Може да сте от разделено семейство, а може да сте имали двама родители и семейството да е изглеждало нормално… отстрани. Но емоционалната недостъпност или липсата на начини, по които да се покаже здравословна любов и привързаност към детето, няма как да се видят от странични наблюдатели.
Понякога дори самите деца не осъзнават в какъв дом са израснали, докато те самите не станат родители. Или докато не се сблъскат с проблеми в живота си, заради които стигат до терапия. Най-често това са трудности с връзката, заради неспособност да се показват и регулират емоциите. Пример, който идва директно от детството и отношенията между родителите и децата.
Ето 10 общи навика на поведение, които показват, че човекът вероятно е раснал в дом с емоционално недостъпни или отсъстващи родители:
1. Постоянно притеснение за чуждите настроения
Постоянното наблюдение и стоене нащрек за това как другите се чувстват и попиването на техните емоции може да е признак, че сте расли в семейство, където са доминирали променливи отношения към детето и нестабилни лични състояния на родителите.
Вече като възрастни децата на емоционално недостъпните родители инстинктивно измерват настроенията на близките си, за да уловят и най-малките знаци на заплаха. Чувствата и емоциите на другите им служат като барометър за собственото състояние. Подсъзнателно те свързват разстроените емоции на близкия си човек с липсата на грижа за собствените им основни нужди, затова и се стремят да регулират чуждите настроения. Ако като малки са били обвинявани за нещастието на родителите си или са чувствали вина за емоционалната им нестабилност, като възрастни те постоянно „проверяват дали всичко е ок“ с близките им.
2. Любовта и добрите отношения се приемат за нещо, което трябва да се заслужи и за което трябва борба
Хората, израснали в емоционално нестабилни семейства или с родители, които са били емоционално недостъпни, често като възрастни развиват усещането, че ако не се борят за любовта си и не се доказват непрекъснато във връзката, ще останат незабелязани. Нещо повече: те не вярват на „незаслужената“ любов и са склонни да я саботират.
3. Склонност към самоизолация при сблъсъка с трудни емоции
Ако родителите са били емоционално недостъпни или неспособни да изразят зряло емоционалните си нужди, техните деца вероятно ще израснат също като възрастни, които не умеят да се справят с трудни емоционални състояния. Когато се сблъскат с емоционални проблеми, те най-вероятно ще се опитат да се самоизолират. По този начин те не искат „да тежат“ на другите със своите настроения. А и им е нужно доста повече време от средното да разберат какво се случва, защото изпитват трудност да осъзнаят емоциите си.
4. Невъзможност да се потърси помощ
Искането на помощ е умение, което се учи. Не е лесно, още повече когато то кара човек да се чувства уязвим. Особено трудно е за хора, които са били лишавани от емоционална топлина в детството.
Вижте още:
10 мега скучни неща, които трябва да търпим покрай детето
5. Поставяне на маска „всичко е наред“, дори когато нищо не е наред
Да се правят, че всичко е наред, дори когато не е, е специалитет на хората, които като деца са свикнали да живеят с променливите настроения или липсата на каквито и да е такива от страна на родителите.
6. Усещане, че „никой не ме познава“
Когато растеш с емоционално недостъпни родители се научаваш да криеш чувствата си и да не показваш цялата палитра от емоции, които имаш. Да изглеждаш уязвим не е било добре прието като дете, затова и като възрастен понякога имаш чувството, че никой не познава истинското ти аз. Включително и ти самия.
7. Перфекционизъм и състезателност
Ако си имал емоционално недостъпни родители, е много вероятно да си бил съден по нещата, които показваш и постигаш. Което автоматично свързва стремежа към високи постижения с усещането за лична стойност. В случая стремежът към перфекционизъм е маска, с която се скриват личните нужди, а състезателността е показано желание всички да видят, че си най-добрия.
Вижте още:
Как да съсипем дъщеря си в пет стъпки
8. Преждевременна зрялост
На децата на емоционално незрели или недостъпни родители, често им се казва, че са „предварително пораснали“. Защото когато родителите не поемат емоционалната грижа за себе си, това задължение се пада на децата. Да растеш, поемайки чужда емоционална тежест, те кара да пораснеш по-бързо от необходимото.
9. Постоянно извиняване и желание да се угоди на другите
Постоянно да казваш „извинявай“ и да поемаш емоционалната тежест вместо другите е още един признак, че като дете родителите ти са отказвали да бъдат зрели и емоционално присъстващи. Да се опитваш да направиш всички доволни и да регулираш емоциите им също е детски навик, който идва на цената, че ти става трудно да защитаваш своите граници и да се грижиш достатъчно добре за нуждите си.
10. Усещане за постоянна и силна вътрешна критика
Ако постоянно си критикуван като малък или си слушал как родителите ти критикуват другите, е много вероятно като възрастен да интернализираш този модел и да развиеш вътрешния си критик.
Вижте още:
Емоционално недостъпни мъже – това пък що за чудо е?
