Как да имаме по-добра връзка с децата си? Говорят психолозите.

| от Валерия Рачева |

Разбира се, целта на всяко семейство е да отгледа щастливи и добре приспособими деца. Има хиляди книги с информация за успешното израстване на децата, а експертите в съответните области се стремят да предоставят на родителите най-актуални съвети за здравето, храненето, развитието на детето, образованието или родителството. Но една проста истина често се пренебрегва:

От раждането до зрялата възраст децата се нуждаят най-много от времето и вниманието на родителите си. Понякога обаче родителите стават толкова нетърпеливи да направят „успешно“ дете, че пренебрегват значението на прекараното време в лично взаимодействие с детето или децата си.

Все по-често към мен се обръщат родители, които ми казват: „Той не ме слуша“ „Тя се затваря в стаята си“, „Не знаем как да говорим с децата си“ или „Ние сме в постоянна война.“

Като цяло, рецепта за добри взаимоотношения няма, но има няколко „похвата“, които могат със сигурност да подобрят отношенията ви с децата, да направят общуването по-приятно и да им помогнат да разберат, че мама и татко не само забраняват и позволяват, те разбират и подкрепят, могат да изслушват и да дават съвети.

Ето няколко важни стъпки как да постигнете общуване с разбиране с вашите деца:

Осигурете си повече време заедно. Това е времето, което прекарвате заедно с детето, ангажирани изцяло с една дейност – без телевизия, без телефони и таблети. Значението на това време е многообхватно:

✓ Детето се чувства важно и обичано
✓ Той или тя има възможност да моделира поведението на родителя
✓ Родителят може да наблюдава и да научава за силните и слабите страни на детето, за да ги насочи по-добре
✓ Детето има шанс да изрази своите мисли и чувства
✓ Родителят и детето развиват по-силна връзка

Семейството е мястото, където децата научават за този свят и придобиват способности да използват своите сетива, да кажат първите думи и да направят първата крачка. Там те изграждат и своята ценностна система, възприятие, инстинкти и разбиране за света. Прекарвайки пълноценно времето с родителите си, децата повишават самочувствието си и се чувстват спокойни, докато са изправени пред трудни за тях ситуации. Това самочувствие и чувство за сигурност ще им позволят да се изправят пред света.

1. Приемайте чувствата на децата си

Често срещано погрешно схващане е, че приемането на всички чувства означава приемане на всички действия, произтичащи от тези чувства, което води до непочтено и неуважително или разглезено дете. Чувствата не са нито правилни, нито погрешни. Те просто са това, което са. Чувстваме това, което чувстваме. Това, което правим с тези чувства обаче, е изключително важно и това е голяма част от емоционалната интелигентност. Не става въпрос само за разбиране и приемане на чувства, но и за това да се научат децата как по подходящ начин да реагират, когато се чувстват по този начин.
Когато не приемаме чувствата на децата, ние можем дори да ги караме да се чувстват разочаровани или дори, че има нещо нередно с начина, по който се чувстват. Това почти със сигурност води до по-негативно поведение и вероятно до по-негативна самооценка.

Приемането на чувствата и ограничаването на поведението учи, че емоциите са нормални, но че имаме отговорността да се държим добре.

2. Изградете модел на общуване с децата си Това ще ви помогне много в моментите, когато детето изпитва много силни емоции.

Използвайте повече фрази, а не въпроси, например вместо да казвате „Ти ли счупи чашата?“, кажете: „Я, чашата е счупена. Хайде да изметем, за да не се нарани някой“. Когато искате да разберете нещо, се въздържайте от въпроси. Заменете „трябва” и „длъжен си” с „бих направил” и „според мен”.

Обикновено въпросите провокират у детето негативна защитна реакция. Пробвайте няколко дни да общувате, без да му задавате въпроси и ще видите, че отношенията ви ще станат по топли, детето ще се чувства по-спокойно и по-готово да споделя и говори с вас.

Когато задавате въпроси за това какво е правило детето ви, не се ограничавайте до такива с отговор „Да/Не“,например „Хубаво ли беше в училище?“ – този въпрос не предполага започване на разговор и споделяне. Пробвайте с отворени въпроси като „Какво правихте днес в училище?“.

Не използвайте думите, за да създадете бариера. Използвайте ги, за да общувате с тях.

3. Награди или наказания?!

Всъщност, нито едно от двете. Важно е децата да понасят естествените последствия от поведението си. Има родители, които пазят децата си от всички естествени последици. За съжаление, това не показва на децата какво стои зад правилата. Така те трудно се научават как да се поучат от грешките, защото родителите им не им позволяват да правят лоши избори. Вместо да се научи, че „трябва да нося дебело яке, защото е студено“, то може да заключи: „Трябва да нося дебело яко, защото майка ми казва“. Без възможност да изпитат реални последици, децата не винаги разбират причините, стоящи зад правилата на родителите.

Естествените последици подготвят децата за зряла възраст, като им помагат да мислят за потенциалните резултати от техния избор/поведение.

Кога да използвате или да избягвате естествени последствия?

Внимателно обмислете как естествената последица ще окаже влияние върху вашето дете. Понякога отнемането на привилегии е по-ефективно. Имайте предвид, че естествените последици не работят добре върху най-малките деца, защото те не могат да разберат, че последствията са пряк резултат от тяхното поведение. Важно е да се уверите, че детето ви е в състояние да разпознае връзката и след това да приложи урока към бъдещото си поведение. Повечето тийнейджъри трябва да могат да видят как поведението им е довело до конкретни резултати.

В същото време естествените последици трябва да се използват само, когато е безопасно. Не позволявайте на детето да докосне горещата печка, за да „му дадете урок“. Когато има опасност, се намесете.

Естествени последици се използват, за да се научат децата да направят по-добър избор в бъдеще, а не да ги накарате да страдат за грешките, които вече са направили.

Темата за общуването е многопластова и няма една страна. Важно е да знаете, че когато общувате с децата си, ролите не са предварително раздадени. Родителят е този, който възпитава, но той може и да слуша, и да разбира. Изслушвайте децата си, показвайте им, че са значими и разбрани.

Валерия Рачева е детски психолог. Завършва бакалавърска степен по Психология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по Детско-юношеска и училищна психология. Четири години работи в Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи от аутистичния спектър. Един от основателите на център за ранно детско развитие и психологическо консултиране „Шарено Детство“. Професионалните й интереси са основно свързани с областта на ранното детско развитие – превенция и интервенция, както и особености в психичното, социалното и емоционалното развитие на децата.

През тази година Webcafe.bg и Mamamia.bg се присъединяват към инициативата на първото по рода си у нас споделено работно пространство за психолози и психотерапевти. Преди два месеца hOUR SPACE coworking community стартира проекта си „Психотерапията е за всеки“. Чрез месечни събития на различни теми специалисти в тази област ще обръщат внимание на ситуации от ежедневието, които влияят на психичното ни здраве, и ще разкриват по малко от тайните на психологичната консултация.

 
 


Повече информация Виж всички