Апатията като начин на съществуване
За какво следва да говори, мисли и действа една жена?
Това изобщо не е въпрос, защото една жена може и трябва да се интересува, да познава, обсъжда и върши колкото си иска и каквито прецени неща.
Преди дни обаче, когато изразих радостта си от това, че "Къщата с ягодите" е украсена за Коледа, една съседка ме стресна.
"Какво те интересува? Нито е твоя, нито е в нашия район, нито ти помага по някакъв начин...", ми заяви тя.
И аз, разбира се, се запитах - какво ме интересува? Може би аз съм погрешно сглобена, защото винаги съм се вълнувала от всякакви разнообразни процеси, модели и явления?
Да се интересуваш е акт на свобода
Още в древните общества на Рим, Гърция и Месопотамия се зараждат първите писани кодекси за "подходящо поведение".
Ранните форми на етикет възникват със Средновековието - те включват не само как да употребяваме 16 вида вилици и 26 вида чаши, а и какво да обличаме, каква да е прическата, за какво да говорим. Всичко в името на доброто ни представяне в обществото.
Стандартите за поведение в обществото са културна конструкция, създадена бавно, напластявана през вековете и променяна според интереси, властови структури и представи за ред.
През по-голямата част от времето жените са били поставени в ролята на слушателки - свидетелки на разговора, но не и участнички в него.
От тях се е очаквало да говорят "кротко", "внимателно" и "за подходящи неща": за дома, за децата, за времето, за роклите. За всичко онова, което не нарушава ничие спокойствие и не предизвиква ничия власт.
Изследванията за общуването показват, че хората са силно повлияни от социални норми — това означава, че при разговор те често се съобразяват с това, какво се очаква да бъде учтиво, прилично, приемливо.
Теорията "Face negotiation" например описва как при общуване хората се стремят да "запазят лицето си", социалния и лично-психологическия си образ, като избягват теми, които могат да предизвикат конфликт, неудобство или заплаха за социалния статус.
Теорията е създадена от Стела Тинг-Туми през 1988 г. и се използва за обяснение на ритуали на езикова учтивост, извинителни актове, ситуации на неудобство, поведение, свързано с искане и конфликтни взаимодействия.
Всеки социален акт, дори споделената радост от къща с коледна украса, е и акт на управление на социалния образ.
Всеки разговор е много повече от конкретната тема, която обсъждаме - той е сцена, на която демонстрираме себе си и показаме отношение и уважение към другия.
Жената "не бива да си пъха носа в чужди работи", трябва да се занимава само с необходимото, с практичното, със своето.
Постепенно свиква да не се вълнува, да не пита, да не наблюдава, да не се впечатлява, да не се интересува...
Истински живи и свободни обаче са точно онези хора - независимо дали са мъже, жени или други, които си позволяват да се интересуват. Не само защото "знанието е сила", защото то е необходимост. Дори да изглежда нетактично или неучтиво.
"Опасни" и "безопасни теми"
Всяко добре възпитано момиче трябва да може да говори за времето, казваше майка ми някога. "Днес е слънчево", "Утре ще вали, колко неприятно!", "Ще вали, но все пак дъждът ще е топъл..." - привидно абсолютно безсмислен разговор, който не води никъде.
Може би затова мразех тази идея и никога не се включвах в такива "женски" обсъждания.
С годините темата за времето обаче минава към "опасните" теми - много често и естествено разговорът отива към климатичните промени, "зелените" политики, природата и околната среда, а това са все теми, неподходящи за обсъждане в публичен разговор.
Според общоприетото мнение, пътуванията и разказите за тях са безопасни теми - защото касаят далечни места, чужди култури и като цяло хубави преживявания.
Оказва се обаче, че не е съвсем така, защото дори такъв разговор може да се превърне в основа за социален конфликт - някои хора могат да си позволят месец на Хаваите, други едва успяват да стигнат до плажовете на Гърция за няколко дни.
Скоро една приятелка, получила като подарък за рожден ден пътуване до Тайланд, предизвика върху себе си всичката омраза на колежките си, дори я бяха оставили да обядва съвсем сама цяла седмица...
Така че, не, ако отивате далеч и прекарвате добре - запазете си разказа за изживяването, дори да ви се струва "възпитано" да разкажете.
Храна, хобита, мода, музика, литература - това са все уж "безопасни" теми, които лесно могат да се превърнат в опасна експлозия от скрити емоции.
Нещата, които със сигурност не се обсъждат в общ публичен разговор, са парите, политиката, религията, секса, болестите. Всичко, което може да бъде наистина от значение и наистина да ни засяга.
Всичко, разбира се, опира до баланса
Понякога е трудно да намерим необходимата и безопасна "златна среда", особено когато става въпрос за процеси в обществото, за начина, по който живеем тук и сега, за възможното и невъзможно бъдеще.
Политиката е онова досадно нещо, на което ако не обръщаме внимание, то превръща живота ни в безкраен низ от борби за оцеляване.
Всичко може да е политика - децата, здравето, цените в магазина, безопасността, липсата на отговорност по пътищата, правосъдието...
Тези теми еднакво касаят и жени, и мъже, въпреки историческите наслагвания. Всъщност, дори може би повече жените - защото предимно те се занимават с децата, магазините, покупките, безопасността и евентуалното бъдеще.
Може би затова от тях стават добри политици:
Тишината винаги обслужва някого, казват хората, на които не им пука особено дали ще ги помислят за "неучтиви" . Почти никога не печели този, който мълчи. Независимо дали е от учтивост, от страх или просто защото не намира причина да говори.
А какво печеля аз, когато споделям, че се радвам на украсена къща? Защо ме интересува?
Вероятно все пак съм сглобена погрешно, защото не печеля, а и не точно печалбата ми е важна.
Това не е от моделите на поведение, които носят успех в обществото, нито признание или уважение. Но бих се радвала да сме повече.
