираното към брака родителство е правилният избор за нашето семейство, е,че най-големият ни син твърди, че баща му и аз сме примерът му за хубава връзка, каквато някой ден и той да има.

Вижте още: 

Правилата на „лошата“ майка

 
 


Повече информация Виж всички