Много родители са прекалено смели, дори може да се каже безотговорни, когато разрешават на децата си да гледат детски филмчета на необезопасени устройства или отварят сайтове с достъп до всякакви реклами. Пресен пример от реалното ежедневие на близък е отварянето на сайт с уж детско съдържание, който обаче зарежда като реклами на порно сайтове.
Дори кратки порно рекалми и видеа може да се окажат шокиращи за децата, които все още нямат житейски опит и нужната зрялост, за да осмислят адекватно подобна информация.
Но освен порното, има още твърде много теми, които сериозно могат да объркат детския мозък или да подействат зле на цялостната психика, ако са поднесени неочаквано или твърде рано.
Интересна дискусия по този въпрос се оформи във форума Quora:
Сред впечатляващите отговори е този на потребител от Индия. Пратибха Абхишек Саху описва история от своето детство, когато попада на филм, който макар и да не съдържа нецензурни кадри, се оказва силно тревожещ за нейната възраст:
„Защо децата да бива гледат съдържание за възрастни? Аз съм най-подходящият човек, който може да отговори на този въпрос, тъй като нося травма за цял живот и ако имате дете вкъщи, моля, прочетете отговора ми докрай. Не ме интересуват харесванията и мненията, но ако историята ми може да промени живота на някое дете, ще смятам мисията си за успешна.
Случи се, когато бях на около осем години. Един следобед баща ми беше на работа, а майка ми спеше. Играех си съвсем сама, тъй като братята и сестрите ми бяха следобедна смяна в училище, а аз – сутрешна. Скучаех и включих телевизора и по него вървеше един стар индийски филм с участието на Санджив Кумар и Видя Синха – Tumhare Liye (в превод „За ваше добро“).
Тези, които са гледали този филм, може би знаят колко мрачен е той. Филмът е за прераждането. Героите на филма си спомнят миналия си живот многократно. Те не само копнеят за любимия си човек от миналия живот, но и плачат, скърбят за него във филма.
Изгледах целия филм с недоверие и болка. Мислех за всеки близък, когото познавам, и осъзнах, че един ден тези хора ще си отидат. Представете си осемгодишно дете, което не е живяло все още (и не би могло да живее) без родителите си нито ден, да започне да се тревожи за тях по такъв екстремен начин. Плаках с часове. Детството ми вече не беше същото. Невинността ми я нямаше. Чувството ми за сигурност беше изчезнало и изпитвах толкова много емоции, за които съзнанието ми не беше готово.
Същата вечер разпитах мама за прераждането и попитах как ще я намеря при следващото си раждане. Майка ми винаги се е отнасяла към мен повече като към приятелка, отколкото като към дъщеря. Вместо да ми обясни, че всичко това е безпочвено и не бива да се притеснявам, тя ми каза, че след този живот няма да помня никого, тъй като има ритуал, известен като „Капал Крия“, по време на който спомените се изкарват от главата преди кремация. Това още повече влоши нещата и задълбочи травмата ми.
От този ден нататък станах прекалено чувствителена към всички в живота си. Когато пораснах, осъзнах, че гледането на този единствен филм е повлияло на всичките ми решения през целия ми живот.
Не е задължително да бъде порно, филми на ужасите или голи сцени. Всичко, за което съзнанието им все още не е готово, може да остави върху тях отпечатък за цял живот по време на тази впечатлителна възраст“.
Дискусията е много интересна, като доста коментиращи са съгласни, че детският мозък не е готов за възприемането на някои видове информация и децата трябва да се предпазват от неподходящо за тях съдържание.
Най-интересното е, че в самото обсъждане се включват и деца, които обясняват какво и кога точно са гледали. Има дори 11-годишни, които обясняват, че „порното не е нищо особено“ и че не могат да разберат „какво толкова му харесват“… Цялата дискусия разкрива много за същността на обществото днес: форум, в който се обсъжда какво и кога могат да гледат децата, се посещава и обсъжда и от деца.
Calderon C: „Напълно съм съгласен с вас. Ако се задълбочим от научна гледна точка, на тази възраст мозъкът не е напълно развит, всичко е прекомерно и както казахте, не можем още да регулираме емоциите си. Мога само да си представя колко болезнено и страшно е било това за вас… Има причина някои неща да се обясняват едва след определена възраст. Всичко има своето време и не е добре да се бърза. Разбирам, че някои неща не са под наш контрол, но за всичко останало трябва да сме внимателни“.
Samuel Hudson: „Това е толкова вярно. Като дете гледах филм на ужасите и до ден днешен едва го преодолявам. Аз съм 24-годишен мъж и ако скролвам в интернет и дори видя снимка на онзи злодей от филма на ужасите, сърцето ми прескача. От време на време изброявам името на героите и добавям гласно: „Майната му на този герой“, за да се справя и да се опитам да преодолея страха си от него. Така че ви разбирам, винаги съм си казвал, че когато е по силите ми, децата ми (ако планирам да имам такива) няма да се сблъскат с подобно нещо, ако зависи от мен“.
Marianne Odell: „Аз съм на 70 години. И до днес си спомням, че гледах един документален филм (разбира се, черно-бял!) за Холокоста. Бях на около 12 години. Видях десетки голи тела на огромна купчина и още тела, които бяха хвърляни върху купчината, а те подскачаха и се свичаха надолу към основата на този човешки хълм. Мисля, че това беше денят, в който невинността ми умря. Не знаех, че хората са способни на такива зверства. Едва наскоро открих, че имам 50-процентово еврейско (ешкенази) наследство (крито от роднините ми) и научих, че много от моите предци не са оцелели“.
