„Скъкан“, „склефан“, „Поп Андрей“ и други ретро детски лафчета

| от Милен Антиохов |

Едно време, когато учителите имаха право да ни бият и не можеше да се оплачеш на родителите си, защото те щяха да разберат, че си направил някоя беля и можеше да отнесеш още някой шамар или наказание, с моите видински съученици в малките класове много активно играехме, ритахме мач, джиткахме из града и, разбира се, ходехме на училище. И постоянно използвахме едни определени детски лафчета, някои от които са поизчезнали, а други са се запазили и до днес.

Когато онзи ден дъщеря ми разбра, че фразата „Кой какво си вика – на себе си го вика“ не е измислена по-онзи ден, а съм я ползвал и аз като дете, та това така я смути, че реши вече да не я употребява. Та ми хрумна да си припомня лафчетата от моето детство и да си дам сметка кои са поизчезнали и кои са се запазили във времето:

„Ей, пич!“

Сега, вие може да си помислите, че фразата се ползва и в днешно време, но хем ще сте прави, хем няма да сте. Тази реплика беше плашеща за нас, тогавашните ученици. Защото „пич“ се викаше не на готино момче от страна на момичетата или пък на точен, свестен младеж от страна на момчетата. „Пич“ беше обръщение към по-малко от теб дете. Не като „малкия“, а доста по-обидно. И когато чуеше зад гърба си „Ей, пич! Ела тука бе!“, тогавашното дете знаеше, че е най-добре да си плюе на петите! Защото това го казваха батковците, които искаха да те тормозят, да ти вземат стотинките за закуска, да се заяждат и да те унижават, изобщо – лошо начало и лош край за теб, беззащитния пич.

„Може би да, може би не – учените още не са установили!“

Реплика, която се хвърляше с голямо удовлетворение като отговор на всеки въпрос, на който иначе се отговаря с „да“ или с „не“. Нещо като много яко затапване между деца. Макар понякога да се ползваше и към родители, когато им бяхме сърдити нещо. Подобно на „Защото така!“, което можеше, а и може да се чуе от дете при въпрос, започващ с думата „защо“. Но „Може би да, може би не – учените още не са установили!“ се водеше за особено оригинален отговор. Вече се ползва много, много рядко.

Склефан

Смотано и по-точно некоординирано, с кашкавалени пръсти дете, което не го бива в почти нищо, особено в спорта и игрите. „Е много си склефан, една топка не можа да хванеш!“. Изчезнало.

Кекав

Донякъде подобно на горното, но съдържа и смисъла, че не търпиш на болка, не си издържлив в спорта, не можеш да носиш тежко и подобни. Използва се, но от възрастни.

Къкам

Означава „акам“. В случая не казвам „акам“, защото е по-прилична дума от грубото „сера“ например. А защото значеше точно акам – детската дума за тази дейност. Но по-използвани са производните му в преносен смисъл – например: „Окъках се на контролното“ или „Ее, окъка головия пас!“. Друга дума, базирана на този глагол е „скъкан“ – смотан, но и потиснат, схухан – „Какво има, що си скъкан?“. Интересно ми е да забележа, че напоследък срещах този глагол във фейсбук постове, използван от зрели хора, по сериозни теми.

„Поп Андрей!“

Ако някое приятелче направеше грешката да се обърне към теб с простичкото „Ей!“, моменталният отговор задължително беше „Поп Андрей!“. Просто така. Нищо не означаваше. Но някак си беше като затапване. Един вид – минал си се, че си казал „Ей!“ и не си ти този с по-гъзарската реплика „Поп Андрей!“. Не се използва вече.

– Кво?
– Шаренò!
– Лайно!
– Да го изядеш целò!

Тази последователност от реплики – като стихче (важни са ударенията на „о“) – освен че не биваше да се променя като последователност в никакъв случай – се ползваше винаги, когато някой направеше грешката да каже „Кво?“, обикновено недочул. При следващата му реплика аха той да е затапващият, но не би. Последната фраза просто го затапваше окончателно. Ползваше се, разбира се, между приятели, като закачка, а не когато искаш да си изядеш боя от някой друг. Не се среща вече, доколкото ми е известно.

„Ако видиш Ботево чело – удари го смело!“ и „Ако видиш гол врат – удари го, да не те е яд!“

Изключителни фрази! „Купуваха“ ти измъкване от неприятности и от сърдене на другарчето, ако ги изречеш, докато го пляскаш по високото чело или по оголения врат. Никой нямаше право да се цупи – нито тези с високите чела, нито тези, които не си държаха яката върху врата. Поизчезнали фрази/порядки.

„Ей, ше те изгърба!“

Много сериозна заплаха. Абсолютно нехумористична, а съвсем реална. С други думи, намерението беше така здравата да те набият, че да останеш крив след това. За щастие, ако заплашеният покажеше смирена главица, често му се разминаваше. Не се използва вече.

И накрая: ето ги трите вечни детски лафчета, толкова модерни и печени/куул и сега:

– Я кажи „къща“!
– Къща!
– Баба ти повръща!

– Кажи „самолет“!
– Самолет!
– Баба ти лети с гъза напред!

– Кажи „отвертка“!
– Отвертка!
– Сваляй гащи за проверка!

Ами да, страхотни са, нали!

Вижте още:

Когато малките ни дечица казват малки мръсни думички

 
 


Повече информация Виж всички