5 причудливи особености на малките същества – 1 част

| от Владимир Вълков |

Макар принципно да знаем, че от децата произлизат хора, понякога имаме своите родителски съмнения. Защото всички възрастни, които са били по-дълго време покрай хлапета, сигурно са забелязали следните пет причудливи особености, типични главно за възрастта 2-7 г.:

1) Избирателен слух

Може да им крещите с часове името от съседната стая или от съседния стол, но това да не предизвиква никаква реакция у малкия хомо сапиенс. Въобще. Независимо от нервите, които влагате, детето сякаш не чува нищо. Сякаш звуците, които издавате, са на честота, неуловима за слуха му. И разбира се, съвсем друг резултат наблюдаваме, когато бедничкият родител се опитва тайничко, тихичко, сврян в най-далечната точка от наследника си, усилил звука на телевизора (разположил се от другата страна на въображаемата равнина, която включва уреда, спрямо детето), да опита да отвори опаковката на шоколадово барче или чипс. Тогава никакви усилия не са необходими. То чува. То чува точно този звук. Винаги. И от километри.

Току-що проходило дете: не сте луди, просто е трудно

2) Некоректна памет

Друга характеристика, свързана със слуховите му умения, е че дори когато си игре, пее си и крещи едновременно, детето чува идеално всичко, което се говори около него. Особено ако възрастните си казваме неща, неподходящи за детски ушички. Но ние рядко си взимаме поука. Защото обичайно нашата счупена логика ни казва: „То сега си има негова детска работа и не му е до скучни разговори между големи“. И греши! Това умение, комбинирано с невероятната памет за определени теми и фрази, по-късно ще доведе до възпроизвеждане едно към едно на всяка думичка, с която сте нарекли баба му, съседката, учителката. И ще се възпроизведе в тяхно и ваше присъствие, естествено. Затова пък децата трудно помнят елементарни полезни факти като коя обувка на кое краче е или къде се оставят играчките, след като приключим с тях.

3) Избирателно имитиране

Сещате се тази фраза, нали: Няма значение какво говорите на детето си, защото то не се води от това, а гледа какво правите и го повтаря. Е тогава, тези мъдри дами и господа, които са я измислили, биха ли пояснили простичко следния парадокс: Как така децата виждат отлично как хапваме пред телевизора, бъркаме си в носа, оправяме си гащите през панталона, лягаме си с немити зъби и лъжем? И го имитират! А сякаш изобщо не забелязват други дейности, които извършваме пред тях, като например: да чистим къщата, да подредим разхвърляното, да си оправим леглото, да мием зъбите си преди лягане, да не разпиляваме храна по пода и да си слагаме мръсните дрехи в коша за пране. И съответно никога не го имитират!

Защо децата от поколение „Алфа“ са толкова различни

4) Специфично разбиране за топло

Ето, зима е. Ако нямате парно и се отоплявате с печка във всяка стая, но разумно (без да си „хвърляте парите през прозореца“), ще разпознаете ситуацията, в която детето има една важна задача, с която да се съобразява – да си стои в стаята, в която е пуснатата да работи печката! Но не – малкото същество абсолютно винаги е в друга стая. Опитайте – когато детето отиде в хладната стая, пуснете печката там. То ще я напусне и ще отиде в друга хладна стая. И така всеки път. Освен ако не въздъхнете и не пуснете всички печки във всички помещения. Но тогава бъдете готови да се примирявате с факта, че вратите винаги ще са отворени, а ако трябва – и прозорците. Добрата страна на тази особеност може би е, че е възможно да контролирате локацията на детето – ако искате да не е в конкретна стая, пуснете печката там и му кажете да стои на топло в нея. Но пак не е сигурно – тогава то може да подуши целта ви и пак да не позволи да се изпълни.

5) „Бутон“ за свръхскорост

Чували сте шегата, че най-бързото същество на света е малко детенце, когато майка му/баща му го пита: „Какво е това в устата ти?“. Но не е шега. Свръх скоростта и ловкостта, които то е способно да развие, когато „бутонът“ е „натиснат“ от този родителски въпрос, са непосилни за него в която и да е друга ситуация. Дори когато го гони куче или пуйка. Дори когато е на спорт. А когато го молим да побърза, понеже закъсняваме, веднага ставаме свидетели на обратното на свръхскорост и наблюдаваме едно необяснимо, почти паранормално, мудно и мъчително влачене.

Към 2 част

 
 


Повече информация Виж всички