Защо Снежана Саждата завиждаше на Ведра Намусената

| от Скъпидара Божидарова |

Не заради името, разбира се.

Сега, ако се хързулна да си спомням забележителни разминавания между име, характер и излъчване, за много случаи ще се сетя. За Дивна, която беше много обикновена и семпла; за Добринка, която беше жив дявол; за Благородна, която постоянно кроеше пъклени планове; за Румяна, която беше бяла като платно; за Веселка-Радостна Крякова, която въпреки подсигуреността с трите имена, беше убийствено меланхолична; за Богиня нищо няма да кажа, защото фокусът на текста взе да се измества…

Та, Снежана и Ведра били в една детска градина, в една група. В един петъчен ден родителите на Ведра решили да пътуват и обещали на детето да го вземат на обяд. То, радостно и ентусиазирано, първо съобщило на приятелката си Снежа – милото мургавичко момиченце с плитчиците. От своя страна Снежа надула гайдата и изтичала при учителката с викове: „Ведра ми се подиграва!”.

Госпожата била отзивчива и грижовна, та я разпитала за какво точно й се подиграва. Ревящото дете промълвило: „Тя казва, че ще я вземат на обяд!”. Детската душа тънела в мъка от бъдещото добруване на приятелчето и здраво завиждала на щастливото пътуване към село.

Минали години, Снежа и Ведра учили в едно училище. Завършили заедно. Били абитуриентки. Станали студентки. И през цялото това време на Снежа нещата се развивали по-добре. Имала по-висок успех, била по-красива, на бала момчетата се избили за нея, тя завършила магистърска програма по търсена специалност. И все пак, петънцето на завистта си стояло.

Един ден в практиката си на клиничен психолог Снежана се сблъскала с интересен случай. Едната сестра завиждала на другата. Нашата професионалистка тръгнала да разплита събитията. Какво се оказало? В семейството с проблема след обяд имало бонбон за всяко дете. Това, което първо се нахранило, първо го получило. Второто, макар да знаело, че и за него има, се нацупило, обидило и потиснало. Защо сестричето първо да получи!? Отстрани случката изглежда дребна, незначителна и лишена от смисъл. Но е факт, че клиничната и консултативната психология познава много сродни огорчения, на пръв поглед – безпочвени.

И тогава Снежа като професионалист помогнала на момичето да се отърве от завистта към сестра си.

На себе си обаче не могла…все пак в онзи петъчен ден взели Ведра на обяд.

Понеже не знаем какво от детството ни ще остана запечатано в паметта, ще ни човърка и тормози, ще ни гризе отвътре, поне да внимаваме с имената на децата си.
И с техния смисъл да им пожелаем да са щастливи.