С дете на море, ден първи: кошмарът започва!

| от Евелина Бонева |

Започва се малко след Нова година. Пръстите на детето още не са се оправили от изгарянето с бенгалски огън, и вече се размечтаваме как през лятото ще го заведем на море. До края на януари сме резервирали хотел/бунгало/вила/къмпинг място (нелегално). Останалите пролетно-зимни месеци минават в очакване на заветната отпуска, когато цялото семейство ще се понесе дружно към морския бряг и ще прекара 14 безметежно щастливи дни.

Три дни преди моментът да настъпи, се започва с приготвянето на багажа. Решавате, че трябва само да напазарувате няколко неща и ще подредите самите куфари в деня преди потеглянето. Взимате двойно повече дрехи за детето, тъй като всяко ядене на сладолед приключа с преобличане, а не искате да прекарате почивката си в пране. Натъпквате в един несесер крем за лице против изгаряне, крем за тяло против изгаряне, крем за след слънце, нещо против комари, друго нещо за след комари, прахчета против повръщане, детски нурофен, течен витамин C, лепенки против ударено, антибиотични капки за очи против конюктивит. Няма място за вашите балсами, пемзи, пили за нокти, ножички за кожички, дезодоранти, леки парфюми и гъбички (за търкане на тялото, другите ще си ги донесе от морето). Затова се жертвате и ги оставяте у дома.

В друг несесер слагате лекарствата за възрастни: против диария, запек, повръщане, задух, главоболие, алергии, обриви, червен вятър, невроза, ебола и противозмийския серум. Установявате, че сте забравили крема против хемороиди и тичате до аптеката.

След това се започва отделният детски багаж: пояси, играчки, скимборд, лонгборд, два таблета (единият е за всеки случай), плавници, надуваем басейн и останалите 480915 неща.

Сутринта на заминаването се скарвате с мъжа си четири пъти и с детето шест пъти. Най-накрая всичко е натоварено, всеки мрази всеки, и вие потегляте към заветната дестинация. По пътя казвате на детето, че не бива да играе на таблета в колата, защото ще му стане лошо. Повтаряте предупреждението около 288 пъти. То играе на таблета от София до Пазарджик. Към Пловдив спирате на Happy, за да повръща.

Питате детето дали иска и да пишка. Не иска.

Шест минути по-късно крещи, че ще се напикае, но сте на магистралата и няма къде да спрете. Молите го да постиска не повече от 40км до следващия Shell. Стискате палци да стиска успешно.

Пристигате край морето ранния следобед и искате да си полегнете пред хотела с чаша просеко в ръка, но детенцето иска да отиде да види морето веднага. Настанявате се на плажа, намазвате малкото, себе си и гърба на мъжа си със слънцезащитно олио и вече предвкусвате заслужената почивка. Взимате си едно бяло фрапе, правите едно селфи на краката и сте готови да отворите списанието от бензиностанцията. Хоп. Детето вече влиза във водата. Крещите след него, като го молите да даде обещание, че ще излезе, когато го викнете. Скарвате се с мъжа си кой да наблюдава малкото съкровище. Мечтаете си от морето да изскочи косатка и да го изяде. Нищо не изскача и става ясно, че първо е ваш ред да надзиравате чедото.

15 минути по-късно се опитвате да изкарате ангелчето, първо деликатно, припомняйки обещанието. После леко по-настоятелно, използвайки аргумента „посиняла уста- настинка – мазане на гърлото с гринофорин“. На 60-тата минута втвърдявате тона с „Баща ти ще дойде, ще ти залепи два шамара и ще те изкара от водата насила, а после тръгваме към София“. Заплахата е на косъм да подейства, но в следващия момент рожбата ви вижда, че баща й е заспал на плажа с нос, забит в бутилка от бира, и отново се отдалечава по посока на хоризонта.

След час и половина влизате във водата, заедно със слънчевите очила и пареото, а пред очите ви няма никакво море, а само червена пелена от гняв. Изкарвате проклетото дете от водата и го настанявате под чадъра. Веднага става ясно, че е изгоряло като пиле във фурна, въпреки че преди това сте намазали малкото телце с няколко крема против изгаряне. Будите мъжа си и тръгвате към хотела, влачейки пищящото дете, което пак иска във водата. Мъжът ви трябва да вземе плажната чанта, но я забравя. Връщате се.

Вечерта съкровището пищи като обезумяло, докато мажете червеното му тяло с крем за след слънце, кисело мляко, олио, водка и каквото още намерите. Разбира се, малко след това вдига температура, защото освен изгоряло – е и настинало. Мъжът ви вече спи блажено, така че взимате ключовете от колата и карате 60км до най-близката денонощна аптека, защото взимайки лекарствата за диария, запек, повръщане, задух, главоболие, алергии, обриви, червен вятър, невроза, ебола и противозмийския серум, сте забравили парацетамол.

Чакате на опашка 30 минути, докато пред вас се бутат ентусиазирани тийнейджъри, миришещи на джибри, и изкупуват всички презервативи на света. Бледо си спомняте що е то секс.

Цяла нощ увивате чаршафи с оцет, бъркате отвари, успокоявате, мажете и проклинате себе си. Мъжът ви спи и блажено похърква. Не искате да го будите, човекът все пак е дошъл на почивка. Успявате да дремнете около два часа призори, след което се измъквате от леглото, отивате на закуска пред строгите погледи на съседите, които са чули виковете снощи и вероятно мислят, че сте си направили собствена кланица в стаята. Чудите се дали да не отидете на плажа сега, ей така, без нищо, да влезете в морето и да плувате, да плувате…докато силите ви не свършат и не се превърнете в морска пяна.

В следващия момент детенцето ви сграбчва за крака – очите му са още целите в гурели, но е стиснало пояса в едната ръка, и таблета – в другата. Иска веднага да го водите във водата. Миражът с морската пяна се стопява като…морска пяна. Но какво пък? Предстоят ви още 13 дни почивка!

 
 


Повече информация Виж всички