Какво причинява сладкото на мозъка

| от MamaMia |

Всички обичаме сладко. Но и всички знаем добре, че прекалено голямото количество захар води до наднормено тегло, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и развалени зъби. Не трябва да се прекалява с бонбоните, сладоледа, бисквитите, безалкохолните, захарта в чая, кафето и зърнената закуска… Но е трудно.

Изглежда, че мозъците ни са създадени, за да желаят захарта и всички сладки храни.

В статия за Live Science неврологът Ейми Райкелт описва резултатите от своето проучване как модерната диета, пълна със сладки изкушения, променя действието на мозъка. Тя обяснява, че целта й е била да разбере как онова, което ядем, променя поведението ни и дали промените в мозъка в следствие на храната, могат да бъдат смекчени от други фактори, например промяна в навиците.

Нашето тяло разчита на захарта, за да функционира – по-точно на глюкозата. Думата „глюкоза“ идва от старогръцката дума glukos, което значи сладък. Глюкозата подхранва клетките, които изграждат нашето тяло – включително мозъчните клетки (невроните). Храните, богати на захари, са прекрасен източник на енергия, така че хората сме развили вкусовите си рецептори по начин, който намира сладкия вкус за приятен. Горчивият, кисел или твърде солен вкус на храната пък алармира, че слагаме в устата си нещо неузряло, отровно или развалено, което може да е опасно.

Именно за да осигурим своето съществуване като вид, мозъчната ни система ни кара да харесваме сладкото, защото то е голям източник на енергия и захранва телата ни.

Когато ядем сладко, нашият мозък задейства усещането за възнаграждение – активира се мезолимбичната допаминова система. Допаминът е невротрансмитер и хормон в мозъка, който се освобождава от невроните и може да ни сигнализира, че дадено събитие е позитивно.

Когато системата за възнагражение (допаминовата система) изгаря енергия, това подсилва нашето поведение. Именно затова и сме по-склонни да направим същите действия отново, така че да си набавим още от същото. С една дума: допаминовите „удари“, получени от консумацията на захар, ни карат да предприемаме такова поведение, че да си доставим отново сладка храна.

Средата, в която живеем днес, изобилства от сладко.

Вече не ни се налага повече да търсим захар – тя е навсякъде около нас. Но за съжаление нашият мозък продължава да функционира точно, както и този на нашите прародители – да харесва сладкото и да се стреми на всяка цена да го набави. Но какво става с мозъка, когато прекалим със сладкото – както се случва все по-често и на все повече хора по света?

Мозъците ни са създадени така, че постоянно се ремоделират, прекрояват и пренаписват себе си в процес, който е наречен невропластичност. Подобно „пренаписване“ може да се случи, а и се случва, и в системата на възнагражение – допаминовата система.

Многократното активиране на усещането за възнаграждение чрез наркотици, лекарства или чрез консумация на голямо количество сладки храни кара мозъка да се адаптира към честите стимулации, което води до повишена толерантност.

В случая със сладките храни, това означава, че ни се налага да ядем повече, за да почувстваме усещането за възнаграждение – класическа особеност на пристрастяването.

Пристрастяването към храната е противоречив въпрос и територия на спор между учени и клинични работници. Макар че е вярно, че можеш да станеш физически зависим от различни лекарства, е спорно дали можеш да се пристрастиш към самата храна, от която така или иначе се нуждаеш, за да задоволиш базисното си оцеляване.

Но отделно от естествената нужда от храна, която да захранва телата ни, много хора изпитват неистово желание за храна, когато са стресирани, гладни или просто ако зърнат нещо сладко на витрината.

За да устоим на глада, трябва да попречим на естествената си реакция да се нагълтаме с вкусни храни. Цяла мрежа от инхибиторни неврони в мозъка играе много важна роля за контролирането на нашето поведение.

Тези неврони са концентрирани в префронталния кортекс – ключово място в мозъка, свързано с вземането на решения, с контрола над импулсите и с отлагането на удоволствията. Инхибиторните неврони служат като един вид спирачки за мозъка и изпускат аминокиселината GABA (Gamma – aminobutyric acid), свързана със спокойствието и умствената концентрация.

Но изследванията при плъхове показват, че поемането на голямо количество сладко, може да промени инхибиторните неврони. Следователно подобни плъхове по-трудно контролират поведението си и по-трудно вземат решения.

Това доказва, че онова, с което се храним, може да повлияе на нашата способност да устояваме на изкушенията и подчетава защо промените в храненето са толкова трудни за хората.

В едно скорошно изследване, различни хора са помолени да преценят в каква степен им се иска да поемат висококалориини храни, като снаксове и десерти, когато се почувстват гладни. Техните резултати са съпоставени с обичайния им начин на хранене. Резултатът е, че хората които редовно поемат високоенергийни сладки храни, посягат именно първо към тях, когато усетят, че са гладни.

Това означава, че редовното хранене със сладко повишава желанието за още от него, което създава един порочен кръг на желание.

Още една част от мозъка е засегната от високо енергийните и сладки храни и това е хипокампа (известен и като Амонов рог) – това е важен център, свързан с паметта, мотивацията и спомените.

Изследванията показват, че плъховете на диета с високо съдържание на захар, по-трудно помнят дали преди това са виждали предмети на определени места.

Промените в хипокампа, предизвикани от захарта, са свързани с намаляване на новосъздадеите неврони, които са жизненоважни за запомнянето и са свързани с увеличаване на химикалите отговарящи за възпаленията и инфекциите.

Добрата новина обаче е, че можем да предпазим мозъка си от захарта.

Според Световната здравна организация е добре да намалим приема на захар до 5 процента от всички приети калории на ден – което се равнява на 25 грама (шест чаени лъжички).

Предвид това, че средният възрастен в развитите държави приема средно по 20 чаени лъжички (85 грама) захар на ден, явно целта на СЗО е повече от амбициозна.

И все пак е важно да се знае, че способността за „пренаписване“ – невропластичността на мозъка, ни позволява да възстановим неговата дейност чрез намаляването на захарта насила, а физическите упражнения могат да засилят този процес. Храните, богати на омега-3 мазнини (риба, ядки, смена) също така защитават невроните и могат да засилят производството на веществата, необходими за образуването на нови неврони.

Може и да не е лесно човек да спре да яде шоколади и бисквити или да пие кафето със захар, но едно е сигурно: мозъкът ще ви благодари за подобни промени.

Първата стъпка е най-трудна, но след това ще ви става все по-лесно и по-лесно.

 
 


Повече информация Виж всички