Току-що проходило дете: не сте луди, просто е трудно

| от Цветелина Г.В. |

Да отглеждаш малко дете не е толкова трудно, колкото да изкачиш Еверест без кислород и далеч не е толкова трудно, колкото да сглобиш детско легло, спазвайки инструкциите. Хората си мислят, че дори е лесно, само защото „всички го правят“ и цял живот всички са го правили и всички сме били деца и целият свят е гледал деца и пр.

Дрън дрън. Заради отношението „всички го правят, колко трудно може да е“, хиляди майки всеки ден се чудят какво им е и защо в края на един ден, прекаран изцяло с току-що проходило дете, се чувстват като сдъвкани и изплюти, уморени от живота столетници.

Всъщност, този период от майчинството е дяволски труден. Поради няколко причини:

Битови предизвикателства

Битът е обезнадеждаващ и уморителен и без деца. Но когато в къщата се появи бебе, нещата излизат извън контрол. Пералнята се прави на perpetuum mobile, върти нон-стоп и никога не спира, а кошът за пране го играе Сизиф и никога не се изпразва. Винаги има мръсни чинии. Винаги има мръсни чаши. Винаги има биберони за миене. Шишета за изваряване. Кремчета за прибиране. Ако в къщата има и домашни любимци, положението е Содом и Гомор. Мислиш си, че няма как да е стане по-зле, нали, в битов план.

След това бебето започва да се очовечава. Всичко останало си остава, но сега вече винаги има играчки за подреждане. Всеки ден, всеки час, навсякъде…има повръщано, изплюто, изпикано или нещо друго. Има косми. Има мръсни памперси. Има чисти памперси. Има разпиляни колички. Самолетчета. Пингвинчета. Камиончета. Куклички. Меченца. Има прах. Има празни бутилки и тонове боклук за изхвърляне. За разделно изхвърляне и за обикновено изхвърляне. Има шишенца и бурканчета, и чинийки, и малки лъжички, извадени от миялната, и големи лъжици, и пумпали навсякъде, и мопове, и прахосмукачки, и трохи, и белина, и кофи, и парцали, и роботи, и отчаяние, и псувни, и теглене на майни. Аз съм Водолей и изнемогвам. Не знам как издържат Девите.

Какво си мислят бебетата от различните зодии, когато им сменяте памперсите

Забавленията

Гледането на новородено е стресиращо, но в крайна сметка малкото бебе е елементарно в потребностите си: те се събират общо взето в ядене, спане и смяна на памперса. Проходилото дете е друга бира. То също иска да яде, да спи и да му се смени памперса, но се държи сякаш НЕ ИСКА да яде, да спи и да му се смени памперса. То реве не само от колики и глад, а и от обида, от гняв, от претенция, от недоволство и от скука. Ранният тодлър има нужда от забавления, от времето ви И от вниманието ви, от креативността ви и от непрестанните ви опити да му попречите да се самоубие по творчески начин.

Прясно проходилото дете е като разгонен младеж на две бутилки уиски. Много му се иска, но не може. То иска да се храни само, но лъжицата не отива в устата му, а в ухото му. Иска да слезе само от дивана, но краката му не стъпват на земята, а увисват във въздуха. Иска да тича, но пада. Дори само да го гледате изпива силите ви и ви превръща в емоционален чироз. А вие трябва и да го насърчавате, и да го предпазвате. Дайте този Еверест насам.

Сънят

И вашия, и неговия. Уви, те са неразривно свързани. Ако неговият сън куца, вашият ще е още по-зле. Някои кърмени бебета на тази възраст от около 10-11 месеца докъм година и 2-3 месеца, все още сучат и се будят през нощта, за да се вкопчат в майчината гърда като за последно. Други никога не са били кърмени или отдавна са отбити, но също се будят, защото им никнат зъби. Трети решават, че е доста по-удачно да спят между родителите си, а не в леглата си, и настояват да заемат мястото си на спалнята посредством неистов среднощен рев.

Във всички случаи, ако имате наскоро проходило бебе-дете, което заспива в 21 ч. и се буди директно към 8 ч., идете на църква, запалете свещ и благодарете за този дар. Рядък е.

Гърнето

Този уред за мъчение, за който хората започват да ви подпитват нервно щом детето проходи, сигурно е развел повече хора от изневярата. Пътят, който повече майки изминават в усилията си да научат детето да предпочита гърнето пред памперса, е пуст, самотен и мъглив. Той минава през „Виж какво е това, искаш ли да седнеш“, през „Сядаш ето ТАКА и правиш ПРЪЦ, ето ТАКА, ПРЪЦ и после хоп, и така“, през „Моля те не хвърляй телефона ми в гърнето“, „Моля те, не хвърляй каишката на кучето в гърнето“, „САШО, ПАК КАЗВАМ, не хвърляй очилата на баща си в гърнето“ и понякога стига до яслата, където спасението се явява във вид на „лелка“, която казва: „Тука всичките ги слагаме на гърне, няма да сменяме памперси, я.“

Не се тревожете и не се отчайвате обаче. Скоро тази фаза ще мина и ще дойде нова: в която ще разберете, че не само чуждите деца се тръшват на пода в мола, имитирайки тоничен гърч и крещейки „НЯМААААААА“. Coming soon.

 
 


Повече информация Виж всички