Популярната легенда гласи, че интелигентността се наследява изцяло от майката, защото гените, отговорни за когнитивните функции, се намират в X-хромозомата. Малко е разочароващо, но това не е съвсем така. Истината, както често се случва в науката, е малко по-сложна, много по-интересна и значително по-справедлива спрямо двамата родители.
Митът за "майчиния ум" тръгва от факта, че в X-хромозомата наистина има концентрация на гени, свързани с развитието на мозъчните функции. Дълго време се цитираха и изследвания с мишки, при които генетичният материал от майката се натрупва предимно в мозъчната кора — центъра на аналитичното мислене и речта. Бащините гени подпомагат развитието на лимбичната система, която отговаря за емоциите, мотивацията и инстинктите.
Реалността при хората обаче е различна: съвременните генетични проучвания (като тези на Medical Research Council в Единбург) установяват, че въпреки лекия майчин превес при някои базови когнитивни показатели, децата унаследяват интелектуалния си потенциал от комбинация от гените на двамата си родители. Иначе казано, когнитивният капацитет е общ генетичен коктейл от двамата родители.
Ако си представяте, че съществува един-единствен "ген на умниците", грешите. Интелигентността е класически пример за полигенно свойство. определя се от хиляди микроскопични генетични вариации, всяка от които допринася с минимален процент. Науката оценява, че генетиката определя между 40% и 60% от общия интелектуален потенциал. Останалото зависи от средата: хранене, стимулиране в ранна детска възраст, сън, емоционална сигурност и образование.
Гените са безспорно важни, но не са всичко. Те са като план за къща - важни са, но мебелите и атмосферата (вашата среда, преживявания и навици ) я правят дом. Вашият профил на когнитивни способности не е само за това, което е кодирано в гените ви; той се оформя от всичко - от историите, които сте чували като дете, до това колко спите в момента.
Ако двама родители притежават високо ниво на интелект и успешни кариери, съвсем естествено е да очакват, че детето им ще наследи същия когнитивен потенциал. Статистиката и генетиката обаче показват, че вероятността да се роди гений (човек с IQ над 140-145 и изключителни творчески способности) е около 0,1%.
Обяснението е просто: природата поддържа биологичен баланс и стремеж към средните стойности на популацията. Детето на двама родители с екстремно високо IQ (например 140) най-често наследява надсреден интелект, но стойностите се изместват обратно към средното за хората (около 115-125). Шанс да ви се роди гений, разбира се, има, и той е напълно реален, но според съвременните психометрични модели, за да се говори за истински гений, само високият коефициент на интелигентност не е достатъчен. Нужна е комбинация от три независими фактора: освен надсреден интелект (способност за бързина на обработка на информация, памет и логика), са нужни още креативност - способност за генериране на оригинални идеи и решения, и мотивация - способност за дълготрайна концентрация и постоянство.
Гените задават диапазон от възможни резултати, средата определя къде в този диапазон ще се окаже индивидът. Интересни резултати от широкомащабно проучване, публикувано от генетика Анет Винкхаузен през 2010 г. доказват, че изключителният талант в специфични области е от 50% до 92% наследствен, като музиката и математиката са сред най-често наследяваните таланти. Следват спорта, писането и литературата, и изобразителните изкуства. Най-рядко се наследяват пространствените и практическите умения. Проучването сравнява еднояйчни и разнояйчни близнаци, за да разграничи кои способности се дължат на вродения генетичен код и кои — на средата.
Способността да запаметяваме суха фактология, думи и енциклопедични данни имат изключително ниска унаследяемост. Тя зависи почти изцяло от повторението, техниката на учене и интереса на конкретния човек. Докато темпераментът (екстровертност, тревожност) има определен генетичен базов тон (около 30-40%), специфичните умения за ситуационна емпатия, дипломатичност и преговори, както и изграждането на дълбоки социални връзки, се определят предимно от семейния модел, възпитанието, социалния опит, културната среда и изобщо не зависят от гените. Същото важи за волята, дисциплината, способността да преодоляваме трудности.
Така че, следващия път, когато видите някой да се справя отлично с тест за когнитивни способности или да подрежда пъзел, сякаш е нищо, не си мислете просто: "Той е умен". Това е смесица от неврогенетика в действие, преживявания през целия живот и среда, които са оформили профила на когнитивните им способности. Всички имаме потенциала да растем, да учим и да блестим по свой собствен начин, дори да не сме родени гении.
