5 причудливи особености на малките същества – 2 част

| от Владимир Вълков |

В предишния текст ви разказахме за някои определени странности на децата, неприсъщи на порасналия човек. Ако сте се грижили за деца на възраст 2-7 години (и особено 2-4 г.), сигурно ще разпознаете и следващите пет особености в поведението на малките същества:

1) Те не виждат мръсното

Ние, големите (и вероятно по-разумни), същества им казваме съвсем ясно: „Лицето ти е в кетчуп, ръцете ти са в кал, косата ти е в паяжини, под ноктите ти има мръсно… Почисти се!!!“. Ако решат да не спорят с нас, децата отиват, избърсват се, измиват се, поглеждат се и всичко им изглежда наред… А са махнали има-няма 20% от посоченото мръсно. Не защото не искат или ги мързи. А защото просто не го забелязват! Така е и с петната по дрехите – затова децата могат да ходят с едни и същи дрехи със седмици. А ако става дума за момиченце, което иска други дрехи, то причината не е, защото са мръсни, а за да се издокара по-разнообразно.

И при подреждането на стаята малките същества не виждат разхвърляното. Не виждат огризката от ябълка, която седи от миналия месец на масичката им. Нито разбишканите легло, възглавници, чаршафи и всичко, което е събирано между тях, от което трохите са най-дребното (и буквално). Така си е – забележете, когато се карате на децата, че почти нищо не са почистили/подредили/измили, те смятат, че са и не ви разбират, и решават, че нещо просто не ги харесвате…

Зацапанко, лепкавко, неизмиваемо

2) Те не схващат механизма на времето

Малките деца не боравят като нас с минутите, часовете и изобщо с времето. Те сякаш не схващат бъдещето. Всичко е или „сега“ или „А сега?“, или в следващите 1-2 минути, или „Но когааааа?! Уааааа!“. И тук не става дума за търпение. За тях всичко за след повече от две минути (без да са наясно и с понятието „две минути“ – тук го съотнасяме към нашите разбирания) е някакъв вид ужасяващо наказание. Камо ли утре, камо ли другата седмица. Да, в един момент се примиряват, но неразбирането остава. Сигурно знаете от опит (както и аз) колко трудно се обяснява на едно гладно дете, че трябват още 15 минути да се изпече пилето с картофи и как за тях това е цяла вечност. Приемат, че няма да стане никога (пак подчертавам – само ако е гладно детето). А когато, разбира се, са на рожден ден или правят друго много интересно нещо, тогава шест часа са били „само пет минути“. Да, с порастването, ние ги научавамe и те постепенно свикват, че почти всичко е „после“, „по-късно“, „по-натам“, „друг път“ и изобщо започват да схващат неопределеността на бъдещето. И на човешките обещания.

Дядо Коледа съществува и други родителски лъжи – I част

3) Те имат безкрайна търпимост към сополите

Детският сопол може да е бистър и течен, или жълт и сочен, или зелен и месест, също така лепкав или мехурест, дълъг или къс, да виси продължително или да се изхвърча на момента с изкихване, да е шмръкван навътре или да е облизван, а в най-добрия случай – избърсван с ръкав. Но той някак си никак не пречи на детето. Докато на нас, родителите – о, как ни побъркват тия сополи! Пръстите ни сърбят да ги махнем, сърцебиенето ни се ускорява, ако не направим нещо, жлъчките ни ще се пръснат от гняв, очите ни ще се възпалят от това да ги гледаме как си стоят там. И започва войната. Детето не разбира какво не е наред и защо сме се вманиачили в сополите му. То да не би да иска да ни подстриже ушите или да ни избръсне веждите! Страдание и неразбиране защо го мъчим се чете в погледа му. Но ние не можем да го оставим на мира, докато е със сополи, нали, не можем, знам.

4) Те не възприемат понятието „Умора“

Когато те се изморят, просто падат и заспиват. Знаете как малките деца могат да заспят и прави, и в чинията си, и на колелото, докато се возят, и по време на баня. Когато не могат да паднат и да заспят, малките деца истерясват, пищят, невротизират се. И след това падат и заспиват.

Децата никога не попадат в тихата, страдаща ситуация да са изтощени и да не могат да си починат. Затова не очаквайте от тях да ви разберат, когато кажете „Тате/Мама е изморен(а)“. Не да не им го казвате – казвайте им го и въвеждайте понятието „Умора“ в съзнанието им. И това, че е нещо, с което е добре да се съобразяват. „Тате/Мама е изморен(а), сега не мога“. Но просто не очаквайте да го разберат. Вие разбирахте ли вашите родители, когато бяхте деца? Помните ли изобщо да сте си мислили, че е възможно да са изморени? Едва ли.

Току-що проходило дете: не сте луди, просто е трудно

5) Те умеят да са щастливи от „нищо“

Например от един сладолед. И още как само показват щастието си в такива моменти!… Можем само да им завиждаме.

Лесно постижимото за децата щастие е една от суперсилите, които те губят с порастването си. Но за това – в отделен материал.

Към  1 част

 
 


Повече информация Виж всички