Да гледаш дете е едно от големите житейски предизикателства както за физиката, така и за психиката на родителите. Отговорностите се увеличават главоломно, грижите изискват денонощно да си отдаден на малкия човек, възпитанието е ежеминутно и съпровожда всяко действие и поведение на детето. Фокусът от всеки един от партньорите и двойката се измества към детето. Често се налага да избираш мъничето пред себе си и собствените си нужди. Всичко това на фона на лимитирано количество сън, особено в първите години от живота на хлапето е такъв товар, че в определен момент просто искаш да поемеш глътка въздух. И в тези моменти често съвременните родители прибягват до виртуалната „детегледачка“, която е винаги на разположение, безплатно, във всяка част от деня и нощта – телевизор, таблет или телефон. Тези уникални устройства имат магически способности – приковават вниманието и интереса на хлапето и го превръщат за миг в хрисимо ангелче. Те крият безкрайни забавления, но и множество вреди.
Всички сме чували колко са важни първите 7 години.
Оказва се, че първите 5 са от изключителна важност за развитието на мозъка, невронните връзки, когнитивните, поведенчески и социални умения на човек. Ето защо в този период всеки родител трябва да положи максимални усилия, за да подари на детето си игри, прегръдки, разговори, преживявания, нови знания и качествено време заедно. И какво по-хубаво от това? Децата растат толкова бързо, че времето, което наистина можем да споделяме с тях намалява пропорционално с всяка следваща свещичка, която духнат върху тортата.
И ако детството, основано на топли афективни връзки с хората, отговарящи за отглеждането на малчуганите, спомага за изграждането на умни, интелигентни и емоциалнално привързани личности, то екраните са тези, които крадат от развитието.
Редица проучвания доказват негативните последици от прекомерното използване на екрани.
Макар препоръките на педиатрите да са децата под 3 години въобще да не бъдат излагани на екранно облъчване, а тези между 3 и 5 да гледат не повече от час дневно без родителско присъствие, специалистите по детско развитие и логопедите съветват да ограничим до минимум употребата им максимално дълго време.
Детството с игри навън до късно и тичане по цял ден е вече в миналото в полза на новите забавления с мобилно устройство в ръка, но неглижирането на проблема може да доведе до сериозни негативни последици в развитието.
Какво се случва, когато детето гледа телевизия?
Динамиката от бързо сменящите се кадри, в комбинация с музика, говор и цвят „прехранват“ сензорното му възприятие. В детската глава става експлозия от удоволствия – всички сетива са презадоволени, а мозъкът не може да поеме толкова обилна информация. Детето научава, че животът е такъв – динамичен, постоянно променящ се, осигуряващ емоционален „бум“ във всеки момент. Но реалността не е такава. Често тя е бавна, понякога скучна, изисква действия и търпение, за да случим даден резултат. И тук идва бедата. Отглеждаме едни пристрастени към екраните хора, които впоследствие водим при специалист, защото не могат да говорят, не умеят да четат, развиват дефицит на внимание, не желаят да ходят на училище и т.н.
Скорошно изследване с ЯМР на деца между 3 и 5 години, които са били излагани на екранно влияние повече от час на ден, покава значително по-ниско количество бяло вещество в мозъка.
Последното е свързано с грамотността, развитието на езика и когнитивните способности. Децата, гледащи телевизия, много по-често имат проблеми с мисленето, вниманието и говора, развиват лоши хранителни навици, имат поведенчески проблеми, страдат от разстройства на съня и недобра връзка с родителите си. В семейства, в които децата използват по 5 часа на ден мобилни устройства, а родителите – 10, практически не остава време за игри „на живо“, комуникация и афективно свързване.
В много домакинства телевизорът е фон, работи постоянно и сякаш никой не му обръща внимание, но детският мозък го регистрира и запечатва както посланията, така и картините. Доказано е, че при деца, които са наблюдавали агресивно поведение, прояви на насилие са много по-често срещани.
При деца, които гледат анимационни видеа, докато се хранят, е много по-вероятно да страдат хранителни разстройства впоследствие. Те развиват условен рефлекс, който ги учи, че храната идва със забавление, и отказват да се хранят без стимул.
Не можем да отречем предимствата на образователните игри и дигиталното обучение, но то идва на един по-късен етап и се явява помощно средство за децата.
Нищо не може да замени разходката в планината с мама и тати, ролевите игри и тези „наужким“, четенето, което развива въображението и магическото мислене, времето за гушкане и боричкане, прегръдките, целувките и споделените моменти заедно. Затова нека прегърнем идеята за качествено време с децата си, дори и да е количествено малко. Да оставим мобилния си телефон в чантата, когато вечеряме заедно. Да изключим телевизора, за да поговорим на тишина. Да скрием таблета в куфара, когато пътуваме за почивка, и да поиграем на асоциации. Да се посмеем заедно на някоя смешна история и да бъдем свързани в света на разединение.
*Кристиана Стефанова е магистър психолог и сертифициран хипнотерпевт към БАХХ, създател на „Фабрика за щастие“ – пространство за психология и личностно развитие. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Вижте още:
