Да се измерва IQ-то на бебе е вредно и опасно

| от MamaMia |

Тест за интелигентност за бебета? Днес това звучи малко необичайно, но през 1986 година психологът д-р Джоузеф Фейгън решава, че да се измери интелигентността при кърмачетата не е толкова лоша идея.

Но, както коментира Патрик Коулман в статия за Faterly, за щастие – подобни тестове не са въведени масово.

Да се измери интелигентността на едно бебе дълго време се е смятало за невъзможна задача – все пак IQ тестовете, които се използват, изискват да се решават математически или вербални задачи, както и такива за памет или тип пъзел. Като се има предвид, че мозъкът на бебетата все още не добре развит, е ясно, че няма как IQ-то да се измери чрез стандартен тест.

До този момент IQ тестовете са се използвали само за деца над 5 години – онези, които могат да комуникират достатъчно добре, че да дават отговори на дадени задачи. Но никой до не се е опитвал да предскаже интелектуалното бъдеще на малки бебета. Затова психологът доктор Джоузеф Фейгън създава друг вариант за измерване на интелигентността на кърмачетата.

Вярно ли е, че не помним нищо отпреди третата си година?

Психолози като Дейвид Уекслър вече са използвали словесни тестове, визуални пъзели, математически задачи и тестове за памет за да измерят IQ на децата в предучилищна възраст. През 1965-а психологът Нанси Бейли стига още по-далече, създавайки Скалата на Бейли за измерване на детското развитие. Тя се попълва от странични лица на базата на наблюдения. Но Скалата на Бейли се проваля, когато става дума за измерване на интелигентността, тъй като невербалното моторно движение на наблюдаваните деца се оказва, че няма много общо с техните бъдещи когнитивни способности.

Изводът е, че прохождащо дете, което е сръчно и си служи с различни предмети, не е задължително да се превърне в умен възрастен.

Фейгън обаче открива, че зрителното развитие на бебетата представлява много по-добър маркер за измерване. Той въвежда термина novel paired-comparison tasks – тоест задачи, свързани със сравнение на нови двойки изображения.

Така се установява, че бебетата имат способност да разпознават, да задържат и да си спомнят лица и визуална информация. Идеята е да се показват серии от двойки картини и снимки, след което да се сменя едната от снимките и да се измерва колко дълго бебетата гледат новата картинка, сравнено с познатото вече изображение.

„Тестовете за предпочитания на визуално новите обекти (Tests of visual novelty) ни казват, че бебетата имат способност да осъзнават света“, пише Фейгън през 1992 година в техническото ревю на теста. „Ако този процес на придобиване на знание съвпада с това как детето ще се представи на тестовете за интелигентност по-късно в живота, значи е оправдано да се приеме, че тези първи упражнения представляват интелигентна дейност от страна на бебето“.

Фейгън тества много бебета, седнали в скута на майките си. На малък екран се поставят двойки изображения – най-вече снимки на лица на мъже, жени и бебета. Малките разглеждат двойка снимки, преди да бъде сложено ново, невиждано преди изображение. Целият процес се наблюдава от екип психолози от скришно място, като се измерва колко дълго всяко бебе гледа новото изображение. Тестът е от 4 части с 30 двойки изображения. Точките се изчисляват като се сравняват количеството време, през което детето гледа новите снимки и времето, което прекарва, гледайки познатите вече лица.

Повишеният интерес към новото, според Фейгън, се свързва с по-голяма интелигентност.

Експериментът на психолога обаче е посрещнат със скептицизъм от научната общност.

В крайна сметка няма как да се знае дали измерените резултати показват каквото и да е било, преди да пораснат бебетата. И все пак в продължение на години след първите тестове, Фейгън посещава вече порасналите деца и в гимназията, за да установи дали техните точки на IQ тестовете съвпадат с неговите предвиждания от бебешката възраст.

Затова и най-сериозните критики към тестовете си остават тези изобщо към моралната страна на подобни измервания.

