Днешното „мамино детенце“ ли отглеждаме?

| от Емилия Седевчова |

Съвременното отглеждане на дете е предизвикателство във всяко отношение. Светът се е забързал нанякъде и покрай войни и COVID пандемии, покрай финансови, икономически и културни кризи и липсата на нормално здравеопазване, образование, а понякога и възпитание, някак се опитваме да възпитаваме деца и ако може да ги направим…е, не и „добри хора“. Това така се изтъркало, дори на погачата на новородено, почти никой не се и сеща да му го пожелае. Но може да го „орисат“ да бъде хитро, адаптивно, пробивно и много комуникативно, паралийче, връзкарче, късметлийче и здраво (това поне е малко по-традиционно пожелание, вероятно след няколко поколения и то ще отпадне от сметките за просперитет). Това са важните качества, които очевидно е добре да притежава съвременното дете и бъдещ „достоен“ гражданин в проект.

Как може да се постигне?

Нужно е мама да има ясен и предначертан план за детето, съвременен модел на възпитание, който да бъде „пипнат“ според нуждите и разбиранията ѝ, и актуално образование! И ако образованието се бави с нововъведенията (кой ти разчита на образование в наши дни!), нищо не пречи да поразгледаме новите модели на отглеждане, да си откраднем това и онова, от тук и там и да започнем смело да възпитаваме, и това само ако имаме време, все пак си имаме и наша си работа.

Всичко старо, традиционно и изконно е тотално демоде…

Или пък (момент!) пак излизат на преден план някои стари български „ценности“?! Помните ли Каравеловия Николчо? Дали пък супер актуалното „ново“ не е много добре забравено „старо“?! А е възможно и никога да не е излизало от употреба в една или друга степен, но сега да е станало особено тренди да си хитричък и производните му „ценности“.

И нека новите методи на възпитание да излязат най-напред, скандинавски методики и пропедевтични тактики: дайте ги насам. Щом в най-богатите и развити държави работят, значи ще ги наместим в българското възпитание и образование без проблем. А да проверим дали в тези държави вече не се наблюдават някои негативни тенденции от прилагането им или пък къде броя на самоубийства сред тийнейджъри и млади хора е най-висок например, няма смисъл да си правим чак пък такъв труд или да ализираме прекалено…

Вижте още: „Извини се!“, „Не плачи!“ и още 5 масови, но вредни изисквания към децата

Прецеждаме през филтъра на собствената ни ценностна система всичко попрочетено във Facebook, някоя и друга книга на съвременна майка направила детето си шампион по ментална математика на две годинки и популярна светска лъвица, чието дете посещава „най-модерния детски център“, и започваме активно да възпитаваме с емпатия към чувствата и емоциите на нашият наследник още от най-ранна бебешката възраст. Не допускаме детето да изпита дискомфорт под никаква форма и горчиво се обвиняваме и му се извиняваме ако забавим поднасянето на храната му с половин минута и то се изнерви до ярост.

Добре е да му говорим всеки ден колко е красиво, умно и талантливо, специално и съвършено, дори още преди да е осъзнало значението на тези думи, какво остава да ги е оправдало.

После удовлетворяваме всяко негово желание независимо от естеството му, а ненужните и непоглеждани играчки се трупат ли трупат. Детето иска да е по бански и балетна пачка в студената зимна сутрин на път за детската градина – ОК, трябва да се учи да е независимо и да прави избори. Детето иска да яде само пица и шоколад – няма проблеми (по-добре да хапне поне нещо вместо да гладува, пък било и това). А и нали сме му купили най-скъпите бонбони от мола, едва ли ще му развалят зъбките. Детето не иска да спи (сигурно, защото е изяло твърде много бонбони?!), по-скоро го отдаваме на будния му и бурен темперамент, а най-вече на бебшкия пубертет, който го тормози през последните, да кажем, пет години. Детето не иска да става сутрин за детска/ училище – не е, защото е заспало в 02:00, просто в учебното заведение ги претоварват с твърде много информация и прекомерни изисквания, а само да вдигнете раницата, която то носи всеки ден…

Вижте още: Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Детето е настинало и болно, не е заради банския и пачката, с която отиде на градина в онази мразовита утрин, по-скоро останалите „мърляви“ деца, са го заразили с гадните си вечно зелени сополи… Детето удря и нагрубява останалите деца в градината – просто бурен темперамент. То и нас ни удря, рита и обижда, дори от време на време ни казва: „искам да умреш“ и сме свикнали с това, убедени сме, че дълбоко в себе си то не го мисли искрено, та ще обръщаме излишно внимание на някакви си там дребни детски пререкания, а и е добре, че знае как да се защитава, това много ще му послужи в живота…ехееее. И какво, като другото дете е плакало, ами да се стегне – егати лиглата/лигльото. На следващият ден някой е ухапал детето ви в градината – то е разстроено (напълно нормално, малкият принц/принцеса е с отпечатък от детски зъбки по ръчичката) – веднага спретвате луд скандал на учителките и родителите на виновното дете: „Ама, моля Ви се, как може такова нещо? Безобразие…“ и кракът ви вече не стъпва в тази „мизерна детска градина“, записвате детето на частна. Но там пък малко изнемогвате със семейния бюджет, но нищо – за доброто на детето сте готови на всякакви жертви и саможертви, а и така то ще контактува с деца от по-отбран сой, може да полепи още по-голямо благородство и класа по осанката си.

Така добутвате до първи клас, детето става все по-самоуверено, всичко това благодарение на вашите усилия, лекичко се подсмихвате от задоволство.

Не е станало по-самостоятелно, защото вършите всичко вместо него, но вашето дете не е родено да се труди, за него ще се трудят и вие полагате основите за това. Станало е и много по-капризно и изискващо, и вече желанията и претенциите му сериозно надхвърлят вашите физически и финансови възможности, но вярвате, че все някак ще се справите. Ето сега татко започна и допълнителна работа като таксиметров шофьор, за да добавя още някой лев към семейната касичка, но няма да казваме на никого, за да не злепоставяме детето пред приятелите му от частната градина (все пак, това не е подобаваща професия за баща на принц/принцеса). И детето ще расте все по-добро, трудолюбиво и отговорно. Грешка – хелоууу?! Ще расте все по-хитро, комбинативно и адаптивно, за да има успех в живота, маминото детенце (не Николчо, а съвременен някой Никола, Николета, Летисия, Беатрис, Олеандър и Бран примерно).

Вижте още: 

Полът, името, хигиената и още 4 неща, за които няма да се меся на децата си