Родителите… Една от най-комплексните и усложнени връзки в живота ни, която някак остава на заден план, когато приоритизираме отношенията си с партньора, с децата ни, с приятелите. А не бива да бъде така. Между отдавна порасналото дете и неговите майка и баща може да съществува градивна и здравословна и за двете страни близост, стига да се държат като равнопоставени възрастни хора едни с други, да уважават изборите и личното си пространство, да умеят да си прощават взаимно. Всъщност от тези отношения могат да излязат едни от най-добрите приятелства в живота. На практика обаче рядко се случва така.
Родителите ни пропускат момента, в който вече сме станали възрастни хора. Ние пък проявяваме склонност да ги приемаме за даденост. Насложените с години наред проблеми и конфликти между нас често остават неразрешени, не се обсъждат, за да не се обиди никой, и по този начин се задълбочават и дават своето отражение в настоящите ни отношения.
Вече ви разказахме как можем да разпознаем у родителя си признаците на токсично поведение. По-трудното идва след това… Как да „поправим“ общуването си с тях и да постигнем хармония помежду си, така че да не се нараняваме взаимно?
Един ключов момент, който трябва да имаме предвид, когато насреща ни стои емоционално нездрав родител, е да признаем пред себе си, че човекът, когото можем да променим, не е той, а сме ние самите. В тази връзка самите механизми за справяне със ситуацията следва да идват от нас.
Поставете граници.
Помислете какви искате да бъдат тези граници и след това ги съобщете ясно на вашия родител. Не е лесно да се направи, но с времето ще стане по-удобно. По-полезно е този разговор да се води извън съществуващ в момента конфликт, когато всички са спокойни и ситуацията може да се разгледа обективно от дистанция. Проявяването на твърдост и последователност е съществен елемент от поддържането на емоционалните граници.
Вижте още: Емоционалните граници – враг №1 на Тутраканската селищна система
Ограничете контакта с родителите си за известно време, ако е нужно.
Ако вашите граници не се спазват, помислете за намаляване на контакта с вашия родител. Това може да означава за даден период да общувате само онлайн или чрез кратки телефонни обаждания. Хората не променят поведението си внезапно, не стават нетоксични изведнъж. Може да се наложи да се дистанцирате от тях, за да се излекувате, а това може да е труден за преглъщане залък за тях.
Приемете, че негативните реакции на родителите ви не са знак, че сте направили нещо нередно.
Хората понякога атакуват, критикуват и игнорират не защото правим нещо нередно, а защото са разстроени, че правим нещо правилно. Ако действията и изборите ни са различни от техните, те възприемат поведението ни като критика към себе си. Значителна част от човешката токсичност в отношенията произтича от нарцистични черти. Нарцисистите са толкова фокусирани върху това да се чувстват специални, че завиждат на талантите и прозренията на другите хора. Това означава, че те ще атакуват, игнорират или отхвърлят, без значение колко страхотна работа вършим във всеки аспект от живота си. Всъщност е по-вероятно те да подкопаят успехите ни, да ни напомнят за това, с което по техните критерии не се справяме. Издали сме книга? Е, така е, като имаш време, защото нямаш деца. Създал си щастливо семейство? Е, да, за някои хора явно е достатъчно просто да бъдат домакини, вместо да искат всичко.
Вижте още: Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
Поговорете с терапевт.
Най-добрата стратегия за навигация в този труден терен е да се срещнете с опитен терапевт. Консултирането е ключово за намиране на индивидуални здравословни стратегии за справяне с конкретната токсична ситуация в семейството. Задълбочената работа не само ще помогне с отношенията ви с родителите ви, но и може да допринесе да разберете определени модели, които играете във вашите романтични отношения и приятелства, защото пренасяте динамиката от детството си в тях.
Вижте още:
Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки
