Истината, която много възрастни не искат да чуят
В културата ни учтивостта често се разбира като готовност да откликнеш на всеки, който поиска внимание, разговор или физическа близост.
Много от нас са израснали с убеждението, че трябва да бъдат мили на всяка цена - да не отказват, да не правят сцени и да не "преувеличават".
Децата, израстнали в подобна култура, от малки се учат, че чуждият комфорт е по-важен от собственото им усещане за сигурност.
Те порастват и се превръщат във възрастни, които трудно казват "не", които се чувстват виновни за собствените си граници, които поставят чуждите нужди пред собствената си безопасност.
Всичко започва от детството.
Стереотипните сцени, които всички сме виждали.
На семейно събиране детето не иска да целуне роднина, а родителят прошепва през зъби: "Не ме излагай."
На площадката друго дете бута твоето, а възрастен казва: "Айде, играйте си, не бъди такъв, нищо не е станало..."
В магазина непознат човек му щипва бузките. То се дърпа, а околните го гледат осъдително: "Какъв характер само!"
Детето казва на поредния роднина, че не иска да бъде прегръщано. Отговорът е: "Ей, ама е инат!"
То мълчи, стяга се, отдръпва се. Възрастният настоява. Околните се усмихват одобрително, защото това е начинът "да се научи на обноски".
В тези моменти децата научават нещо много конкретно: чуждият комфорт е по-важен от техните усещания.
Чуждите чувства са по-важни от техните. Има дискомфорт, който трябва да се търпи. А границите не са нещо категорично.
Кой всъщност е невъзпитан?
После идват определенията.
Детето, което не иска да говори с непознат, е невъзпитано.
Детето, което не дава прегръдка, е грубо.
Детето, което се дърпа, мълчи или казва "не", е проблемно.
А възрастният, който настоява, притиска и игнорира чуждото "не", просто е "любезен" и "добронамерен".
Детето обаче не мисли дали е възпитано. То мисли: "Не се чувствам добре."
И почти никой не пита защо възрастният не е уважил границите му.
Урокът за цял живот
Децата порастват. Те стават възрастните, които не могат да кажат "не" на началник, остават в отношения, които ги нараняват, замръзват в неудобни ситуации или се усмихват, когато искат да избягат. Понякога дори се връщат при хора, които ги нараняват.
Защото някога сме ги научили да бъдат "добри".
Урок за момичета: "Бъди мила"
"Бъди мила."; "Бъди учтива"; "Бъди покорна"; "Не прави сцени"; "Мълчи си".
Колко често се усмихвате от учтивост, докато вътрешно искате да избягате?
Колко често продължавате разговор само защото не искате да бъдете "груби"?
Колко жени днес плащат висока цена за това възпитание?
Всичко е започнало някога с едно дете, чието "не" не е било важно.
Дете, което постепенно се е научило да не вярва на себе си. Да мълчи и да понася — защото така е редно.
Малко психология
Психологията отдавна говори за нуждата от автономия.
Според Теорията на самоопределянето на психолозите Едуард Деси и Ричард Райън усещането за личен избор и контрол върху собственото поведение е базова човешка потребност, също толкова важна за психичното здраве, колкото сигурността и принадлежността.
Когато тази потребност се потиска, се повишават тревожността, несигурността и зависимото поведение.
С други думи - дете, което няма право на "не", губи усещането за вътрешна сигурност.
Малките деца имат естествен механизъм за самозащита. Те се отдръпват, мълчат, крият се, казват "остави ме".
"Лошото поведение" всъщноаст е здравословен инстинкт за самосъхранение.
Боли ли истината?
По-лесно е да възпиташ удобно дете, отколкото свободен човек.
Но обществото има нужда и от хора със самоуважение, които могат да поставят граници, а не от хора без глас.
Време да спрем да питаме: "Защо детето не е по-учтиво?" и да променим въпроса на: "Защо възрастният не чува "не"?"
Децата, които имат право да отказват, не стават груби - стават уверени.
Увереният човек, от своя страна, приема и уважава и чуждите граници. Тогава се заражда истинската учтивост, не чрез страх и подчинение, а чрез сигурност.
Затова най-добре възпитаното дете не е най-тихото. Най-добре възпитаното дете е детето, което отстоява границите и безопасността си.
Въпреки средата.
