Вълшебната сила на прокъсаното плюшено мече

| от Хрис Караиванова |

Най-силното оръжие за успокоение на децата е меко, платнено и с трагичен външен вид

Още от първите месеци на живота си, дъщеря ми Алис има най-добър приятел – това е една съвсем обикновена зелена покривка, която един ден тя сама издърпа от масата. В следващите секунди се уви цялата в нея като дюнер и заспа. Оттам нататък стана ясно, че покривката е вълшебна. Когато Алис плачеше, пускането на магическото парче плат в скута й, водеше до незабавното прекратяване на хлипането. Успокояващите и приспивни свойства на покривката работят всеки път и всъщност, това далеч не е случайно.

Дали това е едно одеяло, плюшено животно или каквато и да е от отломка от нещо меко, тези вещи, даряващи комфорт, известни също като преходни обекти, се използват от много деца като начин за успокоение без помощта на родителите.

През 1951 г., детският психолог д-р Уиникът пръв определя преходния обект като „всякакви материали, на които едно малко дете дава специална стойност и с помощта на които то е в състояние да направи необходимата промяна от най-ранните орални отношения с майката до последващите отношения с обектите“.

С други думи, тези одеяла, които даряват сигурност, позволяват на децата да правят връзки с външния свят, освен тези с майката. Такива обекти се появяват както в бебешка възраст, така и когато децата тръгват на ясла или детска градина, като начин за облекчаване на тревожността от раздялата с мама и татко.

Противно на общоприетата мъдрост от миналото, децата с комфортни обекти не са дефектни или прекалено „вдетинени“.

В действителност, тези обекти могат да направят децата по-независими от своите връстници. С успокоителното присъствие на плюшеното мече или старото одеяло до тях, децата могат да се чувстват по-сигурни в непознати ситуации като занималня или училище. Когато падне на детската площадка и мама не е там, за да нацелува удареното, мечето или одеялото правят така, че всичко да е наред отново. Проучванията показват, че децата с такива обекти са всъщност по-малко срамежливи и по-целенасочени, отколкото деца, лишени от тях. Техните обичани обекти са като помощните колела на велосипед – внушават на децата чувството, че са добре и са защитени. С това вградено чувство за сигурност, децата са достатъчно спокойни, за да предприемат малки рискове, да изследват и да растат.

С течение на времето, тези толкова харесвани от детето ви най-различни предмети, неминуемо губят своя цвят, форма и чар.

Освен ако не са били стари и опърпани при самия им избор от вашия дребосък. Какъвто и да е случаят, в един момент на вас ще се прииска стремглаво да изхвърлите това скъсано, мръсно и миришещо плюшено зайче, което е обиколило всички прашни площадки на света. Експертите обаче съветват да не бъдете хората, които ще отнемат любимата успокоителна играчка от детето си. Препоръката е да оставите дребосъка сам да се отдели от своя предмет за успокоение, защото критицизмът и отхвърлянето на обекта от страна на родителите може да доведе до проблеми с привързването на по-късен етап. Така че, колкото и да ви се иска да се отървете от вече изстрадалия приятел на детето ви, е по-добре да се държите с него като и с ваш приятел – да показвате привързаност и уважение, и понякога да го каните с вас на вечеря. Направете този компромис и ще видите как връзката ви с вашето съкровище ще стане по-силна и с повече забавни моменти.

Независимо от това, че някои деца нямат предмет към който да са силно привързани и могат подигравателно да наричат другите „бебе“, статистически обектите за комфорт са невероятно популярни.

Според данните 60% от децата имат такива, както и 35% от възрастните. Така че, оказва се, че дори децата, които се смеят на гушкащите мечета свои връстници, имат по една любима играчка, с която спят до университета.
А кога е време за раздяла с успокояващия предмет на детето? Оставете то само да реши.

В общия случай то трябва да се почувства достатъчно голямо, за да се справи със страховете си само, без никаква чужда намеса. Това обаче съвсем не значи, че комфортните обекти трябва да се надраснат. Терапевтът Джери Лус казва, че дори възрастните могат да имат полза от присъствието на техни любими вещи, за да им помогнат да преминат през тежки периоди. Разбира се, това е полезно дотогава, докато въпросният предмет не пречи на професионалния ви и личен живот. Сигурно ви е ясно, че не е добре да се появите на работа с прокъсано и на петна одеяло.

Много възрастни, независимо дали го осъзнават или не, приемат други видове обекти, за да се справят с ежедневния стрес.

Дневник, в който можем да изразяваме чувства, албум със снимки, напомнящ за любим човек, или дори мобилен телефон, който ни свързва с другите, когато сме сами – всичко може да служи с функции, подобни на тези на одеяло за сигурност при детето. Докато ние може да сме оставили любимото плюшено мече в детството, необходимостта от физически обект, който ни носи радост и утеха, не е изрично детинска.

Като психолог, Колийн Годард формулира преходните обекти като такива, които ни помагат да навигираме живота си и да изпитаме хомеостатичен вътрешен баланс, сплотено чувство за благосъстояние на всеки етап на развитие. Затова, прегърнете мечето (или своя iPhone) малко по-силно тази вечер, защото според известния психолог Ейбрахам Маслоу, удовлетворяването на такава основна необходимост “има значение повече от всичко друго на света”.

 
 


Повече информация Виж всички