Като родители вероятно знаете колко е притеснително да си имате работа с доктори, дори да става дума само за профилактичен преглед. Дори и само ако искате да пуснете една пълна кръвна картина на детето си, така, за информация.
Знаете и как, когато сме притеснени, допълнително се напрягаме от това, че малкото хлапе прави сцени и… Момент, момент…
Да излезем от нашия си филм и да видим дали изобщо ние, големите, правим нещата като хората, та искаме от децата каквото и да е. Ето кои са, според мен, най-честите грешки, когато водим детето си да го боцнат за кръвни изследвания:
1) Лъжем
„Няма да боли!“, „Няма страшно!“, „Няма да усетиш нищо!“. Това върви само първия път. Как си мислите, дали малкото дете няма да пищи двойно при следващото ходене в лабораторията за кръв? Но не само, че това няма да ви помогне повече. По-големият проблем е в доверието, което губите. Няма да ви заболи, ако му кажете истината. Че ще е малко неприятно. Че може би ще го заболи за кратко и че разбирате, че го е страх, обаче се налага. Защото само така може да разберем за някои неща, които стават в телцето му и затова трябва да даде съвсем мъничко кръв, за да я изследват. Децата не са малоумни. Дори и на 1 годинка ще ни разберат, стига да не си спестяваме обясненията и успокоенията. Да бъдем честни, без да ги плашим излишно. Дори и да поплачат малко, така е по-добре, отколкото да ги предадем. Да, не е преувеличено. За тях ние, родителите, сме всичко. Нека бъдем честни с тях, поне понякога.
Дядо Коледа съществува и други родителски лъжи – I част
2) Плашим се
Да, самите ние се страхуваме, притесняваме се как ще мине процедурата. И детето усеща, о, да, детето усеща всичко. Колкото и да се стараем да го лъжем, то разбира отлично, че предстои нещо неприятно, дори и само като ни погледне. Ако се опитаме да се успокоим себе си, ще помогнем много и на детето.
3) Засрамваме го
Всякакви упреци, които ни се струва, че ще помогнат, само причиняват неприятни емоции на детето, меко казано. Бебе било, щом плаче. Обещало било да не се плаши. Излагало се! Най-вероятно ревът и уплахата не е толкова от боцването, колкото от всички останали обстоятелства около взимането на кръв. Включително вашето странно и неестествено поведение около процедурата.
4) Упрекваме го, че то ни засрамва
Срамът е чувство, което бебетата и децата не познават, докато ние „услужливо“ не ги научим да изпитват. Защото ни помага да ги манипулираме. Или защото им прехвърляме нашите си комплекси. А не защото така ги учим на правила и поведение, не. Това си е наш проблем. Детето няма за цел да ни засрамва, като реве. То е изплашено и го боли.
5) Съюзяваме се против детето
Не стига, че малкото го е страх, ами често не може да разчита на родителите си в такава ситуация, защото те се съюзяват с лаборантката и се започват едни коментари, лъжи, натиск и хитреене. Пак да кажем – малкото разчита на вас. Не коментирайте с лелката какво бебе е, не цъкайте неодобрително и вие с език, ако не даде пръстчето за кръв или ако вземе, че се разплаче.
6) Позволяваме да го боли
След като сме се обединили с лаборантката, ние, дали защото ни е неудобно, или защото не знаем как да постъпим, но си мълчим, дори и ако взимането на кръв е по-грубо и болезнено. Лелката-лаборантка се е поизнервила, че детето се дърпа, че трябва да го слуша как „врещи“, а капките от пръстчето се събират по-бавно от очакваното в тръбичката. И пада едно стискане и мачкане на това малко пръстче! Виждал съм го, не си фантазирам. Е, моля ви, това е момент, в който трябва да се скараме дори, ако се наложи, на лелката. Не да си мълчим.
7) Сърдим му се
Тръгваме си от лабораторията, но ние сме му нацупени! Че ни е напрегнало, притеснило пред хората и изложило. Говорим му троснато и сърдито. Ама, моля ви се, да се опитаме да забележим то какво е преживяло. Само това му липсва сега – стресът да продължава още…
А ето и един позитивен пример как се слага ваксина или се взема кръв без детето дори да забележи:
Вижте още:
7 родителски грешки, които се отразяват зле на детето