Sophie Dolan: „Братовчед ми ме принуди физически, ритайки и крещейки, да гледам порно, когато бях на същата възраст като вас (8 или 9), и мисля, че нямаше да бъда (и все още да съм) същия човек, що се отнася до отношението ми към секса, ако не бях преминала през травмата на това преживяване. Спомням си всичко абсолютно ясно, сякаш е било вчера. И си спомням колко стресирана бях. Надявам се, че сте добре!“
Stray: „Изненадан съм до каква степен това се отнася и до мен. Когато бях малък, гледах много филми на ужасите/зомбита/трилъри, а един ден гледах нещо, свързано с култ, който жертваше хора, за да угоди на своя бог демон. Този филм (всъщност говоря за два отделни филма) съдържаше много кървави сцени и насилие, но не това ме плашеше. Нещото, което ми създаваше кошмари, бяха философските им диалози, а също и частта, в която караха децата да убиват родителите си и да записват всичко това. Тогава осъзнах, че каквото и да правим, не можем да живеем вечно, че един ден всички трябва да умрем и тази мисъл разруши съня ми за дълъг период от доста време“.
Krista M.: „Толкова е иронично, че попаднах точно на тази публикация. Синът ми наскоро гледа сам едно предаване за умирането и за това как забравяме членовете на семейството си. Той слезе долу и плака истерично. Успокоих го и го уверих, че ще си спомня за семейството си и че няма доказателства, че няма. Ще трябва да следя какво гледа в стаята си, а също така ще говоря с него днес и ще го успокоя, че всичко е наред и че няма за какво да се притеснява. Благодаря ви, че споделихте историята си“.
Michael Callahan: „Защо децата не бива гледат съдържание за възрастни? Защото не разбират контекста и дори не правят разлика между реалност и измислица. Децата възприемат всичко, което виждат и чуват, като често не разбират дали то се отразява положително или отрицателно на живота им.
Например сестра ми сънуваше кошмари през цялото си детство, защото баща ни сядаше да гледа филми на ужасите, когато бяхме малки. И дори аз се страхувах от тъмното, докато не станах възрастен мъж. Мислех, че неща като върколаци и вампири наистина съществуват и гледах към гората зад дома ни, чудейки се дали там не ме чака върколак.
Те могат да възприемат твърдения и концепции, които не разбират напълно и да формират убеждения въз основа на това, което виждат и чуват по телевизията, вместо на онова, което им се преподава у дома. Това може да доведе до вътрешно объркване, когато пораснат и осъзнаят, че тези неща не са реални или че не са неща, в които наистина вярват“.
Miko: Гледах порнографски филм на възраст 5-7 години. И до днес си спомням всяко едно нещо от този филм. Мислех, че е нещо нормално, така че дори се чудех защо да не опитам тези неща с братовчедите си. Слава Богу, не съм участвала в каквито и да било сексуални действия.
Порнографията е супер фалшива и вредна, така че следете какво правят децата ви на телефоните си. В днешно време дори в социалните мрежи можете да видите голи хора. Понякога дори ви изпращат голи снимки без ваше съгласие.
Можете да проверявате историята на браузъра на детето си, но какво да правите, ако то използва функцията инкогнито? В Tiktok има много вулгарни видеоклипове. В Snapchat можете да видите случайни хора, които мастурбират или правят секс. Има игри, които провокират младежите да проявяват насилие и т.н.“
Mary Lou Schreiber Roemer: „Преди преподавах на учениците си за чувствителността и ги учех как да защитават собствената си чувствителност. Описвах преживяването, когато ти падне нокът и как те боли, когато го докоснеш или го удариш в нещо. Вашият пръст е чувствителен, така че вие го защитавате, за да не ви боли. Емоционалната или психологическата чувствителност се изразява, когато чуете лоши думи или видите филми или снимки, които ви шокират, изненадват или ви карат да се чувствате неудобно. Точно както предпазвате пръста си, така трябва да се научите да предпазвате и сърцето си от различни влияния. Не гледайте този филм, не гледайте тези снимки, не се виждайте с хора, които използват тези и тези думи. Колкото повече удряте по ранения пръст, толкова по-малко усещате болката. Не позволявайте това да се случи със сърцето ви.
Толкова много от учениците ми имаха по-големи братя и сестри или дори родители, които не признаваха, че по-малките деца трябва да бъдат защитавани. Опитвах се да ги науча да се защитават сами. Децата могат да започнат да идентифицират сами колко им е възможно да понесат от съмнителните или трудни теми по-късно като пораснат. Или дали изобщо ще могат да понесат каквото и да е. Аз например продължавам и досега да не гледам страшни филми“.
Jimmy Rhodes: „Порното има огромен ефект върху ума, да не говорим за развиващия се такъв. Бях пристрастен към порното, откакто бях на 7 години. Гледах го на семейния компютър, когато никой не беше наоколо. Никой никога нямаше да ме хване. То се превърна в такава мания, че през целия си живот после не можех да гледам нормално филми. Порнографията ви създава нереалистични очаквания, така че да мислите и да се надявате, че може би тези фантазии ще се сбъднат. Това те прави почти луд. Също така може да предизвика депресия, която всъщност развих.
Порното се превърна в толкова основна част от живота ми, че гледах навсякъде и винаги, когато можех. В крайна сметка развих нездравословни фетиши, които се отразиха на връзката ми. Порното е толкова вкоренено в съзнанието ми и е толкова съществена част от начина ми на живот от ранните ми години като дете. И всичко започна с излагането ми на такова съдържание като малък. Това, на което попадаш в детската си среда, оказва дълготраен ефект върху теб като възрастен…“
Вижте още:
Loveguide: „Без сексуално образование, порното се превръща в учебно видео“
