Какви са причините за ниските резултати
Данните от PISA дават огромно поле за професионален анализ и осмисляне на резултатите, което трябва да бъде и основа за националните ни политики в образованието.
Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми.
Образователната ни система, а и обществото ни, нямат високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители. Критериите са ниски още на входа на педагогическите факултети, не се завишават нито при завършването на бъдещите учители, нито при кандидатстването им за свободните места в училищата. Подборът е основно по административни критерии. Същата е ситуацията и при директорите, а те са хората, от които зависи как ще работи едно училище и какъв ще е персоналът му.
Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на директорите и учителите след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите.
Директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си. Системата за наставничество не работи ефективно, регионалните управления на образованието нямат капацитет да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, които имат роля в ученето на учениците – психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори, социални работници и др., са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват качествена подкрепа на учителите.
Директорите и учителите нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие – качеството на тяхната работа не се отразява на тяхното развитие в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията. По данни на Световната банка 90% от новоназначените учители в България напускат училище до третата си година след започване на работа.
Учебните програми пък не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене. Те продължават да стимулират наизустяването на учебен материал и ученето заради самото учене, а не с цел приложение в живота.
Ако учебните програми не се променят – но истински, като философия и концепция, а не само с местене на материал от един клас в друг – и не пречупят академичното знание през приложението му в живота, използването им ще носи все по-намаляващи резултати. Първо, защото не развиват уменията, които обществото и икономиката търсят, и второ, защото днешните ученици (за щастие) са много по-малко склонни да учат “за шестица” без да виждат къде ще използват наученото.
Освен качеството на преподаването и на учебните програми, България трябва да направи и сериозно преосмисляне на структурата на образователната система и ранното профилиране на ученици. PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно – след IX клас, показват по-добри резултати. Такива реформи направиха страни като Естония и Полша, което доведе и до повишаване на уменията на учениците им. В България учениците започват да ходят на изпити за така наречени елитни училища още в IV клас, а селектирането след VII-ми и огромната инвестиция на родителите в частни уроци напълно затвърждава неравното качество на образованието, което българските деца получават. |
Източник: Заедно в час
