Как другите хора дразнят родителите е ясна и дълга тема. Донякъде е ясно и как хората с деца дразнят другите хора. Ако на някоя майка не й е приятно непознати да пипат бебето й, те могат да я обидят на „майка-орлица“, която много се вживява и си мисли, че детето й е супер специално. Не знам каква е съответната обидна фраза за татковците (все пак „татко-орел“ не звучи зле), но и мен ме дразнят някои действия на непознати – като да ми цъкат лелки по градинките, че съм оставил детето да се търкаля по земята („Спокойно, имаме пералня“, отговарям).
По-важното обаче е с какво ние, възрастните, дразним децата. Текстът по-долу не е на база научно изследване, а само на личен опит, на собствени детски спомени, на споделени истории на моите деца и на малко теория. Но вижте дали пък не сте съгласни.
И така, ето какво най-много вбесява децата:
Когато родителите се обединяваме с други възрастни срещу тях
Предизвиква доста неприятно усещане за малките. Може да го приемат за предателство от наша страна, за вид изоставяне. Децата са чувствителни към липсата на уважение и подкрепа. Да, понякога послъгват. Но да не повярвате на детето си, а на госпожата от детската или да се съгласите с продавачката, че е невъзпитано да пипа всичко по рафтовете и да се присъедините към критиките по негов адрес, си е разочароващо. Защото то ви има доверие и разчита да го защитавате и разбирате, дори когато греши.
Насилването да казват „Благодаря!“ и подобни
Частен случай на горното, но заслужава специално внимание като твърде чест случай. Господинът му е върнал топката. Приятелката на мама го е почерпила с бонбонче. Да, децата трябва да се научат да бъдат учтиви, да използват думичките „благодаря“, „моля“, „извинете“. Това обаче най-добре го учат, ако ние, родителите, ги използваме спрямо тях. Но снизходителното „Какво се казва сега, какво трябва да кажеш?“ и настоятелното „Кажи благодаря, кажи го!!“ – моля ви, няма нужда от това, дразнещо е.
„Ако не слушаш, ще те взема!“
Това не просто е дразнещо, а направо ужасно страшно за малките. Схемата е ясна – непознати бабички и дядовци казват това на малко дете, когато им се струва, че то не слуша, и поглеждат съучастнически към родителите, един вид – помагат им детето да слуша. Винаги съм отхвърлял категорично това предложение, най-вече за да ме чуе детето и да е спокойно. Но иди му обяснявай после, че Торбалан не съществува. Защото представете си как над дете на 3-4 години се навежда непознат възрастен (който може от по-близо да заприлича на детето на някакво фантастно същество, зависи от чертите на лицето) и му казва, че ще го вземе от родителите. Това е филм на ужасите за малкото човече, и то на живо! Бърр…
Стихотворение и песничка пред гостите
Тази класическа соц-програмка за гостите, в която детето прави циркаджийски номера за чужда забава, вероятно вече не се случва. Но моля ви, нека избягваме и всякакви въпроси, приличащи на изпитване, подлагащи на преценка детето дали е умно и далиняма да се изложи пред гостите.
Щипане по бузките
Кото по-малка за дъщеря ми това е било най-противното нещо, особено от непознат. Ами, да – ако някой ви се изпречи на улицата и ви стисне бузите без позволение с „Ой, лелее, сладурчеее!“ хубаво ли ще ви е? Защо пък на децата да им е приятно?
Бонус – забавна случка (само отстрани):
Мой съученик като малък бил сред децата, сложени да седнат най-отпред на пода на зала по време на концерт на Лили Иванова (или Мими Иванова, не помня). Докато пеела, певицата се приближила и го щипнала весело по бузката. При което той ударил такъв мощен рев – имал афта точно от вътрешната страна на тази бузка, милият.
Когато съседите не откликват на Хелоуин
Да, даа. Може да са истински „патриоти“ и да не празнуват този чуждоземен празник! Я обаче го обяснете на дете на 5, което се забавлява, маскирайки се като коте или пират и се вълнува какви лакомства може да получи от съседите в този ден. Просто ще се разстрои, без да научи никакъв „урок“. Синът ми много се беше смутил от реакцията на една съседка, която въпреки, че била попитана „Лакомство или пакост?“, казала: „Защо сте тук?“. От негова гледна точка това беше объркващо.
„Не можеш сам“
Тук не става дума да дадем на малкото да кара автомобила или да попълни данъчната декларация. Но често си противоречим: искаме от децата да са самостоятелни, но сякаш ни е по-лесно ние да ги загащим, ние да им отворим опаковката сладолед и ние да им избършем устата. Защото смятаме, че не могат сами. Защото може да ни създадат допълнителна работа, ако не се справят.
Друг път пък ги обуваме и обличаме, когато бързаме за някъде, като се оправдаваме, че така няма да закъснеем. Но децата искат да опитват, да научават за живота и света от практиката.
И се дразнят, когато не им позволяваме.
