Ако сте родител от десетина години насам, знаете: сладурческите бебенца се превръщат в сладички тодлърчета, които се трансформират в сладунковски първокласници, които от своя страна неясно как се оказват ужасно дразнещи (пред)пубертети, с които вече не се харесваме и е взаимно.
Генерално: избягваме се взаимно, за да ни е добре.
Но ние, родителите, трудно преглъщаме прехода и мине, не мине – наивно се опитваме да открием зад (пред)пъпчивата разлигавено-поведенческа обвивка онова някогашно сладко момиченце или момченце. И някъде между нечленоразделните гърлени звуци и подхвърлянията дали като млади, по наше време, сме имали ток и добре ли сме яздили динозаврите, ние се опитваме да си говорим с тях. Пък точно тук може да се блъснем в езикова бариера.
Някои думи и изрази да са твърде архаични за младите и да са повод за още по-дебела дистанция.
Но за да съм ви от полза, подкупих с ароматен био шоколадов козунак моите разбушувани хормонално наследници – съответно предпубер на 10 и пубер на 14 години – и ви предоставям резултата:
Разговорник по пред(пуберски):
„Готин“ – не се използва често нито на предпуберски, нито на пуберски.
„Готина“ – не се използва никога.
„Печен“ – използва се по-често от „готин“, но не често.
„Печена“ – не се използва, твърде „криндж“ е.
За заместител на горните по-често се употребява „як“ и „яка“, както и „кефи ме“ и на пуберски, и на предпуберски.
„Смотан“ – на предпуберски се използва само понякога; не се използва на пуберски.
„Сбъркан“ – на предпуберски се използва, но рядко; на пуберски – много рядко!
„Загубен“ – не се използва и в двата тийн подезика; замества се на предпуберски със „загубеняк“ в някои случаи.
Най-масовата обидна дума в момента и в двете групи е „eн-пи-си“.
Ако не се сещате какво е – идва от NPC – термин от компютърните игри, абревиатура за „Non-Playable Character”. Тоест: герой в играта, който няма никакво отношение към геймплея, към екшъна и събитията, който не играе, не участва, а само служи за фон, не мисли самостоятелно, предвидим и безличен е, в услуга, за ползване от другите.
„Кофти“ – ще ви разберат какво искате да кажете и на пуберски, и на предпуберски, но те не я ползват. Единствено в израза „кофти тръпка“. Който, като им казах, че ако знаят колко е стар – от моето детство – ще спрат да го изговарят, те ми поясниха, че го ползват само „иронично“. Или се измъкнаха, не знам.
Други обидни думи, освен най-масовата и актуалната „ен-пи-си“, които и двете групи ползват повече или по-малко:
„Олигофрен“ – предпуберите не, пуберите – да.
„Ненормалник“ – употребявана при пуберите.
„Бейсик“ – в смисъла на „безличен“ обаче, при пуберите.
„Зубър“ – повече при предпуберите.
„Тъпак“ – при предпуберите.
„Тъъъп“ – да, с удължено „ъ“, и в двете групи, повече при предпуберите.
„Безразличен“ – при пуберите: не точно обидна дума, но не би искал да си сред „безразличните“.
За същото при предпуберите се използва „неутрален“ („нито си приятел с него, нито се карате“).
„Аутсайдер“ – не се ползва.
„Лузър“ – все по-рядко.
„Буквално“– това, разбира се, е най-масово използваната дума, започнала като заместител на „много“, „доста“, „абсолютно“, изобщо да подчертае степен и усилване, но вече почти без никакъв смисъл, превърнала се в тотален паразит. Паразит, който познавате отлично, защото вероятно и вие го ползвате буквално непрекъснато. Така че – ето една изцяло валидна и за тях, и за нас дума. Ура!
„Ура!“ – не, нямат такова възклицание, ползва се „Йес!“
Друга доста използвана дума – „èмо“ – сигурно я знаете, но ето я обяснено от пубер, цитирам: „целите продупчени с обеци, бели са им лицата, подстригали са се и момичетата като мъже, с черни коси, целите са в черно, пушат, гледат аниме и миришат, и са криндж – датс ит“, край на цитата.
Също знаете какво е и „криндж“ – много широк смисъл за всичко смотано, неловко, срамно, тъпо и т.н. Но се ползва и за човек – „той е криндж“, както и „кринджав“.
А вече ще знаете и какво е „локален“/„локална“, което е не много популярна (все още) дума сред пуберите. И е в смисъла на: „такъв, който слуша чалга, ходи по моловете и пуши“.
„Стафида“ – за стар учител или учителка – от предпуберите.
„Дърта вещица“ – за стара учителка – от пуберите.
Какво значи стар ли? Всеки над 35 години…
А знаете ли как ни викат на нас, родителите…
Така:
Общо, събирателно: „старци“.
Мъж на около 30 – „чичак“, жена на около 30 – „лелка“.
Жена на около 40 – „гадна бабичка“, а мъж на около 40 – „дядка“ и „дъртак“.
Накрая, малко преди да им дам козунака с шоколад (да не мислите, че съм се подвел да ги черпя, преди да са свършили работата) им обясних, че наученото от тях ще използвам за такава статия. За да можем родителите на (пред)пубери да научим техните жаргон. И да го използваме, когато си говорим с тях, нашите деца.
И на това моите реагираха с: „Ффхх… Ще е много криндж!…“
ОЩЕ:
