Лъжата е много разпространен проблем в отношенията между родители и деца. Да, децата наистина много често не казват истината или в някаква степен я спестяват.
Това не е лесно да се приеме от родителите, които винаги са били с усещането, че имат честни, открити и откровени отношения със своето дете. Как е възможно то да си позволява да бъде неискрено именно с тях? Преди всичко е много полезно да се опитаме да вникнем в детайли за изясняване на два важни въпроса: кога се появява лъжата в живота на детето и какво се крие зад нея.
Децата се раждат без знание за това кое е морално, добро или лошо. Това е нещо, което те трябва да разберат и да научат. Тъй като са основни модели за подражание в живота на децата, родителите имат решаваща роля да покажат честност със своето поведение и думи. Те също така имат и най-голямо влияние в създаването на истината като ценност и ангажимент.
Най-често децата започват да лъжат на около три години. Тогава се формират социални емоции като срам, тактичност, гордост, чувство за вина.
Това е период на значителни постижения и развитие в две посоки – на речта и въображението. Речта заляга в основата на логическото мислене, а въображението позволява отделянето от непосредствено заобикалящата реалност и дава възможност фантазмено да се трупа опит и да се опознава заобикалящия свят с неговите хиляди неизвестни. Функциите на съзнанието своеобразно се удвояват: от една страна, продължава трупането на информация – тежкото тежи, топлото пари и т.н., а от друга – се усвоява въображението, фантазията и играта. Има граници между тези функции, които не се преплитат.
Дори и най- малките деца много точно различават реалност и измислица. Ако детето готви обяд за куклата си, а ролята на бисквита играе дървено кубче, то никога няма да се опита наистина да яде от кубчето. Можете също да видите как него го боли ръчичката от инжекцията, която сте му поставили, докато играете на чичо Доктор. Детето фантазира в най- различни ситуации – тогава, когато му липсват знания или опит, когато е тревожно, когато общува. Самите родители много често поставят началото на това да се замества реалност с фантазия. Децата са невероятно любопитни и активни. Те искат всичко да докоснат, да опознаят. Привлечени са най-вече от предметите на възрастните. Когато родителите подтикват малкото дете да мисли, че скъпият телефон на мама или татко, с който то така силно желае да си поиграе, е именно този от играчките му или пък същият мистериозно е изчезнал, те реално са искрени с него, правят компромис със своето дете, а това то бързо разбира.
Важно е да се има предвид, че първите хитринки, които се опитва да прилага детето като преиначава действителността, не трябва да се възприемат като проблем. Нещо повече, в определен смисъл това е показател за неговото развитие.
Постепенно се появява идеята, че и детето може да представи един своеобразен заместител на реалността, а от своя страна родителите могат и да не знаят всичко, което е помислено или направено. Следователно, може да им бъде казано нещо, с което хем да се получи желаното, хем да се постигне отново комфорта и сигурността. Растящата любознателност – от една страна и увеличаващите се забрани на родителите – от друга, са основните причини малкото дете да се опита с помощта на измислица и малко фантазия да преодолее наложените му ограничения. Повечето родители се отнасят към това много болезнено. Не могат и не искат да приемат, че тяхното прекрасно малко детенце е способно на такава грозна постъпка като лъжа, която подкопава доверието помежду им. В такъв момент те прилагат натиск, следят думите му, заплашват и го заставят да си признае неискреността.
Тази тактика е първото спонтанно въздействие от страна на родителите, но като цяло е доказала, че не е много ефективна. Детето хванато и признало, че е излъгало, ще се извини и може само след минути да ви излъже, докато ви гледа в очите. Възможен ли е успех над детската лъжа? Като цяло лъжата е една от най-изследваните теми в психологията.
Специалисти дават знания и подробни насоки, за да могат хората да улавят моментите, в които с тях другите са неискрени, но всички са категорични, че стремежът да бъде преодоляна, борбата с лъжата са безсмислени, защото тя реално в различна степен е част от живота на съвременния възпитан човек. Тактичността, добрият тон, необходимостта от компромис, съобразяването, уважението към чувствата на другите в определени ситуации изискват от време на време да се прибягва към неискреност, полуистини, а понякога и към лъжи.
За съжаление не всички лъжи са от благородни подбуди. Има и такива, които целят злепоставянето, нараняването, ограбването и унижението на другите. Съвсем естествено е користта, злонамереността и цинизма да предизвикват осъждане и заклеймяване. Именно това е и причината, поради която самата дума „лъжа“ е приела толкова негативен смисъл, както и забраната да се лъже е станала една от десетте божи заповеди. Като цяло обаче, „допустимата“ и „безнравствената“ лъжа произхождат от едно и също начало. Най-същественото е да можем да научим детето да усеща къде е границата и да не позволим неговата вежливост да се превърне в лъжливост.
Какви могат да бъдат мотивите детето да пожелае да излъже?
– Една от възможностите е то да се опитва да се защити. Понякога отговорностите, които му се възлагат са твърде големи, а съобразяването с него и с това, което го интересува – недостатъчно. Очакванията и наложените норми трябва да бъдат не само разумни, но и тактични и зачитащи онова, което е важно за детето. Не трябва безцеремонно да бъдат прекършвани неговите намерения или да бъде грубо прекъсвана неговата игра. Ако искаме да научим детето да слуша какво му се казва и да уважава онова, което изискваме, трябва преди това то да е получило подобно отношение;
– Детската лъжа може да е компенсация за понесено поражение. Децата са много чувствителни и когато не са достатъчно успешни, те лесно усещат разочарованието у своите близки. Тогава ще се опитват да разкрасяват и най- баналната случка в детската градина или в училище. Ще разказват с подробности за това колко са били отличени от учител или треньор, как са били давани за пример. Дори при минимално постижение, те го преувеличат до много голяма степен само и само да получат одобрителния, изпълнен с гордост поглед на мама и татко. Тези деца са недостатъчно похвалените, от които се очаква много – повече, отколкото те имат сили или желание да дадат. Ако получат повече подкрепа и приемане, това ще ги направи по- уверени в собствените им възможности, по-смели, а така и реалните успехи ще се появят;
– И по-големите деца обичат да съчиняват „невероятни“ истории, които са преживели. При някои, това могат да бъдат разкази за случки с извънземни, духове или страховити и загадъчни герои. При други, това може да са измислени преживявания на споделени силни чувства с любимо момиче или обичано момче, героични постъпки, получени големи постижения в науката или спорта, екзотични пътешествия и т.н.. Не рядко срещана фантазия при юношите са историите за раздяла с истинските родители веднага след раждането. Причината за това може да има дълбоки корени и да не е лесно разбираема от околните. При всички случаи в основата стои желанието да бъде придадена по-голяма важност на собствената личност, да бъде предизвикан интерес. Тези истории могат да говорят за неудовлетвореност от себе си, от положението в семейството или в групата от връстници, но биха могли да бъдат и видени като колоритно и живо въображение, което е предпоставка за творческа личност.
Всички деца лъжат. Борбата срещу това е обречена на неуспех. Важното е да бъдат обучени как да намират решение за себе си в трудни ситуации, така че да не разчитат на лъжа. Да получат пример за честни взаимоотношения в семейството, за доверие и приемане.
Статията на Цвета Таманова е взета от сайта psiholozi.com, с изричното съгласие на автора.
