По-разглезени ли са единствените деца?

| от MamaMia |

Колкото и модерни да са съвременните общества, все още е широко разпространено мнението, че перфектното семейство се състои от мъж, жена и две деца: момче и момиче. Все още се смята за особена ценност децата да имат братя и сестри. Без никакви научни доказателства, много хора са склонни да приемат, че децата, които израстват сами в семейството, ще пропуснат да развият някакви специални социални умения.

Въпреки че все по-голяма част от семействата решават да имат само едно дете, стереотипите съществуват. Да бъдеш отгледан като единствено дете продължава да се свързва с качества като егоизъм, разглезеност, постоянно търсене на внимание. Така нареченият „синдром на единственото дете“ и днес носи остатъчна стигма, която се прикачва на децата без братя и сестри поне от един век насам.

Но дали има ли доза истина в тези архаични предразсъдъци?

Позовавайки се на мнението на различни детски психолози, от сайта msn.com оспорват мнението, че единствените деца развиват някакви по-различни качества от онези, които имат братя и сестри.

Според експертите категорично не е вярно, че без братя и сестри детето израства по-егоистично и не се учи да споделя. Също толкова невярно е, че то ще се чувства по-самотно и ще му е по-трудно да комуникира и да дружи с други малки деца.

Единствените деца в семейството имат не по-малко възможности за социализация от другите деца. Точно като всички останали, и те ходят на детска градина, предучилищни занимания, а по-късно са записвани и в училище. Ако посещават различни курсове и спортове и имат приятели, с които да излизат през ваканциите, тези деца няма защо да се чувстват по-самотни.

В изследване, публикувано в Journal of Family Issues са разпитани 13 500 деца с молба да назоват 10 свои приятели. Резултатите показват, че децата, които са сами в семейството, са точно толкова популярни сред връстниците си, колкото и децата, които имат братя и сестри.

С други думи, да имаш приятел в лицето на свое кръвно братче или сестриче е чудесно, но няма връзка със социализирането.

Защо като дете вярвах, че съм изоставена от извънземни (или колко е трудно да си по-малкият)

Самотни ли са тогава единствените деца?

Психолозите са категорични, че няма как да се направят такива заключения. Всъщност да прекарва време само със себе си е страшно важно за всяко дете. Това води до увереност и по-малко стрес, докато се формира неговата крехка личност. Именно това твърди и друго социално изследване, публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin. Според него „самотата може да доведе до спокойствие и да намали стреса“.

Общественото мнение също така по подразбиране приема, че братята и сестрите остават близки цял живот.

Истината обаче е, че това съвсем не е задължително. Вярно е, че има братя и сестри, които цял живот поддържат близки отношения, но твърде често се случва и обратното: да се карат, да се съревновават, да не се одобряват и да не харесват жизнените си избори и позиции.

Едно от предимствата на това да си единствено дете е, че няма съревнование между братята и сестрите, няма насилие на единия над другия и няма словесна агресия. Негативният контакт между братята и сестрите може да влияе през целия им живот – често братята и сестрите не се харесват и това продължава и като възрастни.

Егоцентрични ли са единствените деца?

Стереотипът твърди така, но според психолозите егоцентризмът има общо повече с характера, отколкото с това дали имаш братя и сестри. Някои деца са с по-чувствителен, интензивен и реактивен характер. Чувстват по-дълбоко и реагират по-бурно. Когато са единствени деца, този темперамент често се приписва на това, че са разглезени, а не на това, че характерът им е такъв.

Статия в Scientific American също потвърждава, че да си единствено дете не те уврежда, докато порастваш, и че мнението на хората по този въпрос почива върху предразсъдъци.

Какви са плюсовете да си единствено дете?

Единствените деца обикновено имат по-силна връзка със своите родители, отчасти и защото получават пълното внимание и грижи на майката и бащата, които успяват да се фокусират изцяло емоционално и физически само върху тях.

Често единствените деца имат повече възможности да бъдат въвлечени в занимания извън къщи, защото за родителите те са по-достъпни финансово, ако отглеждат едно дете.

Тези, които растат без братя и сестри, също така често са доста креативни и стават по-разумни като възрастни, според психолозите. Те научават как да се защитават сами от най-ранна възраст и по-рядко разчитат другите да ги правят щастливи.

В крайна сметка децата, които растат без братя и сестри, също са част от семейна система. Това, което е важно за тях, е важно и за онези, които имат братя и сестри. Сред важните умения е да се научиш да споделяш с родителите, да се научиш как да правиш компромиси със семейните решения и правила и в крайна сметка да успееш да изградиш свои ясни граници.

 
 


Повече информация Виж всички