Може много да се спори коя е доминиращата съвременна дрога: технологиите или сладкото. Но и в двата случая най-уязвими и беззащитни пред пристрастяващата сила и на двете са децата. И докато технологиите все някак могат да бъдат държани под контрол от страна на родителите, то със сладкото проблемът е много по-сериозен: от всеки магазин, щанд, от всяка реклама, с всеки гост – бонбоните, шоколадите и всевъзможните десерти нахлуват в домовете и попадат в ръцете на децата.
Отделно сладкото се консумира практически на всеки детски или семеен празник и дори на всяко събиране с приятели. Нормалният възрастен би получил диабет, ако изяде накуп и половината от сладките неща, които могат да попаднат в ръцете на децата всеки ден. При липса на контрол, резултатите са ясни: затлъстяване и лошо здраве – два все по-често срещани проблема при малките.
Затова отговорните майка и баща трябва да знаят, че е напълно нормално – и дори е наложително – да вкарат в нормални граници консумацията на сладко, при това без да се превръщат в „лошите родители“ в очите на децата.
Какво причинява сладкото на мозъка
Според авторите в родителския сайт Motherly има позитивен и негативен (забранителен) подход, когато се опитваме да ограничим консумацията на сладко при децата. Съответно позитивният подход дава много по-добри резултати, отколкото забранителния и е свързан с това да оставяте децата да получават по нещо сладко от време на време, но в никакъв случай не постоянно и не когато те си поискат. Не бива да допускате „борба за надмощие“ в семейството, когато става дума за сладки неща – от това никой няма да полза. Вместо това можете да насърчите децата да ядат по-малко сладки неща със някои позитивни действия и изрази. Ето какви:
Подчертайте специалния статут на сладкото: „Забавно е да ядеш лакомства по празници и на рожденни дни, но те не са за всеки ден“
Използвайки подобни изрази вие показвате, че сладкото може и да е забавно и акцентирате върху неговия специален статут: то е подходящо за важни и тържествени моменти, а в ежедневието ни е необходима храна, която да ни кара да се чувстваме здрави. Вариант е и изразът: „Мисля, че лакомствата са по-специални, когато не ги ядем всеки ден“. Така обясняваме, че празниците са по-вълнуващи, когато имаме сладки неща – а това е необикновено. Добре е детето да разбере, че сладките неща са свързани с традициите и ни карат да се чувстваме по магически начин, но магията изчезва, ако се използва всеки ден. Както няма да е забавно, ако имаме Коледно дърво или маски за Хелоуин през цялата година, така и лакомствата не са забавни, ако можем да ядем от тях постоянно. Впрочем и самите възрастни е необходимо да си припомнят този подход към сладкото – все пак и голяма част от възрастните прекаляват с ежедневната му безконтролна консумация.
Дайте личен пример: „Когато ям плодове и зеленчуци, аз се чувствам много по-добре“
Вместо да слагате акцента на това защо захарта е лоша, се опитайте да насочите вниманието на децата върху това защо е важно да се яде здравословно. Може да дадете личен пример и да обясните, че яденето на моркови прави очите ни силни, че яденето на портокали ни дава витамини и помага срещу настинка, че яденето на зеле ще осигури много енергия за игра.
Позволете на детето да има избор между полезни храни: „Какъв плод искаш да купим от магазина?“
Добър ефект имат и предложения като: „Какви зеленчуци ти се ядат днес?“, „Искаш ли ти да избереш плодовете и зеленчуците за обед?“. Много е важно да задържите вниманието на детето върху забавната страна на здравословното хранене. Дайте му няколко варианта за избор на плод или зеленчук и го оставете само да реши.
Направете храната забавна: „Хайде да направим дъга в чинията!“
Ако децата са под 6 години, за тях е много важно да се забавляват, когато се хранят. Можете да ги насърчите да подреждат плодовете и зеленчуците по цветове. Също така можете да напишете списък с цветовете, всеки с различен цвят молив и да помолите детето да намира в магазина продуктите в съответния цвят.
Нека детето си избере само десерта, но да е веднъж дневно: „Можеш да имаш лакомство след вечеря, но за обед / за закуска сладкото не е вариант“.
Все пак децата трябва да са наясно, че може да получават лакомства от време на време и да се наслаждават на тях. Не ги лишавайте напълно от десерти, за да не ги насочите неволно към все повече сладки изкушения. Вместо да казвате „сладкото е лошо за нервите“ или „бонбоните развалят зъбите“, просто покажете, че сте съгласни те да се консумират от време на време. Например само в петък, само на празници, веднъж дневно. Когато поставяте граници, ще намалите и постоянните врънкания на децата за бонбони и шоколади.
Посочете на детето, че сладкото не е полезно, без да го поучавате: „Забелязах че не спиш добре, когато ядеш сладко след вечеря. Нека да преместим лакомството за друг час през деня“
Можете да обясните какви са ефектите на сладкото, без да го демонизирате и описвате със съвсем черни краски. Понякога, когато представяме сладките неща като напълно лоши, просто бутаме децата към тях. Но ако се придържате към фактите и обясните, че от сладкото се спи лошо, че концентрацията страда и че не е добре да се яде вечер, то ще разбере.
Не се огъвайте пред молби и тръшкания: „Разбрах вече, че искаш сладко. Сега не може обаче. И е нормално да си разочарован“.
Да разбирате, че детето е разочаровано, не означава, че ще отстъпите от своите принципи, че децата не бива да ядат каквото си поискат, когато си поискат. Добре е да се знае също, че понякога децата не искат толкова много вафла или шоколад, колкото искат внимание. За тях е много по-важно това, че разбирате как се чувстват, отколкото това да получат сладкото.
Представете и други варианти за десерт: „Нека да помислим за здравословно лакомство, което да купим от магазина“
Насочете детето към това да мисли за нещо, което обича, но не е задължително шоколад/бонбони. Може да е някакъв необичаен плод, здравословен десерт от био щанда, който обикновено не купувате, ядки. Нека играта да бъде насочена към това децата да се научат да избират сладки неща, без в тях да има допълнително захар.
Нека децата участват в приготвянето на сладките домашни неща: „Хайде заедно да направим кекса“
Децата могат да слагат продукти в съда, в който ще се меси тестото за кекса, да изрязват с формички домашните бисквити от тестото, да слагат крем върху тортата или да нареждат бисквитите в кутия. Във всички случаи е добре да покажете на детето, че домашните сладки са много по-добри от купешките и че не се правят лесно, а и отнемат време, но са много по-полезни. Когато то види усилието зад производството на сладките неща, ще има по-отговорно отношение и към консумацията им.
