В "Тела на властта" телата са реквизит, хорът е народа, а сцената - живота.
На 21 март в столичния регионален център Топлоцентрала ще бъде представен спектакълът "Тела на властта".
Автори на постановката са Ива Свещарова и Вили Прагер, които ще видим и на сцената, заедно с Виолета Витанова, Василия Дребова, Даниел Денев. Авторската музика е дело на Цветан Момчилов.
"Властта идва бавно. Първо влиза през порите, в стойката, в гръдния кош, в ъгъла на устата, докато не превземе цялото тяло", казват авторите на този провокативен танцов спектакъл, който разкрива колко близо до нас всъщност е властта — и колко лесно можем да я разпознаем.
Представлението ни повежда в мисъл за властта през тялото - тяло, в чиято памет тя пулсира, но не като идея, а като мускул, навик, дъх.
От инструмент на насилието двамата хореографи превръщат тялото в територия на уязвимост, а властта трансформират в нови, привидно безобидни форми.
Тя става театър - грандиозен, безмилостен, абсурден.
Тандемът Свещарова § Прагер е добре известен на почитателите на съвременния танц и пърформанс, защото двамата са не само носители на няколко награди ИКАР, но са и сред основателите (заедно със Стефан А. Щерев) на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик".
С тяхната "Брейн Стор Проджект" издават и единственото в момента у нас Списание за танц. След кутията на срама "Shamebox", "Произведени за щастие" и "Еуфория на болестта" двамата доказват, че не само умеят да интерпретират съвременни кризи и феномени, но и да събират на едно място впечатляващи артисти.
"Представлението не е смешно, въпреки забавните моменти в него. Остава неясно, с какво се забавлява то - с тялото или с властта, с политиката или обществото. Ясно е само, че всичко започва с един разстрел", отбелязват от Топлоцентрала.
Гледайки представлението непременно ще се запитате: не съм ли виждал това и преди?
Да, най-вероятно сте го виждали - в архивни снимки, интервюта и репортажи от институции, в съдебни зали и съдебни решения, законопроекти, наредби. "Тела на властта" превръща политиката в хореография и театър на абсурда, където телата са реквизит, хорът е народът, а сцената - самият живот.
Спектакълът е номиниран за ИКАР 2026.
