Родителството не е случайност, а избор с последствия
Въпреки, че от месеци не е полагала грижи за двете близначета, отглеждани в столичната Национална кардиолгична болница, майката на децата категорично заявява, че те не са изоставени и тя има желание да ги отглежда.
Случаят стана медийна сензация и предизвика вълна от състрадание към двете здрави близначета, които се отглеждат без нужда в болнична среда и на 9 месеца все още не са излизали извън болницата.
Хиляди хора писаха с желание да помогнат, някои дори заявиха готовност да осиновят децата.
Майката има още две двойки близнаци и едно по-голямо дете. Тя обаче не е склонна да се откаже от 9-месечните момченца и да подпише документите, необходими за осиновяването им.
Жената живее в крайна бедност. Заявява, че е търсила многократно помощ, искала е да бъде настанена някъде, където да може да отглежда седемте си деца, но помощ ѝ е била отказана. Тя не знае с какви мотиви. Според нея - несправедливо.
От една страна, социалната служба отказва да съдейства, а от друга на тази жена не се търси отговорност за неглижирането на децата, но пък ние като общество сме "лошите", които не помагат.
Идеята, че някой е длъжен (държавата, общината, някоя болница, аз като част от обществото?) да се грижи за децата на жена, която е съвсем наясно, че няма как да осигури на потомците си елементарни условия, храна и покрив, ми е меко казано чужда.
Децата никога не са виновни, но те понасят последствията.
Въобще не стигаме и до необходимостта от образование, евентуално лечение, възпитание, съвременни приоритети и ценности и т.н. - за тях майката изобщо не мисли, защото ако държавата е осигурила покрив, общината храна, а "добрите хора" - дрешки и играчки, значи всичко е наред.
Живи и здрави да са децата, разбира се, но къде остава отговорността на родителя?
Защото родителството е избор, който носи дълбоки и дългосрочни последствия. То не се изчерпва с биологичния акт на раждане, а представлява съзнателно поемане на отговорност за живота, развитието и благополучието на друго човешко същество.
Ако тази майка на седем (!) деца не знае тоя прост факт, как не се намери някой социален работник, който да ѝ го каже?
Някой лекар, който да ѝ обясни рисковете и възможностите? Някой администратор, който да прозре, че утре вместо с тази една жена ще трябва да се занимава и със седемте ѝ деца?
Решението да имаш дете трябва да бъде осмислено и осъзнато - защото последиците от него се отразяват не само върху родителя, но най-вече върху детето.
В България хиляди деца живеят извън биологичните си семейства.
По данни на социалните служби към момента около 1462 деца са настанени в приемни семейства, като част от тях са и деца с увреждания.
Над 500 деца до 3-годишна възраст вече са останали без родителска подкрепа и за тях ние като общество сме поели грижата. В случая изобщо не споменаваме качеството на тая грижа, защото явно не сме добри и в това.
Без да съдя никого, ми се иска да има вариант в случаи като последния с деветмесечните момченца, за които вече е намерен приемен дом, да се потърси отговорност. Или поне да се намери някой, който да обясни на жената със седем деца значението на тази дума.
Защото за нея е несправедливо да не ѝ помагат, но и аз намирам за несправедливо да се грижа за още седем деца допълнително, а те да израснат без нужното внимание и обич, без знания и перспективи.
И най-важното - без да знаят значението на думата отговорност.
