Как разбрах, че съм бременна – истински и забавни истории

| от MamaMia |

Може би знаете, а може би не, но във фейсбук страницата на Mama Mia тече игра “Как разбрах, че съм бременна”! Наградите са разкошни комплекти козметика, осигурени от Dove, а от участниците не се иска друго, освен да разкажат своята история за това как са разбрали, че очакват дете.

Понякога това знание или по-скоро усещане идва много преди двете черти на теста за бременност и както ще се убедите от разказите на участниците в играта, може да доведе до много и комични ситуации.

Ето и част от коментарите* в играта ни, а ако искате да се включите и вие в нея, то можете да го направите от тук.

Desislava Mileva
Не бяхме правили опити за бебе – явно е трябвало да се случи. След отрицателен тест за бременност, реших, че съм болна, но все пак отидох и на гинеколог. Мъкнех всички изследвания, рецепти и т.н., които съм правила през годините, бях убедена, че ще ми изпишат лекарства за регулиране на цикъла. Да, ама не… бях бременна 😁

Валя Рушанова
И така, аз съм на 30 години и съм стерилна. Диагноза, потвърдена от двама лекари. Диагноза, която сериозно побърква мен и не означава нищо за мъжа ми. Той е твърдо убеден, че ще имаме деца – по един или друг начин.

След месеци изследвания, манипулации, напразни надежди, овулации, температури, календари, почвам тихичко да се предавам. Не искам повече да се експериментира с мен. Искам просто да обичам и да се грижа. Подемам леки, обходни маньоври – към съпруга ми и към близките ни – за осиновяване на 1, 2 , а защо не и 3 деца. Получавам объркани усмивки и временно успокоение, че е твърде рано, че нещата ще се подредят, че сме млади, че ще ни помогнат всякакви алтернативни методи. То не беше хомеопатия, промивки с магданоз, Петър Димков, кални бани, автосугестия, методът „Силва“, позитивно мислене, медитация, визуализация/ с цялото пътешествие на яйцеклетката и приключенията на сперматозоидите/. Ако можех онлайн да защитя докторска степен по полова система и оплождане, най-вероятно щях да го направя.

Строга програма за всеки ден, включваща горните „алтернативни методи“, която ме направи добродушна, отнесена, милозлива и ортодоксална християнка, повече отколкото предполага социалистическото ми възпитание. Междувременно цялата рода/ и моята, и на мъжа ми – а те са от македонско и са много – както на брой, така и на непоклатими убеждения/ е ангажирана с проблема и най-вече с неговото решаване чрез съвети.

Докато един ден случайно, ей така между другото, се озовавам при лекар, който отказва да приеме, че нищо не може да се направи. И прави всичко – изследвания в точния момент и процедури – пак в точния момент. Аз, разбира се, се държа абсолютно пасивно – нямам никаква вяра нито в чудеса, нито в способността, потенциала и капацитета на българските лекари. Някак си чакам лошото да премине, като междувременно правя каквото е нужно и каквото искат от мен.

Една сутрин, с учудване и плаха надежда разбирам, че месечното ми разочарование, е закъсняло. А то винаги /от 13-тата ми година, та и досега/ е било дисциплинирано – винаги навреме. Тази липса на точност едновременно ме уплаши, но и вдъхнови. Споделям с мъжа ми, който призовава към сдържаност. Все пак закъснението е само няколко часа.
Няколко часа по-късно /2-3, не повече/ сме на родов обяд в дома на близки роднини. Присъстват братята на мъжа ми, двете им жени, свекър ми и свекърва ми. Да не забравя да спомена, че обядът е в присъствието на тримата ми племенници – две бебета и младеж на 7 години, като действието се развива в апартамент с площ 80 кв.

Влизаме, аз се събувам, мъжът ми е на входната врата и заявява, че сме в „очакване“. От сдържаността няма и следа. Реакцията е зашеметяваща и мигновена. Най-голямата от етървите /съпругите на тримата братя, между които и аз/ дава разпореждане към по-малък брат /не моя съпруг и не нейния/ до 2 минути да е купил тест за бременност. Аз още не съм се събула, а той вече се връща. Носи голяма кутия и обяснява, че този тест е най-качествения в аптеката. Аз продължавам да се събувам /нали ви казах, че съм станала ленива, пасивна и пр./ Всички търсят съд за течността, която трябва да отделя /урината, б.авт./, за да направя теста. В апартамента цари хаос. Всички задават въпроси къде има такъв съд и какъв трябва да е той. Само децата мълчат и не могат да разберат причината за суматохата.

Най-накрая се появява практично решение – носят ми буркан за компот. Аз тихичко възразявам, че е твърде голям. Всички вкупом ме убеждават, че за този вид тест и за очаквания резултат е все тая дали ще ползваме купичка, буркан, кутия или кофа. Придружават ме до тоалетната и чинно затварят вратата. Почвам да правя теста. Знаете, че отнема известно /не много/ време. А отвън – „Става ли?, Става ли?“, “ Какво става“, „А бе, не можеш ли по-бързо“, „Трябваше да вземеш друг тест, те тия скъпите сигурно са по-бавни“, „Оставете я на спокойствие“, „Мамо, на леля лошо ли ѝ е ?“.

И после, аз отворих вратата на тоалетната и, преди да са видяли двете чертички на теста, всички те разбраха. Беше въодушевяващ момент – не само защото узнах, че ще ставам майка /както се разбра впоследствие – с близнаци/, а и защото, държейки в една ръка тест за бременност, а в другата ръка – буркан за компоти с урина, бях прегръщана и целувана с най-чистата радост, която някога съм усещала.

Desislava Cholakova
След 5 месеца неуспешни опити, ми откриха микро аденом на хипофизата. Ендокринолога ми ме изпрати в Ендокринологията на Майчин дом, за пълни изследвания. Там, както и тя, преди това, ми обясниха, че няма да забременея, докато не ми спадне пролактина. Също там при задължиятелния преглед от гинеколог „светило“ видя нещо, което той нарече киста, след като му обясних, че ми закъснява 10 ден. Той ми се накара, че няма как да стане. Е, тази киста се оказа, малка сладка госпожица. Виждайки двете черти, първоначално се зарадвах, но след това се изпалаших, че не е наред нещо“ нали имам киста“ . Записах си час при моята лекарка и ми потвърди бременост. Разплаках се от щастие. Няма такава радост😊

Ivan Vaklin
Аз мога да не съм майка, но пък съм един щастлив баща с две прекрасни дъщери и една прекрасна съпруга, която много обичам. Разбрах, че ще ставам баща по един и същи начин. Прибирах се от работа, както всеки ден и жена ми седнала на дивана в хола и мълчи. Питам я: „Какво става?“ Тя ми отговаря: „Най-голямото щастие на света!!! 😇 Ще ставаме родители“ А след това като разбрах, че и едното, и другото са момичета, още повече се зарадвах. Всеки баща си мечтае да си има момиченце. Първото прилича на мен, а второто на жена ми. И двете деца са планирани, и сполучливи от първия път. Обичам ВИ!

*Позволили сме си да коригираме единствено част от правописните и пунктуационни грешки в коментарите в името на комфорта на четящите ги, не сме ги съкращавали или променяли по смисъл.

 
 


Повече информация Виж всички