Помощ! Детето се цупи на храната

| от Владимир Вълков |

Какво правите, когато детето ви се мръщи на вечерята и не иска дори да я помирише?

А когато категорично е отказало да опита салатата, пък когато тя свърши, внезапно му става любимата и настъпва драма?

А случва ли се да се търкаля по пода от глад преди обед, да му дадете да хапне нещо дребно, заради което после не иска да обядва, съответно да огладнее отново преди вечеря и да му дадете нещо дребно, заради което пък по-късно не иска да вечеря, а преди лягане да не иска да спи, защото е отново зверски гладно, освен ако не му дадете да се засити с нещо дребно (и така всеки ден)?

А когато нямате достатъчно подходящи продукти и приготвеното ядене може да се окаже странно и, лелее, дали малкото зверче ще го хареса?

Естествено, децата си имат своите особености, свързани с храненето. Моите не са злояди – като бебета ядяха всичко, но след време започнаха да не обичат ту това, ту онова, да не го обичат точно сега или да го обичат ама-еди-как-си.

Не съм сигурен доколко е удачно и изобщо дали е хуманно да се кара едно дете да яде насила (или както в случая – надхитрено) храна, която не обича. Но понякога самите деца си противоречат.

Бял сандвич

Това е родоначалникът на странните храни с измислени имена, които приготвях на децата в по-сложни за мен моменти.

Един ден бяхме у дома с дъщерята. Тя – гладна и мега скептична към готварските ми способности. За малко да развея бяло знаме. Но вместо това на една филия бял хляб намазах майонеза, на друга – масло, между тях наредих бяло сирене, малко кашкавал и белтък от сварено яйце. И готово – бял сандвич!

Детето беше заситено, страшно доволно, силно впечатлено и му се издигнах високо в очите като майстор готвач!

Кебапчета буквички

Едното ми дете обожава месо, но пък никак, ама никак не обича кайма. И нищо, в което тя е „замесена“: мусака, кебапчета, кюфтета, принцески, паста болонезе и прочее. Но пък ако каймата е в интересни формички – става по-привлекателна и за игра, и за изяждане. И ето, кебапчетата във формата на буквички се харчат чудесно! Опитвал съм и във формата на динозаври, но никой не ми повярва, че са това.

Формички

Изобщо почти всяка храна, когато е във форма на нещо друго, се приема без мрънкане. А може дори да стане любима. Ако, както мен, не сте много умели в пърженето на мекици и печенето на кифлички, но решите да ги направите във форма на котета, акули, сърца, слънца, дори просто топки, положението със закуската е спасено.

Домашните сладоледи и пържени картофи, разбира се, се изяждат по всяко време, без молби и без специални форми.

Елфски хляб

Няколко пъти правих домашно изпечено хлебче, замесено от оризово брашно, тиквено брашно, кисело мляко, яйца, семена, ядки и зелени поправки. Да, даа, здравословно, но колко пъти такъв аргумент е минавал пред деца? Пък с този странен вид и специфичен цвят може да е хит, но може и да е огромно „бляяяк“… Обаче като му сложих интересно име – и то свързано с тема, която е актуална за децата ми – елфи в случая – и го поднесох с емоция в гласа – ето, деца, това е хлябът, който ядат елфите от „Властелинът на пръстените“ – уооооу! – мина.

Медени джуджешки питчици

Последната измишльотина днес бяха едни, подобни на горното, сплескани хлебчета от оризово и царевично брашно, със зелени подправки, но без сол, от които ми бяха останали няколко. А когато децата си идват от училище по-рано, винаги са гладни и е добре да си подготвен. И хоп! – намазани с мед, тези неща стават „медени джуджешки питчици“. Изядоха се. Все пак, добре че беше медът. Защото, когато едното дребосъче нетърпеливо отхапа от питчицаата, преди да е станала „медена“, просто я изплю в кошчето.

Три хапки или пет хапки

Ето и един подход, които върви при най-малките капризничета. Даваме им избор, те чувстват, че сами са господари на храненето си: „Добре, ти както кажеш: три хапки или пет хапки искаш?“. И бързат да решат. А това, което вече вие сте решили, че ще се яде, разбира се.

Или: „Броколи или брюкселско зеле избираш?“. И т.н.

Докато не пораснат малко и не започнат да контраатакуват: „Тате, две или три детски избираш да ми пуснеш?“ и т.н.

Ако разбира се, сте изморени за такива игрички или пък изобщо не смятате за нужно да прилагате такива подходи – оставете. Нито едно дете не е умряло, ако е пропуснало вечеря или закуска – честно!

 
 


Повече информация Виж всички