Според много детски психолози да се измерва в толкова ранна възраст дали бебето е интелигентно или не, е твърде лошо за неговото бъдещо развитие.

Ако родителите вземат предвид нивото на интелигентност на детето, това би могло да повлияе на отношението им към него.

Най-тежката критика на работата на Фейгън е публикувана през 1992 година в Journal of Applied Developmental Psychology. Авторите на статията се притесняват, че разпознаването на IQ в такава възраст ще даде привилегии на надарените бебета и ще неглижира останалите. Фейгън се защитава с аргумента, че вижда в своите тестове само социални плюсове. Според него, ако се установи, че надарени деца са гледани в лоша среда, то те биха могли да се бъдат образовани и стимулирани.

Да се мери интелигентността на бебетата се превръща в мода през 90-те.

Появяват се множество книги като „Да отгледаш по-умно дете още от детската градина“ (Raise a Smarter Child by Kindergarten) и „ Как да увеличите интелигентността на бебето“ (How to Multiply Your Baby’s Intelligence). Много нашумели са музикалните класове за бебета, както и всякакви видове занимания, които да повишават или измерят интелигентността им.

През 2004 компанията за играчки Fisher-Price решава още по-директно да се насочи към идеята за бебешките IQ тестове и наема британския психолог д-р Дороти Айнън. Тя създава тест с 10 въпроса към родителите, с които те да преценят какво е поведението на бебето. Например какво прави то, когато си изпусне мечето, или колко на брой кубчета може да подреди. Но психологическата общност заявява, че този тест няма никаква научна стойност и може да стресира родителите.

От този момент нататък започва да се мисли много сериозно в посока на това какво всъщност могат да причинят подобни тестове.

Да се предлага на родителите псевдо-научен подход, чрез който да мерят интелигентността на своите бебета, със сигурност повишава тревожността в семейството. А за какво? Нали каквито и действия родителите да предприемат в полза или във вреда на своите надарени или ненадарени бебета, би причинило само вреда.

Според д-р Селест Кид от Kidd Lab в Бъркли, ако в някоя елитна детска градина заявят, че използват бебешки тестове за интелигентност, то думите им не бива да бъдат вземани насериозно. Според нея да дефинираш „интелигентност“ е невероятно трудна задача. „Не знаем достатъчно за това какво е интелигентността, за да се притесняваме по този въпрос. И това е хубаво“, казва тя.

Самият Фейгън в последствие също се оттегля от разработките на бебешкия тест за интелигентност.

През 2004 той разработва компютърен вариант на теста, в който се отказва от неговата функция за измерване на интелигентността и вместо това обявява, че тестът е предназначен за ранно диагностициране на умствена изостаналост. Той самият препоръчва тестът му да бъде използван само за медицински нужди.

Реално психологът признава, че да диагностицираш медицински проблем е много по-разумно занимание, отколкото да измерваш интелигентността. Може би защото има толкова много аспекти, които определят онова, което наричаме IQ – освен гените, има културни, здравни, екологични, дори социални аспекти, които влияят.

Затова и педагозите съветват родителите да не се вторачват в IQ-то на бебето, а да го разглеждат като индивид, които има свои индивидуални таланти. Да, трябва да се внимава за признаци, които биха могли да показват проблеми с развитието, но дотам.

А и в крайна сметка, уточнява д-р Кид, интелигентността и качеството на живот са различни неща. Разбира се, ако бебето може да разпознае едно ново лице сред старите, вероятно и по-бързо ще сглоби пъзел на 5 годишна възраст, но това какво значение ще има, ако домът, в който живее, е лишен от любов или ако родителите са стресирани.

„Имаме доказателства, че родителската тревожност оказва негативни последствия върху развитието на детето, както и върху неговата способност да общува“, казва тя. Така че в един момент независимо колко е интелигентно вашето дете, то в крайна сметка няма да изглежда много умно.

Изводът е, че да се видят добри резултати в развитието на бебетата са нужни основно и единствено любов и доверие.