На 19 ноември отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца – един от най-сериозните проблеми днес заради широкото му разпространение и тежките последици върху детското развитие и развитието на обществото като цяло. Безспорно право на всяко дете е да израсне в спокойна и здравословна среда без насилие.
Насилието над деца съществува във всички обществени групи, независимо от етническа принадлежност, социален статус, религия.
Децата, преживяли насилие, са в по-голям риск от деструктивно поведение
Насилието има за резултат сериозни последици и загуби за обществото, като за децата, преживели насилие, е много по-вероятно да имат рисково поведение в бъдеще. Ако едно дете е било изложено на повече от 4 неблагоприятни преживявания в детството си, то за него 2 пъти нараства рискът от сърдечни заболявания, 4 пъти – от употреба на алкохол по рисков начин, 6 пъти по-често е възможно да има нежелана бременност в тийнейджърските си години, 6 пъти по-често пропушва, 20 пъти по-често може да извърши престъпление и да попадне в затвора и 49 пъти e по-вероятно да направи опит за самоубийство.
Според данните 95% от децата – насилници са били обект на насилие, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни вещества също са малтретирани, 95% от проституиращите в детството са били сексуално насилвани, а 78% от настанените в затвора са преживявали в детството си някаква форма на насилие. Тази статистика потвърждава извода, че насилието поражда насилие. Преживяното насилие в детството влияе на поведението на човека по-късно.
Икономически загуби за света
Според статистиката около 1 милиард деца по света годишно стават жертва на някаква форма на насилие – физическо, сексуално или емоционално.
В световен мащаб икономическите загуби от последиците, следствие насилието над децата, се изчисляват на 3 до 8% от световния брутен вътрешен продукт.
Пандемията влоши ситуацията
Продължителната изолация по време на Covid-пандемията, заедно с икономическите последици за отделните семейства, са довели до повишен брой случаи на домашно насилие сред децата в България според доклад на Eurochild, публикуван през 2020 година.
Мерките за овладяване на вируса, в комбинация с икономическите затруднения и стреса в семейната среда, задълбочиха опасността децата в риск да станат свидетели или жертви на физическо, психическо или сексуално насилие.
Пренасянето на живота на децата онлайн ги направи по-уязвими на кибер тормоз и други заплахи.
Родителите – с ключова роля
Важно е родителите да знаят, че ангажиментите за здравето и бита на детето са само част от грижата за него. Нужно е да има общуване в семейството и детето спокойно да споделя, защото формите на насилие не са само физически, а и психически, сексуални, емоционални. Детето възпроизвежда семейния модел и ако у дома има насилие, то също ще насилва.
„Шамаросването“ на децата все още е широко разпространена практика във възпитанието у нас, която има негативни последици за психиката и социалното поведение на детето в бъдеще.
„Телесното наказание обърква детето и то губи уважение към себе си и околните“, казва психоаналитикът Весела Банова. “Системната употреба на телесно наказание води до чувство на унижение, което практиката показва, че не води до нищо добро. Най-честата реакция, която системното унижение предизвиква, е отмъщението“, коментира тя.
Национална мрежа за децата от години се застъпва и за забрана на телесното наказание на децата в Проекта за Националната стратегия за детето и семейството 2019-2030 г.
„Ако се постигне забрана на телесното наказание в българското законодателство, това означава, че като общество сме повярвали искрено, че детето заслужава не по-малко уважение от възрастния, че колкото и малко да е то, тялото му е лично и неприкосновено. Тогава децата ще се формират в духа на забрана на телесното наказание и когато станат родители за тях ще бъде напълно естествено да не го използват“, коментира Весела Банова.
У нас – липсва обща картина и превенция
В България няма единни данни за случаите на насилие над деца (включително тормоз, експлоатация и неглижиране). Те се събират от различни институции и по различни критерии. Липсва обща картина, която да даде реална представа за случващото се и за пълния мащаб на проблема.
По данни на Агенцията за закрила на детето 80% от докладваните случаи на насилие в България се случват в дома на децата, а според проучване на БАН всеки 5-ти ученик у нас е жертва на тормоз. Проучванията показват също, че много случаи на насилие остават скрити.
Един от най-големите системни проблеми у нас е липсата на превенция на насилието и навременна реакция на отговорните институции. Липсва също комплексна подкрепа на семействата в риск, в които децата са потенциално застрашени от насилие.
„Една от мерките е настаняване на децата в кризисни центрове. Често обаче помощ се търси късно или въобще не се търси. Когато едно дете е настанено в кризисен център и е тормозено с години, може да се каже, че то е „психически и физически разчленено“. Специалистите имат тежката задача да съберат тези парчета и да се опитат да помогнат на едно човешко същество, което е преживяло много и е загубило опората от най-близките си. Част от децата имат толкова дълбоки травми, че са загубили представа кое е правилно и кое не. Работата на специалистите с тези деца не е лека, защото в тях има гняв, срам, обвинения, агресия и всичко е толкова интензивно, че специалистът трябва да положи не само усилия, но и да има много знания, за да се справи. Понякога успява, но понякога не“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.
Какви мерки могат да бъдат предприети за превенция
„Най-важното е да има обединени усилия по темата за насилието и всички да работят на ниво превенция – при първия възможен случай да се предприемат мерки, за да не се стига до това едно дете да бъде насилвано с години и тогава да попадне в кризисен център. Трябват много кампании, обучения на родители, на специалисти, на общественици. Когато насилието е вече факт, то е по-скъпо за държавата и по-травмиращо за всички, но най-тежко е за детето“, добавя Георги Богданов.
През тази година Национална мрежа за децата се присъедини към становище на Глобалното партньорство за прекратяване на насилието над деца и за приемане на шест ключови мерки за превенция на насилието:
На платформата endviolence.bg ще откриете повече информация по темата, ще намерите много ресурси – статистики, доклади, инициативи, както и съвети и анализи от експерти.
Платформата беше създадена през 2018 г. като част от мащабно обединение срещу насилието над деца – „Детство без насилие“ с координатор Национална мрежа за децата. Граждански организации и eксперти, работещи от години за предотвратяване насилието над деца и неговите последици, се обединиха за общи действия, провокирани от липсата на напредък в държавните политики и практики, липсата на споделено разбиране в обществото и задълбочаването на проблема през последните години.
Припомняме и номера на националната телефонна линия за деца 116111, на която може да се подават сигнали за деца в риск.
*Текстът е публикуван на сайта на Национална мрежа за децата.
Mamamia.bg дава платформа за мнението на Национална мрежа за децата не само в качеството на медиен партньор на организацията, а и защото това е най-голямото българско обединение на граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 63 хиляди семейства годишно получават подкрепа от над 140 организации и над 10 хиляди професионалисти.
Вижте още:
