"Където едно, там и две" е често разпространено схващане. Реалността обаче е по-различна.
Преди да родите първото си дете, вероятно не сте очаквали, че още след раждането ще се сблъскате с реакцията на познати, които, виждайки, че "вече имате едно", директно започват да ви подпитват за второ.
В началото може би сте се изненадвали от подканванията: "Хайде, време е, докато още е малко...".
Скоро установявате, че тези подканвания са доста често срещани.
Очакванията на обществото, когато види привидно функционираща двойка, вече поставена в графата "семейство" по силата на това, че има едно дете - е да има две. Двете деца са норма. Едното е призив за "хайде, не искате ли и второ"... Докато три и повече деца? Е, това вече е прекалено...
Така работят обществените нагласи: "златният" стандарт е - две деца.
Независимо, че за страничните наблюдатели отстрани още едно дете към кюпа изглежда като "лесна работа", родителите всъщност нерядко се сблъскват с доста притеснения и опасения, когато обмислят или вече очакват второ.
Повечето от тези притеснения няма да ги чуете, именно заради вече споменатия "златен стандарт" на очакванията. И все пак те са напълно валидни и засягат повече двойки, отколкото предполагате.
Бременността, раждането и преживяванията втория път може да се окажат доста различни. Предизвикателствата може да бъдат повече. Изискванията - също. Но налице са и опитът, и мъдростта, натрупани след първото раждане.
Ето най-често срещаните притеснения при обмислянето и очакването на второ дете, които не дават мира на доста родители:
Ще се справим ли с две?
Чували сте и това: "С едно е трудно, пък с две...", особено от родителите, които преминават през сложен период на родителство, имат проблеми с кариерата, финансите, с възрастни роднини или с отношенията си.
Ако по-голямото е тодлър, е нормално да се запитате дали бихте искали допълнителни усложнения и с бебе. Дори второто дете да се окаже по-спокойно, каква ви е гаранцията, че ще е лесно?
А сили, сили ще имате ли за две деца? А пари за тяхното образование, за техните интереси, за техните дрехи? А стая за всяко едно от тях?
Тези мисли не на шега побъркват родителите, когато обмислят възможността за второ.
Едно малко успокоение на този фон е, че родителите, които гледат второ дете, обръщат по-малко внимание на това дали "правят всичко правилно". Ефектите от тази по-голяма увереност могат да се отразят и да имат успокояващ ефект върху новороденото, а и изобщо върху отглеждането му.
Второто ви дете ще познава само живот, в който времето на родителите ще е разделено между него и по-голямото. То няма да има избор. За сметка на това... голямото дете...
Но и за него ли да се тревожите сега?
Да. Оказва се, че тревогата как по-голямото дете ще приеме промяната е твърде често срещана сред родителите, които се чудят дали да имат второ дете е добра идея.
Разбира се, че ще има ревност - лека или по-сериозна. Това е напълно естествено и разбираемо. Но и в много отношения споделянето на преживяването с новото бебе може да ви сближи с първородното ви дете, тъй като всички заедно посрещате новия член на семейството.
Разбира се, ще има моменти, в които първото ви дете ще трябва да се научи да бъде търпеливо и да приеме, че има и нужди на друг човек, на които трябва да обръщате внимание сега. Това обаче е важна част от живота и е урок, който то може да научи по-бързо, отколкото очаквате.
За вас и първородното ви дете може да бъде положително и да се занимавате заедно с отглеждането на бебето. Като му дадете кукла или играчка, с която да се грижи заедно с вас, вие се грижите за "вашите бебета" заедно.
Това му дава възможност да се учи и да си играе, докато вие се грижите за новороденото.
"Толкова обичам първото си дете... Как така ще успея да обичам и второто толкова силно?"
Едно често срещано притеснение относно раждането на второ дете е: "Как ще обичам второто си дете толкова силно, колкото обичам първото?"
Според родителите на повече деца - любовта е безгранична. Много родители, които имат второ дете, споделят, че любовта им не се е разделила на две, а се е удвоила по размер с раждането на второто дете.
Едно друго странно чувство е характерно за някои родители, които сякаш се чувстват "нелоялни" или сякаш "предават" първородното си дете дори с мисълта за второ.
Но всъщност няма причина за подобни опасения: връзката ви с първото дете няма защо да се променя, по-скоро динамиката става по-различна. И вашият, и неговият живот ще бъдат различни и в това няма нищо лошо.
Притеснения относно логистиката: ще имаме ли достатъчно място/финасова възможност/помощ...
Често този тип притеснения са водещи при мисълта за второ дете.
Ако няма как да очаквате помощ от никого, ако не сте добре подготвени финансово или мястото ви в апартамента не е достатъчно, вероятно страховете надделяват дори до степен изобщо да не правите опити за второ дете. Важното в случая е да се знае, че логистичните проблеми се решават по един или по друг начин.
Но често те са ключови при определянето на това дали и кога двойката да има второ дете.
Пак ли "ще изгубя себе си"?
Това е усещане, характерно по-скоро за майките, макар да не е чуждо и за бащите. Вярно, едно от най-големите предизвикателства при раждането на дете е липсата на време за себе си.
Особено през първите месеци. Поради тази причина може би е важно да се опитате да отделите време за себе си насаме. Всъщност - понякога дори едно ходене без количка до магазина може да ни даде нови сили. Ако има кой да ви помогне, разбира се...
Какво ще се случи с отношенията помежду ни?
Новата динамика в семейството е притеснителна, особено що се отнася до отношенията с партньора. А ако единият не е толкова уверен, че има сили за гледане на още едно дете, докато другият вярва, че може, е много вероятно да възникнат дисбаланси или търкания.
Притеснително е и дали ще имате време един за друг... Ами, може би няма да е много... поне на първо време. Но после сякаш нещата следва да се нагласят някак си...
"Не искаме отново да преживяваме бебешкия период... колички, кърмене, ужас..."
Опитът, който сте натрупали при предишното гледане на бебето, включително и при кърменето, може и да не е бил особено позитивен. Във всички случаи, нищо не гарантира отново да изживеете същото. Всяко бебе е индивидуално и същото важи и за опита му с кърменето.
Като цяло, кърменето е по-лесно при второто дете, защото сте научили трудните неща.
"Как ще износя и родя... всички тези притеснения..."
Ако сте имали трудна бременност и трудно раждане първия път, е нормално да очаквате трудности и с второто дете. Същото важи и за леката бременност и раждане - може би очаквате същото и този път.
Но очакванията са едно, а реалността - друго.
Ако първото раждане не е било лесно, не означава, че и сега ще е така.
Като цяло, раждането при второто дете обикновено трае около половината от времето на първото - може дори да бъде по-кратко.
Цезаровото сечение също не е задължително при второто раждане и това, че първият път се е наложило да родите с цезарово сечение, не означава, че и сега ще е така.
Знание, което, разбира се, само по себе си не сваля от родителите нито отговорността, нито притесненията кога и дали да поемат отговорност за още един нов живот.
