Жестока реалност или хепиенд: „Пътеводител в света на приказките“ дава отговор на родителите

| от MamaMia; Любов Миронова* |

Богатият и вълшебен свят на детските приказки е и красив, и страшен, може да породи и мечти, и кошмари. Понякога е трудно за родителя да реши дали да поднесе една история в пълната ѝ оригинална версия, която може да донесе разочарование, тъга, дори уплаха, или да я украси така, че да наблегне на щастливия завършек, за да не стресира детето отрано, но пък по този начин да го излъже.

Новият „Пътеводител в света на приказките“ на педагога Любов Миронова представлява наръчник за родители и учители, който има за цел да спомогне приказките и книгите да подкрепят по най-добрия начин развитието на детето от раждането му до 12-годишна възраст.

Освен внасяне на яснота за ролята на приказката в живота на детето, авторката на книгата Любов Миронова дава препоръки за:
• принципи и критерии за избор на приказки
• видовете приказки и влиянието им върху децата
• какви приказки се поднасят в различните възрастови групи и защо
• предимства и недостатъци на различните начини, по които приказките достигат до децата (четене, разказване, театър, филм).

Вижте още: Малката русалката умира накрая – ама как смееш, Андерсен?!

Авторката отделя внимание на това как трябва да се подготви предварително текстът на приказката, за да се поднесе на децата, как да се създаде възпитателна история с поука и как тя да прерасне в детска книга.

Педагози и родители ще открият полезни съвети за оформянето на текст, подкрепящ децата да се научат да четат с лекота. Включени са и съвети за уместно изработване на илюстрации към текстове за деца. Към книгата има богато приложение с конкретни примери на подходящи заглавия по възрастови групи и още много други съкровища.

Откъс: 

„Всеки ден се издават нови и нови книги за деца. Излизат стотици заглавия детска литература – приказки на различните народи, обработки на класически приказки, български и преводни литературни текстове. Това обърква възпитателите и родителите и ги изправя пред въпроса: кое, кога и колко да поднесат на децата.

Някои родители в стремежа си децата им да са умни и успешни от най-ранна възраст, започват да им четат книги за по-късни възрастови групи и така отнемат на детето възможността да получи необходимата подкрепа в най-подходящия за него момент.

Други родители често в стремежа си да им е лесно пускат детски филми на децата си от най-ранна възраст и така им пречат да развият собствени вътрешни образи и въображението си.

Трети родители в стремежа си да компенсират емоционалната си трепетност, се опитват да предпазят детето от всичко лошо в приказкитe, четейки ги в „хуманизиран“ вариант. Илюстрация за „хуманизация“ е например в края на приказката Вълкът и седемте козлета, козата да се скара на вълка, той да повърне козлетата и да обещае повече да не прави така. Такива промени оставят у детето травматичност и обърканост от поднесената му некомпенсираност, от създадения дисбаланс на добро и зло.

Четвърти родители, вместо да подпомагат детето да навлиза плавно от духовния свят в света на възрастните, искат час по-скоро то да стане малък възрастен и затова му разказват само и единствено истории от реалността, т.е. за такова дете са забранени класически и вълшебни приказки. В тази група са основно родители, следващи метода на д-р Мария Монтесори.

Вижте още: Коя е Мария Монтесори?

Възпитатели в детските градини в стремежа си да се движат по спуснатата им програма, четат на децата приказки извън душевността на групата и така приказките, а и те самите като личности не резонират с децата.

Всички гореизброени възможности, както и много други непремислено поднесени приказни текстове на деца, могат да оставят впечатление, че детето не обича приказки, предпочита нещо друго или дори че приказките са отживелица. А от това криворазбрано да произтече, че детето трябва от най-ранна възраст да се срещне с истинския живот и практично-прагматично да му се „пускат“ образи от действителността – например новини.

А приказките са основен инструмент за плавно спускане в реалността, за плавно разширение на съзнанието на детето, за развитие на речта, овладяване на езика и развитие на мисленето, за формиране на ценностна система, за свързване с архетипните образи, за съкровени мигове между четящ и слушател. Или, казано по друг начин, както постепенно расте детето, така постепенно расте и неговото съзнание.

Заставайки сред морето от заглавия, всеки възпитател в детска градина и всеки родител се сблъсква с проблема кое да избере, подходящо ли е за възрастовата група, подкрепя ли развитието на детето в съответния етап, да не е много рано, да не е късно… Често те разчитат на съвет от търговците, а последните имат за цел да продават, а не да се грижат кое е най-добро за детето. В този смисъл може да се формулира съждението, че педагогика не се учи в книжарницата, от анонс на книга и по препоръка на продавач.

Поднасянето на приказка е като даването на ДУШЕВНА ХРАНА на детето. И както при храненето има значение кой и как е приготвил храната, какви са съставките, как я сервира, кога я поднася, уместно ли е подбрана спрямо нуждите и контекста, така и при приказката важат същите необходими условия, за да има наслада.

За всеки родител и възпитател в детска градина систематизирано поднесените педагогически насоки как да подбира и да подготвя приказки може да са от съществена полза в началото на пътя му. Постепенно, с натрупването на опит, с годините той развива вътрешното си усещане за подбор, което да го води. Така че стъпете като основа на тази книга, опитвайте, наблюдавайте и после с времето полетете със собствените си крила.“

*Любов Миронова е магистър по предучилищна и начална педагогика, както и дипломиран учител по икономика. Завършила е курсове по Монтесори педагогика, Валдорфска педагогика и сугестопедия. Освен това е доказал се през годините бизнес треньор и медиатор. Обучила хиляди учители, родители и деца, написала няколко книги, създала център за работа с деца и родители. Автор е на поредицата от 108 приказни истории за Бонбонч.

Вижте още:

Внимавайте с приказките за лека нощ