Живот на покрива и под него

| от Йоана Веселинова |

Една къща, две-три деца и подпокривни прозорци към света

„Моят дом е моята крепост“.

Максима, която важи с пълна сила и до днес и която вдъхнови редакцията да помечтае за своята крепост.

Затова помолихме няколко чаровни жени да споделят и да ни потопят в мечтата си. Как би изглеждал идеалният дом и коя би била тяхната любима стая.

Първа е Йоана – нашата любима вещица… жена веща в това да направи красива коледна топка за елхата, през това време да сготви най-хубавите спагети с миди, да праща по 5 мейла в секунда и разбира се…. да сътвори неповторим детски кът в таванско помещениев своята мечтана къща.

Мислили ли сте си какви ще бъдете на 32 докато растяхте? Аз- да! В моите детски представи аз бях жена с 3 деца, щастливо омъжила се на бляскава церемония за красив мъж с черни очи и коса, с успешна кариера като ветеринарен лекар в града и спасителен център за бездомни животни. И разбира се, с красива слаба фигура и моден вкус залагащ на класическата изтънченост дори и при най-ежедневните дейности.

Реалността се оказа доста по-различна, но не по-малко щастлива. Живея с най-чаровния рус мъж със сини очи на света, който търпи „благия“ ми характер над 8 години. Занимавам се с онлайн медии, защото така и не успях да стана ветеринар заради „любовта“ ми към биологията. Единственото ми „дете“ в момента е шнауцер с най-любвеобилно-индивидуално-чепатия характер на света.

И въпреки, че обожавам да живея в града, тайно си мечтая за красива еднофамилна къща, която да мразя и обичам едновременно.

Да мразя, заради липсващите удобствата на града. От лукса да отида за кафе и кроасани до пекарната буквално по „чехли“ или да гледам светлините на заспиващия град около мен. Или заради огромната й ипотека, която ще ни принуди да работим още по-упорито и без прекъсване, за да си гарантираме, че след години „нашия дом“ ще остане наистина наш. Къща, чието чистене и подреждане ще изисква мобилизация и организация достойни за малка военна операция. И в края на чието чистенето винаги има един сърдит- най-често аз.

Но и къща, която ще обожавам заради тоновете светлина и пространство, в което ще мога да дишам, създавам и живея с още по-голям размах. Далеч от шума на града и сивия смог полепващ безмилостно по косите и дрехите ми. Защото вече няма да живея в сянката на бетонните соц-мравуняци от по 20 етажа заобикалящи сегашния ми блок.

В галерията по-горе ще намерите няколко примера за красиви домове, от които почерпих вдъхновение. А ето как ще изглежда и моята идеална еднофамилна къща, за която тайно мечтая.

Много просто – на две етажа, с много много светлина и големи прозорци.

На първия етаж ще се намира голям хол с още по-голяма кухня с тонове шкафове, в които ще мога да съхранявам всякаква посуда. Уморих се да търся място на поредната тенджера или купа за плодове подарена от приятели. А точно до мивката ще разположа и кокетно прозорче като от филмите…през което да гледам докато мия чинии или режа зеленчуци за салата.

Стената в хола към терасата ще превърна в голям френски прозорец с изглед към спретната ни градина без две липи отпред, но с двадесет и две ели, напомнящи ми за дома. А цялата светлина на деня ще нахлува безкомпромисно в хола, огрявайки всяко ъгълче- дори паяжината на малкото паяче в ъгъла над завесите. Мебелите навсякъде няма да бъдат нито твърде тежки, нито твърде големи. Най-важното е че ще има място за нас, за да се движим без да се препъваме и удряме в стърчащи ръбове.

Любимата ми зона ще бъде обаче втория етаж ще бъде стаята на Карлсон, която ще изградя за хлапетата.

Ще бъде на тавана или по-скоро под тавана. Уютно малко пространство за приказки, вместо прашен склад за изоставени мебели.

Стените ще бъдат в цветни тапети с рисувани герои. А таванът ще бъде пълен с покривни прозорци, през които ще строи винаги светлина. Дори и вечер, когато единствено звездиците ще блещукат игриво и когато ще можеш да видиш дори преминаващия самолет. А от издадените греди ще висят всякакви планети, звезди и феи от хартия, които ще се полюшват дори и от най-малкото движение на въздуха.

Пода ще покрия с плътни килими на облаци и десетки възглавници, на които ще сядаме с децата докато им чета приказки за лека нощ. И където ще заспиват със замечтани лица. А след това ще пренасям в леглата им на същия етаж, позиционирани отново под прозорци очертаващи звездното небе.

Понякога ще превръщаме стаята на Карслон в специален кино салон, в който ще прожектираме последния анимационен филм. Ще затворим плътно прозорците на покрива с щори, за да спрем светлината и да създадем усещането за кино и така кинематографичните приказки ще оживяват на стената. Ще хрупаме солети, ще пием студен чай и ще гледаме миньони докато кучето лае кацналите на покрива врабчета, трополящи с крачета.

Та така- стаята на Карлсон ще бъде велика. Трябва ми само една къща, две-три деца и покривни прозорци към света.

 
 


Повече информация Виж всички